За мистичната роля на числото четири
Скъпи читатели, днес искам да продължа темата, засегната в сп. Подруга (бр. 11/ лято 2008). Тази тема засяга значението на символа на кръста в двойствената картина на света. Продължавайки разсъжденията по тази тема, бих искал да засегна по-подробно мистичната роля на числото четири, което е органично включено в концепцията за кръста като разделител на пространството. Повтаряйки се в разсъжденията, отбелязвам, че кръстът като символ на живота идва от слънчевия знак, символизиращ движението на Слънцето в небесната сфера. В същото време четирите му края съответстват на четири значими точки, отразяващи промяната във фазите на положението на Слънцето спрямо Земята. Те, както знаете, включват дните на лятното и зимното слънцестоене, както и дните съответно на пролетното и есенното равноденствие. В представянето на древните кръстът също символизира посоките към четирите кардинални точки. Той действаше като символ на избора на път, път; символ на пресичането на две противоположности, тяхното сливане в пресечната точка. Означаваше и разделянето на света на четири елемента (вода, огън, въздух и земя) или като разделение на божествено (вертикална линия) и земно (хоризонтална линия).
Но се оказва, че заслугата на маите е не само в създаването на такъв перфектен календар, но и в това, че те са оставили след себе си не по-малко съвършени архитектурни паметници под формата на стъпаловидни пирамиди, великолепни площади пред тях, церемониални центрове, които се отличават особено със скулптурни камъни, изцяло покрити с йероглифи.
Но какви са тези светове? Това описание ли е на по-ранните етапи от живота на тази планета? или просто космически епизоди, протичащи едновременно на тази планета и (или) някъде другаде?
Следващият пример е от книгата на А. Петров „Спаси света около себе си“, том 3. Интересен е и следният откъс от книгатапосветен на контакта с Бога (с. 402). Цитирам го дословно: Бащата казва: „Сега какво получаваш? Кристал? Това е четиристранна пирамида. В центъра му има точка. „Ето защо боговете дойдоха при четириликия Създател“, спомня си Игор. - Както беше в текста на Каришева, преведен от санскрит. Бащата е еднолик, но се отразява във водата, в ума. И има четири отражения. Следователно всички богове са многостранни. Подражавайте на Отца. Но те не знаят, изглежда, какво имитират. Но Отец има едно лице. Така че те не знаят за това. Оказва се, че общуват чрез размисъл, а не директно. Нулата е преминаване към четири полета. Има четири отражения в четири пространства. »
Горният откъс е свързан и с факта, че Бог Отец има едно пространство, което включва четири подпространства, които са един вид проекция на едно пространство в четири подпространства. Тази проективна четириликост на пространството не олицетворява ли факта, че всички ние не сме единни във вярата. Всеки от нас има свои собствени вярвания по този въпрос, всеки от нас има свои собствени идеали, свои собствени представи за Бога. Очевидно има само един начин да се приближим до единния Бог за всички. Това е съвършенството на духа, съзнанието. Стремейки се към това, ние се издигаме над нашите светски грижи и проблеми и, достигайки висините на съзнанието, започваме все повече да разглеждаме и разбираме нашия Божествен свят, както например, издигнал се нагоре, астронавтът разглежда нашата планета в пълния й план.
От същата книга на А. Петров откриваме, че академик Мар веднъж каза, че четири звука са отразени в генома, че тези четири букви съставляват не само език, който изобщо съществува на земята, но и човешка клетка, нейния геном.
Дали това е универсална проява на "четирилицева" симетрия, както е в конструкциятасамото пространство-време и в изграждането на целия живот на Земята, включително човека?
От практиката си на множество излизания от тялото Р. Монро стига до извода, че има три зони, в които той пътува, докато е извън тялото.
Втората зона е нематериална област, в която законите на движението и материята само отдалечено наподобяват съответните принципи на физическия свят. Тази зона е обитавана от същества с различни нива на интелигентност и можете да влезете в комуникация с тях. Както показва статистическият анализ на Монро, във Втората зона много фундаментални принципи са обърнати. Времето – в смисъла, в който се разбира във физическия свят – просто не съществува. Там можете да подчертаете последователността от събития, миналото и бъдещето, но няма нищо повтарящо се, кръгово. Миналото и бъдещето продължават да съществуват едновременно с настоящето.