Проект на програма по предмета - История на българската култура
Съвременното културно общество е изключително сложно и противоречиво. Околният живот предлага на човек различни разбирания за света, различни гледни точки за неговото разбиране. Въпреки това днес, повече от всякога (което вероятно е типично за края на века), човек търси отговор на важни въпроси на земното битие:
Какъв е светът и мястото на човека в него?
Какъв е моралният стандарт днес?
Какво е красота и какъв е естетическият стандарт?
На всички тези въпроси учениците получават отговори пряко или косвено в предметите от природо-математическия и хуманитарния цикъл.
Математиката, физиката, химията, биологията създават естествено-научна картина на света.
История – обществени науки. Литературата, езиците, музиката, изобразителното изкуство също запознават с околния свят, с неговото разбиране, но чрез човешкото творчество.
Страната ни преживява трудни времена. Изучаването и популяризирането на българската култура, делото на нейните велики творци, нейните традиции днес е по-актуално и необходимо от всякога.
Тази програма е предназначена за тази важна мисия. Предназначен е за изучаване от ученици от 8 клас по два часа седмично за една година (68 часа).
ЦЕЛТА НА ПРОГРАМАТА: да формира у учениците цялостно разбиране за историческите традиции и ценности на художествената култура на България.
ЗАДАЧИ:
АКТУАЛНОСТ И НОВОСТ.
През последните години в България са разработени редица програми за курса "Световна художествена култура" за ученици от средните класове на общообразователните училища и за старшите класове на гимназии, лицеи и др.
Сред тях: Солодовников Ю.А. „Художествената култура на Древния свят, Средновековието и Възраждането” – Москва, 2001 г.;
„Световна художествена култура“ 5-11 клас (курс по избор), под редакцията на V.G. Марацман - Москва, 1998 г.;
Kiyashchenko N.I., Rapatskaya L.A., Shapinskaya E.N., Sokolnikov N.M. "Световна художествена култура" 9 клас - Москва, 1999 г.;
И.В. Кошмин "Световна художествена култура" 6-9 клас - Москва, 2001 г.;
ОТНОСНО. Лисичкин "Световна художествена култура" за гимназия, старши класове - Санкт Петербург, 1997 г.; и други.
Новото в програмата е в концентрирането на материали, които открояват доминиращите идеи от различни периоди от историята на България, които са от значение за духовното, нравственото, естетическото, творческото възпитание на учениците в средните училища в България.
Концепцията на дисциплината се основава на методически положения, според които приоритетно е изучаването на българската художествена култура.
Въз основа на това програмата:
а) разкрива се историческата логика на формирането и развитието на българските национални ценности, открояват се проблемите, свързани с идентифицирането на духовно-нравственото значениепроизведения на българското изкуство от различни видове и жанрове.
б) в раздела, в който се разглежда исторически формирането на българската художествена култура от най-дълбока древност до началото на ХХ век, обхваща 8 века.
г) произведенията на българските майстори не са "впръснати" в общоевропейския културно-художествен процес, а са представени в контекста на българските национални духовни, нравствени и естетически приоритети в историческото им развитие.
Авторът се стреми да избегне дублирането на курса по история, затова в програмата не се споменават много паметници на древната българска култура. По същите причини е съкратен материалът за паметниците на литературата, музиката и театъра. Основополагащо за тази програма е липсата на всякакъв "рол" на литературни, музикални, театрални, изобразителни изкуства, тъй като тези предмети се изучават добре от учениците до 8 клас.
Програмата се състои от три раздела - уводна част и основно ястие, изградени на принципа на историзма от древността до ХХ век.
Принципът на историзма, заложен в програмата, се тълкува като начин за „потапяне в културата” на определена историческа епоха от развитието на България.
В уводната част учениците се запознават в широк смисъл с основните видове изкуства чрез изучаване на науката история на изкуството. Тъй като има начални познания по изкуствата, основното в секцията е креативността на учениците през теорията към практиката.
