Възможностите на ядрено-магнитен резонанс в диагностиката на кистозни форми на рак на бъбреците, стр. 2
При 10 (10,7%) от 93 пациенти са идентифицирани кистозни варианти на RCC. Такива тумори имат ясно изразена кистозна структура (повече или по-малко) и външно могат да приличат на банални кисти.
Структурата на такива тумори изглежда хипоинтензивна на Т1 и хиперинтензивна на Т2 изображения (т.е. в съответствие с проявите на прости бъбречни кисти). При 7 от 10 пациенти капсулата на неоплазмата (с различна тежест) се визуализира ясно, в 4 случая тя може да бъде описана като тънка (около 1 mm), в 3 случая - като удебелена до 2-3 mm (равномерно - при 1 пациент, неравномерно - при 2).
При интравенозно контрастиране съдържанието на кистозните образувания не се променя, отбелязва се само контрастиране на капсулата на образуването (фиг. 1b), нейните вътрешни прегради (фиг. 2b, e), както и мекотъканния субстрат (фиг. 4c), което ни позволява да установим правилната диагноза на бъбречен тумор (разграничавайки го от сложна киста).
В редица случаи диагностицирането на такива тумори чрез ултразвук, CT и MRI представлява значителни трудности; следователно считаме за уместно да подчертаем такива диагностични трудности и да предоставим подходящи клинични примери.
При пациент К., 67 години, закръглена маса, открита чрез ултразвук (около 3 см в диаметър), изглежда доста хомогенна и изоехогенна; беше трудно да се изяснят нейните характеристики. На компютърна томография (фиг. 1, а-в) тази формация има кистозна структура (ниска плътност), ясни и равномерни контури поради равномерно изразена капсула. При интравенозно контрастиране се отбелязва неговото "укрепване" (в кортико-медуларната фаза) без забележими промени във вътрешната структура на самата формация. Естеството на неоплазмата според ултразвука иКТ не беше съвсем ясен. За изясняване на същността му е направен ЯМР (фиг. 1, d-f), при който на Т2 образите ясно се визуализира вътрешната структура на образуванието под формата на множество, неравномерно удебелени прегради, които не се откриват при КТ. Ето защо диагнозата тумор на бъбреците според ЯМР не беше под съмнение дори без допълнителен интравенозен контраст.
При пациент Г., 49 години, кистозна формация в десния бъбрек, открита чрез ултразвук, се тълкува двусмислено, картината на промените може да съответства или на сложна киста, или на кистозна форма на бъбречен тумор.
На КТ и ЯМР (фиг. 2) туморът представлява клетъчна формация, състояща се от множество кистозни кухини с различна големина и форма (разделени от неравномерно удебелени прегради), с отделни мекотъканни елементи и формално (без интравенозно контрастно усилване) наподобява сложна киста. Въпреки това, при интравенозно контрастиране (с CT и MRI) се наблюдава "укрепване" на тези прегради и мекотъканни елементи на образуването (виж фиг. 2, b-f), което ни позволява да разглеждаме идентифицираните промени в бъбрека като тумор.
Като пример за сходни, но различни характеристики на проявата на кистозни образувания в бъбреците, ние цитираме наблюдението на мултилокуларна кистозна нефрома (наблюдавахме 3 случая на тези доброкачествени новообразувания от групата на нефробластните тумори).
Според ултразвук, CT и MRI и в 3 случая туморните възли са с неправилна закръглена форма (диаметър от 5 до 8 cm), с частично ясни, частично размити контури и изразен кистозен компонент (клетъчна структура).
На компютърна томография туморите изглеждат като неоплазма с ниска плътност и хетерогенна структура. При венозен контраст имаше "усилване" на вътрешнитепрегради в дебелината на тумора.