Вулгаризация на онлайн магазините
Времето за изгодно пазаруване в чуждестранните онлайн магазини е към края си. Министерството на финансите предложи да се наложи мито от 30% от цената, ако стоките струват над 150 евро. Изглежда като заговор от големи играчи като Lamoda и Kupi.VIP, които лобират за закон, който да премахне нелегалните вносители. Какво и кого застрашава въвеждането на мита, разбра Medialeaks.
„Препродавачите със сигурност имат други канали, но масата обикновени купувачи, като мен, е много вероятно да имат ненужни проблеми. Нашите търговци на дребно са чисти търсачи и спекуланти. Не разбирам защо в Lamoda трябва да плащам 3-4 пъти повече за едни и същи дънки или обувки, отколкото струват в САЩ. И мито, и мито, и в никакъв случай няма да купувам стоки от нашите магазини“, вълнува се 35-годишният Денис Богомолов, редовен клиент на чужди онлайн магазини.
„Купувам средно 1-2 пъти месечно, основно в САЩ, защото тук няма алтернативи като цена и качество. Никога не се вписвам в прага от 150 евро, средната цена на покупките е 400-500 долара. Синът ми е на пет години, купувам детски неща и играчки с отлично качество за него в САЩ, за които не можете да се страхувате по отношение на санитарните стандарти и т.н. Тук се продават китайски боклуци за такива пари, които също могат да бъдат опасни за здравето “, казва Денис.
Събеседникът на Medialeaks стана един от 43,5 хиляди недоволни жители на България, подписали петиция срещу въвеждането на мита върху покупките. В бизнес средите тази възможност се обсъждаше още през лятото, като по същото време на сайта Change.Org се появи петиция, призоваваща да се намесват в плановете на Министерството на финансите. През последните 24 часа апелът, изоставен от няколко месеца, отново привлече вниманието на интернет потребителите, сега почти на всеки 5 минути се оставя подпис под него.
„Държавата губи милиарди“
Такова вълнение не е изненадващо. Според Асоциацията на компаниите за интернет търговия (АКИТ), която наричат лобист на поправките, тази година българите ще оставят 120 милиарда рубли в чужди онлайн магазини. И всичко това покрай касите на българските търговци. Вярно, АКИТ обяснява загрижеността си не с желание да прибере печалби от чужди конкуренти, а със загриженост за българския бюджет.
„При прогнозен обем на трансграничния търговски пазар от 100-120 милиарда рубли. според резултатите от тази година и при приблизителен дял на незаконните предприемачи на ниво от 30-40% от този обем държавата ще получи по-малко милиарди, а вероятно и десетки милиарди рубли под формата на данъци и мита“, каза Виталий Жигулин, изпълнителен директор на ACIT, в изявление, което е на разположение на Medialeaks.
Сега българите трябва да плащат мита само когато пратките на човек надвишават 1000 евро на стойност или тегло над 31 кг. И въпреки че от асоциацията уверяват, че новият данък няма да удари джоба на обикновените купувачи, тъй като средната сума на български чек в чуждите магазини не надвишава 100 долара, мнозина изпитват съмнения. Какво все пак се опитват да постигнат монополистите?
Купувайте като физици, продавайте като еврики
АКИТ включва La Moda, eBay, Kupi.Vip, Eldorado и още 14 най-големи онлайн търговци в страната. През последните години електронната търговия се превърна в бизнес за милиони долари, а търговците на дребно са включени в списъка на най-големите онлайн проекти в България според Forbes. Сайтът Lamoda вече получи рекордна инвестиция в историята на българската електронна търговия – 130 милиона долара (от Access Industries на Леонард Блаватник). Къде са доказателствата за страданието на търговците от търговците? Потиснатото състояние на българската електронна търговия не се наблюдава от директора наМаркетинг мениджър Insales Артем Соколов.
„Създават се стотици магазини, съветвам някои от тях, търсенето е толкова по-високо от предлагането, че няма проблеми за развитие и растеж“, каза той в интервю за Medialeaks.
„Сивите” търговци, срещу които фирмите АСИТ обявиха борба са дребни вносители, които често купуват стоки от чужденци на физически лица. Въвеждането на митото ще бъде пагубно за бизнеса им, смята Артем Соколов, маркетинг директор на Insales.
Ако данните на ACIT са верни, то 30-те процента от 120-милиардния пазар, останал след напускането на "физиците", ще бъдат вкусна хапка за големите магазини.
Сега дефиницията за продукт - дали е предназначен за лична употреба или за препродажба - се дава от митнически инспектори в центъра за обработка на пощата. Тук няма правила и ако митническият служител реши, че четири якета могат да бъдат изпратени за по-нататъшна препродажба, тогава ще са необходими съответните сертификати за получаването им. Но малките прекупвачи често поръчват неща от Китай и досега тихомълком са в границите от 1000 евро.
