За банкерите е неизгодно да създават клиент
Прекомерният контрол върху банките от регулаторите вреди на цялата финансова индустрия, каза АЛЪН ОБРИ, вицепрезидент на Bedrock Group. В интервю за всекидневника RBC VICTORIA SINKEVICH швейцарският банкер разказа как да се справи с укриващите данъци, защо данъкът Тобин няма да донесе очакваните от европейските власти ползи и в кои страни е най-безопасно да се откриват банкови сметки.
Банкерите не са виновни
— Г-н Обри, регулаторите в различни държави затягат борбата си срещу укриването на данъци. Как се отрази това на Швейцария?
„Швейцария със сигурност участва в тази битка, но днес все още е изключително трудно да се получи данъчна информация за клиент. Трябва да разследвате и да получите съдебна заповед. Процедурата е изключително сложна. Банките наистина оказват съдействие в борбата с укривателите, но на първо място въпросът е, че самите банки започват да събират подробна информация за клиента.
- В отговор на постоянни искания от Съединените щати и няколко други страни, Швейцария се съгласи да предостави информация за вложителите в своите банки.
— Предоставянето на информация се отнася само за клиенти от САЩ. Швейцарските власти се съгласиха на това под силен политически натиск от правителството на САЩ. Просто не са имали избор. Швейцария обаче има "споразумение на Рубик" (предполага, че банката автоматично плаща плосък данък върху сметките на чуждестранни клиенти, при условие че те останат напълно анонимни) с Обединеното кралство и Австрия. Затова швейцарските банки сега молят английските и австрийските клиенти да потвърдят, че са декларирали средствата си у дома. Те трябва да подпишат ангажимент, потвърждаващ това, така че банката да не плаща анонимно 40% от данъците на държавата. въпреки товаШвейцарските банки не предоставят никакви клиентски данни.
- През 2009 г. служител на HSBC предостави на френските власти подробности за хиляди клиенти. Как обикновено изтича поверителна информация?
— Служителите на частни банки имат достъп само до данните на своите клиенти, така че често се случва изтичане на информация поради програмисти, които имат достъп до всички клиентски данни. Те продават информация предимно на германските или американските власти. В същото време такава информация обикновено се дава от хора, които са били уволнени или не са получили повишение. Съществуващите банкови служители никога няма да се съгласят с това: за тях е неизгодно да създават клиент. Освен това те самите ще трябва да отговорят по закона, тъй като са помогнали на клиента да укрие данъци.
Къде да съхранявате пари
— Какво е мнението ви за „подстригването“ на депозитите в Кипър? Колко вероятно е ситуацията да се повтори в други европейски страни?
„Това беше първият подобен опит, одобрен от европейската общност, и за съжаление успя. Страхувам се, че властите на ЕС няма да спрат дотук. Не е нормално. Ние нямаме право да се разпореждаме със средствата на хората, дори тези хора да са укрили данъци. Разбирам причините, които водят политиците, но те трябваше да действат по друг начин. Желанието да се контролира всичко води до прекомерен контрол. В примера със САЩ виждаме, че те са свръхконтролирани във всичко. И не винаги работи. Например, невероятно трудно е да влезете в Съединените щати, което обаче не пречи на извършването на терористични атаки от самите американци. Никога няма да можем да предотвратим съществуването на сивата икономика. Ние няма да можем да спрем движението на тези пари. Разбира се, трябва да се борим с трафика на наркотици, скапитал от търговията с наркотици. Но ако искаме да контролираме всичко и да изцедим възможно най-много пари от финансовата система, като попречим на хората да инвестират, ефектът ще бъде отрицателен, тъй като предприятията ще загубят финансиране. Затова смятам, че желанието да се адаптира законът, за да се контролира максимално всичко, включително и банките, ще се отрази негативно на пазарната икономика. За съжаление Кипър е само началото на един процес, който няма да доведе до нищо добро.
— Какъв съвет бихте дали на вложителите в кипърските банки?