Творчески се занимава с рисуване, моделиране, рисуване на рисунки и макети, създаване на стихотворения и разсъждения за изкуството, културата и нейното място в човешкия живот, значението за формирането на личността.
Творческите работи са посветени на изучаването на малката родина на Зея, през есента се празнува денят на града и се празнува широко от обществеността.
Главна частсе състои от два раздела, разделени на 10 глави.
„Култура на древната българска държава”. Началото на 9-ти до 17-ти век обхваща период от осем века българска история.
„Културата на новото време“ от 18-ти до 20-ти век разглежда развитието на българската култура от реформите на Петър I до Сребърния век на българската култура.
Освен теоретични знания, студентите придобиват и практически знания, защото имат възможност да видят, да се любуват на произведенията на изкуството на своите съвременници и са активни творци.
„По законите на красотата” (8 часа)
Въведение в темата. Съдържанието и целите на урока.
Въведение в основите на историята на изкуството. Изкуството на словото, звука, образа.
Пространствена пластика. Видове и жанрове изобразително изкуство.
Архитектура. „Каменна хроника на света“. Език, характеристики, видове, стилове.
Скулптура. „Тихата и скрита муза“. Видове, жанрове, език.
Графика "Тези ритми от линии".
Култура на древната българска държава (IX-началото на XII век)(5 часа)
Основни характеристики. „Епохата на монументалния историзъм“. славянско езичество. Открития, знания.
Концепции за религията. примитивни религии.
фолклор. Народни занаяти, занаяти, обичаи.
Приемане на християнството. Два клона на християнството.
Писане. образование. Обществено-политическа мисъл и литература.
Архитектурата на Древна Рус. Рисуване.
"Златният век на културата на предмонголската Рус" (XII-30-те години на XIII век)(3 часа)
Основни характеристики.
- Литература и научно познание.
- Архитектура.
- Рисуване
Българската култура 14-15 век(4 часа)
Просвещение и натрупване на знания. обществени идеи.
Фолклор и литература: Храмова архитектура. българска иконопис.Живопис и творчество на Ф. Грек, А. Рубльов.
Култура на Българското Възраждане(2 часа)
фолклор. Социална и политическа мисъл. Литература.
Архитектура. "Московски кремъл"
Рисуване. Творчеството на Дионисий.
„Културата на новото време”. (XVIII-началото на XX век)(6 часа)
Основни характеристики. Трансформациите на Петър I. Образование и наука. Книги и печат. Публичен живот.
Архитектура на осемнадесети век. Петербург. Творчество Растрели Б., Трезини Д. и др. Ново явление в бита и социалния живот. Рисуване.
Формиране на българската национална култура (средата на XVIII-XIX век)
Основни характеристики. Образователна система. Науката и технологиите. Публичен живот.
Живопис от средата на осемнадесети век. Творчеството на И. Вишнякова, А. Антропов, И. Аргунов, П. Ротари, Г. Гроот Гравюри. Творчеството на А. Зубов, М. Махаев.
Култура на предреформена България (началото на 19 век)(3 часа)
Обща характеристика на епохата. Образование, наука, технологии. обществена мисъл. Театър. Музика.
Скулптура и живопис (преглед на резервираното време за екскурзии, пътувания, срещи).
Култура на следреформена България (60-90-те години на 19 век)(6 часа)
Обща характеристика на епохата. Училище. Тюлен. образование. Науката и технологиите. обществена мисъл.
Архитектура. Рисуване. Суриков В., В. Васнецов. Живопис Перов В. Странници. Литература.
Скулптура. Музика и театър.
"Сребърният век на българската култура" (края на 19-началото на 20 век)(6 часа)
Обща характеристика на епохата. Образование, просвета, наука. Литература.
МЕТОДИКА НА ПРЕПОДАВАНЕТО ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.
