За писмото в защита на държавния език
Автор:Серикжан МАМБЕТАЛИН
Днес получихме писмо от Серикжан Мамбеталин до нашата редакция. Политикът моли да му бъде дадена възможност да изрази мнението си по сензационното писмо за статута на българския език, което с удоволствие правим, без да променим нито една дума в статията му.
Да започнем с факта, че аз съм градски казах, завършил обикновена гимназия в Актобе. И училището, и институтът бяха български. В родния ми град имаше само 2 училища с казахски език на обучение, но те бяха много далеч от дома. В класа с мен имаше само двама казахи, единият от които е известен талантлив поет тук в сайта под псевдонима Уродец. След това завършва магистърска програма сред първите випуски на КИМЭП по английски език. Така се случи, че благодарение на работата успях да живея дълго време във Франция, САЩ и Великобритания и да посетя повече от 50 държави. И никой от тях няма такъв проблем с държавния език. Живеейки в друга държава, вероятно, чувството за патриотизъм, съзнанието за националната идентичност се влошава. Особено когато например в Лондон, където живеят и учат много казахи, британците зад гърба си наричат моите съплеменници рускоговорящи китайци (българоговорящи китайци).
Миналата година, оглавявайки зелената партия Руханият, актуализираното ръководство прие програма, наречена "Екология на душата". Чрез последователното повдигане на проблемите на Каспийско море и антиядрените проблеми дойде разбирането, че катастрофалната екология е до голяма степен свързана с нашата духовна криза. А околната среда не са само чисти реки и спасени ледници, но и нашата духовна среда, нашите мисли и навици и разбира се езикът. В общество, изградено върху лъжи, лицемерие, без ценности, които обединяват хората, с култура, която е изпаднала в разпад иобразование, не може да има здравословна екология.
Партията Руханият исторически се е занимавала с проблемите на оралманите. Оралмани от Китай и Монголия не говорят български. Общувайки с тях, чух много истории за разбити съдби и истински трагедии на хора, които нашата държава призова в историческата си родина. И общуването с тях значително подобри моя казахски език. Срещнах се с професор по автоматизация от Кардиф, който се беше върнал в Англия, без да си намери работа. Лекар, работил в свитата на самия японски император, който сега продава потребителски стоки на базара. Моят партиен заместник Башир Джаналтай е роден в Кашмир (Индия), учил е в университет в Тайван, живял е в Турция и е работил за военновъздушните сили в Рединг през последните 15 години. Сега гражданин на Казахстан, който свободно преминава от казахски на английски, турски и китайски, изпитва големи трудности в ежедневието, живеейки в Алмати, без да знае български език. Между другото, веднъж дойде на кръгла маса по езикови проблеми и попита дали има симултанен превод. Организаторите, без да осъзнават, че са граждани на страната, но не владеят български език, провокираха малък скандал. Но оттогава Алтернативният център провежда кръгли маси със симултанен превод, осигурявайки временна работа на поне двама преводачи на казахски език. Но това, уви, е единичен случай.
Това писмо изисква отговори от властите. Защо за 20 години независимост казахстанските деца ходят в български детски градини? Защо в Темиртау, както и в други градове, липсват училища с преподаване на казахски език? Защо едва наскоро телевизионният канал Казахстан започна да излъчва само на казахски език, въпреки че същите казахи в Урумчи гледат два канала? Защо има само 60 (!) центъра с преподаване на казахски език в цялата страна, а не се предвижда тяхното увеличаване. Къде отиватмилиарди тенге бюджетни средства и защо развитието на езика се извършва от крадливи служители, безразлични към неговата съдба.
На единствената ми среща на президента на страната с лидерите на политическите партии поставих само два въпроса. Една от тях е за съдбата на казахския език. Попитах защо в страната все още няма безплатен съвременен казахско-български, българо-казахски електронен речник. Безплатно е ключовата дума тук. Например, използвам триезична версия на Lingvo. Мисля, че най-добрият речник за днес. Което е българско производство и струва около 30 долара. Не всеки от нас може да си го позволи. Но дори използването на книжни речници днес е архаично. Но ако държавата изисква владеене на езика, нека осигури на всеки от нас подобен електронен речник. Как може да се изисква превод на деловодството на казахски език, ако гражданите нямат прости образци или образци на документи, с помощта на които всеки гражданин, който практически не говори езика, може да състави заявление за работа или молба за отпуск.
Вие, разбира се, питате какво сме направили като партия за популяризирането на казахския език. Помогнахме финансово на група програмисти да напишат програма за транслитерация на казахски текстове от кирилица на латиница и арабски. Сега казахите от SUA могат да посещават сайтове на казахски език в Турция, а турските казахи могат лесно да четат нашите. Сега, заедно с един истински ентусиаст, без да чакаме помощ от държавата, подготвяме нашия аналог на електронния речник Lingvo. И искаме да го дадем безплатно на нашите граждани на 20-ата годишнина от независимостта. Въз основа на него ще бъде създаден виртуален институт на казахския език, където най-добрите дипломирани филолози с ключове за достъп ще превеждат думи, поговорки и фиксирани изрази,отбелязват остарелите и канцеларизмите, въвеждат заети и адаптирани латински думи и премахват ненужните нови думи, които не са се утвърдили в езика. Постоянно актуализиран електронен речник ще стане основа за създаване на преводачи като Google, ще разшири възможностите на казахстанската Wikipedia и ще опрости живота на българоезичните съграждани. Наскоро студенти, работещи в партия Руханият, предложиха интересен проект, базиран на принципите на краудсорсинга. Идеята е, че един роман или разказ не се превежда от един човек, а в същото време хиляди преводачи аматьори превеждат абзац по абзац. Така че ще преведем и Акунин, и Мураками на казахски. Защо има Хари Потър на грузински или унгарски, но още го няма на казахски.
Има много идеи за развитието и популяризирането на езика. Казахският език е жив, въпреки всички трудности. Може би се нуждае от реформиране, систематизиране и опростяване на граматиката, превод на латински. Но едно знам със сигурност - той има нужда от нашата подкрепа и от вниманието на всеки гражданин на страната, като се започне от президента. И искрено уважавам позицията на Мухтар Шаханов, който последователно се бори за съдбата на казахския език. Ако искаме езикът на Абай и Ауезов в бъдеще да стане не само държавен, но и международен. Започнете да казвате Salem и Rahmet утре и вие сами ще искате да продължите да изучавате този красив, древен език. А задължението на държавата е да осигури всички условия за обучението, колкото и да струва то. Не можете да спестите от държавния език!
Що се отнася до злополучния параграф от статията, за мен Ана Тили винаги ще стои по-високо от Ата Зан, дори само защото Конституциите се променят, а езикът винаги ще остане най-важният символ на държавността и независимостта на РепубликатаКазахстан.