За черна котка - Блогове
Колкото повече наближава посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп в Израел, толкова по-ясно е, че в Ерусалим ще пристигне грешният кандидат за президент на САЩ, който направи изявления, по-произраелски, отколкото много израелски лидери са чували, и заяви, че не го интересува какво ще бъде решението на палестинско-израелския проблем, стига то да удовлетворява и двете страни. В Израел отива корав бизнесмен, когото самият Тръмп нарича себе си, който успешно завърши подготвителния етап на излюпената сделка - дето се казва, привлече партньори, повярва в нейната осъществимост и сега преминава към следващия - сядането на лидерите на Израел и палестинците на масата за преговори. В края на краищата, след като го посетиха в Белия дом, те самите казаха, че са готови за това: Бенямин Нетаняху, повтаряйки това, което по същество винаги е казвал, Махмуд Абас, внезапно променяйки тона си и превръщайки се в миротворец: „С вас, г-н президент на Съединените щати, под вашето смело ръководство, аз съм готов на всичко.“
Да, Доналд Тръмп най-вероятно ще успее да организира среща между Нетаняху и Абас, което, не можете да спорите с това, е необходимо условие за придвижване към решение на проблема. Но достатъчно ли е или поне окуражаващо? И тук отговорът е недвусмислен, макар и очевидно неочевиден за импулсивния и прекалено самоуверен Тръмп. Не, ангажирането или принуждаването на страните към преговори, когато дори не се предвижда сближаване на позициите по нито един въпрос, не само че не е градивно, но в някои отношения дори е разрушително. Първо, след поредната задънена улица и провал, преговарящите все повече губят надежда да намерят изход, и второ, по време на преговорния процес страните често правят отстъпки, уж за да създадат благоприятна атмосфера за по-нататъшен напредък. От израелска страна това е обикновеностъпките са много конкретни и значими, като палестинецът най-често ефимерни, неясни обещания, които в крайна сметка не се изпълняват. Не се създава атмосфера, не се постига напредък и позицията на Израел е отслабена.
Без желанието на палестинците да създадат своя собствена държава, решението „две държави за два народа” не е осъществимо и ако по някакво чудо това се случи, тогава лидерите на палестинците ще направят всичко, за да превърнат своя политически субект в разширена Газа - фокусът на терора срещу Израел.
Тогава една държава за два народа? С огромна "пета колона", която не крие желанието си да унищожи еврейското господство? Независимо дали ви харесва или не, този стремеж не трябва да се допуска да се материализира. как? Само с помощта на армията, силите за сигурност, допълнителни предпазни мерки срещу арабите, което означава неизбежно нарушаване на техните права. Как моментално да различиш кой от тях е лоялен, и кой е с камък в пазвата (буквално и преносно). Тоест държава на апартейда, която е едновременно идеологически неморална и на практика обречена?
Това означава, че нито едно от двете решения, които се чуват, не е жизнеспособно, а третото изглежда не е дадено. Регионално споразумение, включващо редица умерени арабски държави? Но този проект е още по-ефимерен от предишните два. И ви довеждам до изключително бунтовното, но логически неизбежно заключение: няма решение, няма решение. Разбира се, анализът е много повърхностен - по-обширен и подробен не позволява ограничено количество материал. Но съм сигурен, че той, най-задълбоченият анализ би ни довел до същите заключения.
Цялата човешка природа се противопоставя на това. Не може така. Все пак сме оптимисти. Надеждата трябва да съществуваВинаги. Да, освен в случаите, когато няма решение, тогава вярата в него и отстъпките в негово име не са нищо друго освен престъпно добродушие.
Изобщо не съм сигурен, че съм ви убедил, че моята концепция е единствената вярна. Не съм убеден и не е необходимо. Но все пак признайте, че тя има право на съществуване, а поддръжниците й имат право да я защитават и да следват политическата линия, която следва от нея. И каква е тази линия? Седи в ръцете си? В никакъв случай. Процесът е в ход и е необходимо бдително и с цялата твърдост и непреклонност да се гарантира, че промените, които се случват в неговия ход, не нанасят вреда на Израел, преди всичко в областта на сигурността.