Дефинирано от:
- възрастови характеристики на учениците и общообразователнинасочеността на тази дисциплина, която може да играе важна идеологическа роля в съвременното българско училище.
- активно използване на творчески методи на обучение с проблемно-търсенски характер, основаващи се на включването на учениците в самостоятелни образователни дейности, свързани с оценката и анализа на художествени явления.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ.
В резултат на изучаването на дисциплината "История на българската култура" студентите трябва:
ЗНАЙ:
- основните етапи в художественото развитие на човечеството;
- културни доминанти на различни епохи в развитието на българската култура;
- естетически идеали от различни епохи на българската култура;
- какво е изкуство, на какви видове, родове и жанрове се дели;
- ролята и мястото на класическото наследство на България в художествената култура
- модерност;
- основните черти на художественото развитие на българската култура;
- забележителни паметници и произведения на изкуството от различни епохи на българската култура;
- основните художествени музеи в България и света;
МОЖЕТЕ:
- различава различни видове и жанрове произведения на изкуството;
- самостоятелно оценяват произведения на изкуството;
- да покаже с конкретни примери мястото и ролята на художествената култура на България в световната култура;
- направете кратко резюме на урока и лекциите;
- използвайте справочна и специална литература по изкуство, анализирайте и преразказвайте.
„По законите на красотата” (8 часа)
Съдържанието и целите на урока.
Работа с карти (мисли на великите)
Изкуството на словото, звука, образа.
Видове и жанрове изобразително изкуство.
"Каменна хроника на света"
Език, характеристики, видове, стилове
Работя върхукарти.
„Тиха и скрита муза“
Видове, жанрове, език
Създаваме скулптура (глина)
"Тези ритми на линиите"
Културата на древната българска държава (IX-началото на XII век)
„Епохата на монументалния историзъм“.
Народни занаяти, занаяти, обичаи.
Два клона на християнството.
Обществено-политическа мисъл и литература.
„Златен век на културата на предмонголска Рус“
(XII -30-те години на XIII век) (3 часа)
1. Литература и научно познание.
Българската култура 14-15 век (4 часа)
Българска иконопис Живопис и творчество на Ф. Грек, А. Рубльов
Култура на българското Възраждане (2 часа)
Социална и политическа мисъл.
Барокът в българската култура от 17 век.
Училище и образование.
Култура на Новото време.
(XVIII-началото на XX век)
Трансформациите на Петър I.
Образование и наука.
Книги и печат.
Творчество Растрели Б., Трезини Д.
Ново явление в бита и социалния живот.
Формиране на българската национална култура (средата на XVIII-XIX век) (8 часа)
Науката и технологиите.
Творчеството на И. Вишнякова, А. Антропов, И. Аргунов, П. Ротари, Г. Грут Гравюри.
Творчеството на А. Зубов, М. Махаев.
Творчеството на В. Баженов, М. Казаков, И. Старов, Ч. Камерън, Д. Кваренги.
Литература. Театър. Музика.
Култура на предреформена България (началото на 19 век) (3 часа)
Образование, наука, технологии.
Култура на следреформена България
(60-90 години на XIX век) (6 часа)
Училище. Тюлен. образование.
Науката и технологиите. обществена мисъл.
Суриков В., В. Васнецов.
Живопис Перов В. Странници.
Литература. (3 часа)
„Сребровек на българската култура"
(края на 19-началото на 20-ти век) (6 часа)
Образование, просвета, наука.
Одобрявам уч. част.
- Програмата е разработена, като се вземе предвид държавният стандарт.
- Целта на дисциплината е да даде на студентите цялостен поглед върху историческите традиции и ценности на художествената култура на България.
- Приоритетна област на съдържанието на тази учебна програма е българската художествена култура.
- Програмата е базирана на историческия принцип на разглеждане на българската художествена култура.
- Всяка тема се разглежда чрез такива форми на изкуство като литература, архитектура, живопис, скулптура.
- Много теми имат художествено-образни, естетически или морални аспекти.