„Съвместните покупки от Европа и Америка вече могат да умрат. Там доставката ще бъде скъпа, тя е обратно пропорционална на теглото и цената на стоките. Променяйки лимитите, служителите искат да печелят пари лесно, без да правят нищо. Многомилионният дълг към Куба е опростен, сега трябва да закърпим дупки в бюджета“, казва Олга Бадина, която организира съвместни покупки от чужбина.
Този тип пазаруване стана особено популярен през последните години, именно поради факта, че при покупка накуп разходите за доставка практически не се усещат. Освен това чуждестранните магазини често дават отстъпки за големи количества. Цената е крайъгълният камъкза всички, които правят покупки в чуждестранни онлайн магазини.
„Купуването на дрехи в България е непозволен лукс“
Според митническата служба днес около 80% от всички пощенски пратки, идващи от чужбина, са покупки от онлайн магазини. Основни изпращачи са САЩ, Китай, Германия, Италия, Япония, Корея, Великобритания, Турция. Защо българите са толкова неохотни да купуват стоки от родни търговци?
„Едно безспорно предимство на чуждестранните онлайн магазини е първокласното обслужване; в българските реалности може да бъде трудно да се постигнат дори основните изисквания на Закона за защита на потребителите; желанието да се правят пари бързо и много засенчва всички етични и морални норми, българските продавачи дори не се опитват да угодят на клиента, за да дойде отново при тях“, се казва в текста на петицията срещу налагането на мита, която е подписана от 43,5 хиляди българи.
„Като цяло имаме странно ценообразуване в България. Да вземем якета от популярната компания Canada Goose. Да отидем в Taobao, ще намерим такова яке за 5 хиляди рубли. Отиваме в Avito и намираме използвано яке там за 15 хиляди, а в "европейското" - за 40. Въпросът е - как може това? - чуди се търговецът.
Критиците на инициативата на властите и АКИТ са сигурни, че въвеждането на митото няма да повлияе на българското производство и няма да стимулира българските производители на стоки, а ще „ограничи правата на отделните купувачи да получават качествени стоки на разумни пазарни цени” (текст на петицията).
Оказва се, че лобираните от АКИТ поправки дават изключителни привилегии на гигантите в българската интернет търговия, на които им е писнало от чужди конкуренти. Сега местните продавачи ще имат възможност да диктуват цените и условията.
Пътят към Сочи
Изглежда въвеждането на мито върху покупките не вещае нищо добро за българските купувачи. Но маркетинг директорът на Insales е уверен, че хората ще продължат да купуват стоки в чужбина. Тези, които са пазарували евтино в Китай, все още ще могат да ударят 100 долара безмитно, а тези, които са пазарували в Европа, ще продължат да го правят по принцип.
„Има такива прозападни клиенти, предимно московчани и петербургци, които купуват неща в Европа не защото искат да спестят пари, а защото не купуват неща в България по принцип. Тези хора ще плащат лихви с удоволствие или неудоволствие, но ще плащат”, казва Соколов. Освен това на Запад има такива разпродажби, че цената за тях, дори и с митото, ще остане много изгодна, добавя търговецът.
За същото говори и Денис Богомолов. „Какво да правя тук? Също така ще поръчам поне в рамките на 150 евро на колет или ще трябва да разделя покупката на няколко колета. Е, по-скъпите ще трябва да бъдат изоставени “, казва мъжът.
Интересното е, че в историята с митата все още не е ясно как българите ще трябва да ги плащат. Възможно е за това да е необходимо да се попълнят съответните декларации, да се преодолеят праговете на митнически служби и банки.
Вероятно ще бъде въведено мито върху чуждестранните покупки, тъй като самият Владимир Путин подкрепи затягането на режима за интернет търговия. В обръщението си към Федералното събрание той предложи парите от "рационализирането" на онлайн търговците да се използват за развитие на инженерна инфраструктура.
Вярно е, че представителите на бизнеса се съмняват, че заръките на президента ще бъдат изпълнени.
„Би било правилно, ако приходите от митата се инвестират в инфраструктурата за доставка, това би било от полза за всички.Купувачът плаща митото, но също така получава по-бърза доставка и като цяло е уверен, че пакетът ще пристигне непокътнат. Но, както чух, парите изобщо няма да бъдат инвестирани в логистика и това е тъжно. Те ще построят 10 км път до Сочи върху годишните приходи от тези задължения и всичко ще приключи с това “, обобщава главният редактор на Shopozona.