„Винаги съм съветвал клиентите си да плащат данъци, да декларират какво дължат, за да разполагат свободно със средствата си. Мисля, че това е най-добрият съвет, който можете да дадете на клиентите. Много е трудно да се намери изход от ситуация като тази в Кипър. Разбира се, винаги има възможност за нестандартни решения, но те са може би дори по-малко сигурни от това, което видяхме в Кипър.
— Най-общо казано, в какви офшорни зони или данъчни убежища бихте препоръчали да поставите средствата си?
„Може би това, което имам да кажа, ще ви накара да се усмихнете, но единственото място в света, където можете да влагате пари и да сте сигурни, че е напълно безопасно, са Съединените щати. САЩ нападнаха Швейцария, защото притежаваше 2% от американските офшорки. Правителството всъщност отприщи война само заради 2%! Общо взето, ако искате да си приберете парите на сигурно място, за да не ви безпокои никой, създайте фирма и си отворете сметка в САЩ. Съединените щати не предоставят никаква информация за сметки, поддържани при тях. Но те принуждават другите да претендират за всички американски клиенти.
—Каква информация трябва да предоставят клиентите, за да открият сметка в Швейцария? Променят ли се изискванията в зависимост от националността на клиента?
—Кои страни са изложени на по-висок риск?
Всяка банка има свой собствен списък. Обикновено това са страните от бившия Съветски съюз, Африка, някои арабски държави, както и територии, където се водят войни.
— Имало ли е вече случаи на отказ на клиенти, например български? Има ли националности, които отказвате по принцип?
— Разбира се, има клиенти, на които отказваме по различни причини. Например, ако не разбираме какви ползи получава клиентът в резултат на своите действия или не можем да разберем как клиентът е придобил своето богатство. Могат да се извършват проверки например на клиент, който би искал да открие сметка само заради една конкретна операция. Ако акаунтът бъде открит, но по-късно установим, че операциите, извършвани от този клиент, противоречат на етичните стандарти или той се занимава с пране на пари, акаунтът се закрива автоматично. Средствата обаче могат да бъдат конфискувани от властите, ако разберем, че са получени незаконно. Това важи не само за българите, може да е швейцарец или човек от друга националност. В случая с някои държави, както казах, ще бъде направен по-задълбочен анализ. Ние обаче не се придържаме към подхода, който принципно не отваря сметка за граждани от определена националност поради риск от разпространение на корупция.
- Швейцарските банкери виждат ли конкуренти в азиатските банки в Хонконг или Сингапур, които не са подчинени на европейските правила и следователно са готови да предоставят на клиентите си гаранции за поверителност на данните?
Сега е рисковано да прехвърляте средствата си в екзотични страни. Законодателството там често се променя бързо, правителството се сменя и клиентът рискува да се окаже в ситуация като в Кипър. Затова аз лично не бих посъветвал мояклиенти да го направят. По-добре е да остане в Европа.
—Какво е мнението ви за данъка върху финансовите транзакции (данък Тобин), за който Франция лобира?
— Данъкът Тобин, според първоначалната идея, трябва да бъде въведен в целия свят едновременно. В противен случай това ще доведе до катастрофални последици за страната, която го приеме, без да дочака останалите. Това е данък, който ще попречи на хората да участват във финансови транзакции. Няма да обогати нито правителството-длъжник, нито населението. Мнозина днес вярват, че всички проблеми се дължат на богатите. Наистина е необходимо да се плащат данъци, но трябва ли да бъдат твърде високи? Знаете, че американците преследват тези, които не плащат данъци по целия свят, но данъчната ставка в САЩ е много ниска. За американците е изгодно да плащат данъци, за да нямат проблеми. В същото време данъците в Европа достигат ниво от 50-60% и дори 75%. Смятам, че данъчната реформа е необходима, но не в посоката, в която вървим сега. Направихме нашата данъчна система изключително негъвкава и икономиката вече не функционира. Сега, според мен, ние само правим това, което забавя финансовата система.