За първи път
Награда фенфикшън "За първи път"
Продължение на фенфика "Звезди в очите"
Много момичета обичат любовните романи. Нана не прави изключение. И какво ще стане, ако едно момче попадне на такъв роман? Ами ако това момче е извънземно?
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Сутрин. Началото на новия ден. Слънцето лениво огрява тих малък квартал на огромна Москва. Лъчите му пробиват прозорците, карайки хората да примижават сънливо и да стават. Но е лято. През есента (особено късната) слънчево злато рядко се разливаше над българската столица.
Тази сутрин беше особено облачно. Дъждът валеше безспир вече трети час, отбивайки някакъв ритъм върху железния покрив. Нео не харесваше цялата тази музика, защото искаше да спи по-дълго. Той не спа добре през нощта, защото Тесла тичаше из тавана и търсеше нещо за ядене. И докато го правеше, се чу такова тракане! Фил дори се пошегува веднъж: „Сигурен ли си, че отглеждаме хамстер, а не хипопотам? Лично аз имах големи съмнения!“ Извънземният се усмихна през съня си и се зави по-здраво в одеялото, което Нана му даде.
Нана. Измина седмица, откакто паднаха във водоема с изобретението. Но Неон не можеше да спре да мисли за момичето, което го убеди да опита Scooter. Не можех да спра да мисля за тези очи, които отразяваха звездите. "Какво е това? Никога не ми се е случвало подобно нещо", помисли си момчето и се обърна на другата страна. За него чувството, което изпита, беше твърде ново и твърде странно. И сега очите започнаха да се затварят отново под натиска на съня, когато изведнъж отново се чу тропот.
- Тесла! — възкликна Нео, запушвайки ушите си. - Престани, лакомнико! Трябваше да ви кръстя не в чест на учения, а вхипопотам чест! Или слон.
Хамстерът спря и погледна въпросително извънземното, което скачаше по стълбите към пода.
- Следователно ние помним Пушкин като велик поет и писател - завърши Нина, като изключи презентацията и погледна Нана, сякаш питаше: "Е? Какво ще кажеш"? Но блондинката слушаше всичко с половин ухо.
- Благодаря ви, Нина, за доклада за биографията на Александър Сергеевич. Но мога да сложа само 4, защото трябваше да разказвам, а вие четете", каза Лариса Алексеевна, тяхната учителка по български език и литература, като намести очилата си и се наведе над списанието. Нинка се намръщи и като взе флашката, се върна на мястото си.
- Не е честно! — изсъска тя. Тя не каза това, което трябваше да се каже! Нанка, ти изобщо слушаш ли ме?!
- Да - отговори замислено момичето, четейки някаква книга. Но това далеч не е учебник по литература.
- Кое е толкова интересното в тази книга?
Не знам, но все пак спира дъха.
Изведнъж страниците се изплъзнаха изпод носа й. Учителят погледна книгата през дебели очила, после погледна блондинката и каза:
- Похвално е, че си падате по художествената литература. Но избрах грешното време и грешното място, за да я прочета. Вземи го от мен след часа.
И тогава се случи чудо. Изведнъж всички светлини в офиса угаснаха.
На вратата се почука и без да чака покана да влезе, директорът влезе. Фил вървеше до него. Беше толкова спретнат и официален. Изобщо какъв трябва да бъде един дежурен. Момчетата се изправиха, когато пристигнаха.
- Седни. Момчета, сега се прибирате, защото от съображения за сигурност спряха тока в целия район.
- Какво общо има с дъжда? - попита хилав тип с чернокоса на нивото на раменете.
- Почти нищо, Федукин. Но навън духа силен вятър, който може да събори дървета, а те от своя страна да съсипят електрическата мрежа. Разбрах?
- Да, Борис Данилович.
Филип погледна сестра си и й намигна. Тя му кимна в отговор.
след десет минути
— Здравейте — каза момчето, приемайки предизвикателството.
- Здравей, Фил. Слушай, момче, след като си свободен, ела при мен на работа. Имам разкървавен нос, за да предам проект за следващото тримесечие и не мога да го направя без теб.
- Откъде знаеш, че съм свободен? Изведнъж имах планове.
- Синко, в нашия район спряха тока, но не и в центъра. Интернет е полезно нещо. И вашите планове могат да почакат. Не бъди мързелив, Филип! - суровият глас на бащата накара сина да се напрегне.
- Но. - нямаше време да му възрази момчето. Да, беше безполезно. Всички знаеха, че ако баща им набие нещо в главата му, тогава няма да бъде убеден.
- Мамка му! Татко ми каза да дойда на работа при него - той се намръщи и скръсти ръце на гърдите си.
- Не се притеснявай, Филушка. Може би ще намерите нещо полезно за чинията на Нео.
- Хм. Не мислех по този начин. Прав си.
- Обади ми се, когато се прибереш.
Дръпвайки качулката си, Фил хукна към метрото. Нана пък влезе във входа, сгъна чадъра и започна да се изкачва по стълбите. Веднъж на третия етаж, тя отиде до вратата си и извади ключовете си. Ключалката щракна тихо.
Момичето се радваше, че е в топъл уютен апартамент. Като съблече връхните си дрехи, блондинката отиде до огледалото и се огледа щателно. "По дяволите! Косата е разрошена!" Нана измърмори на себе си и започна да сресва косата си. И тогава изведнъж й просветна.
- На тавана прозорецът не е остъклен! И Нео. и Тесла.ще се разболеят!
Без да мисли за нищо друго, тя отново навлече якето си и излетя като стрела от апартамента.
На тавана я чакаше неприятна изненада. На пода имаше голяма локва, в стаята цареше здрач, а Нео седеше до чинията и трепереше от студ.
- Нео, не сядай на пода, моля те.
- Къде другаде мога да седна? Студено е в чинията, още по-студено е в хладилника на времето. Така че подът е най-топлото място на тавана — отвърна той, тракайки със зъби.
- Ясно. Нека го направим по различен начин. Сега ще избърша тази локва, вие ще затворите прозореца с нещо и ще отидем в нашия апартамент. Мама и татко са на работа в момента. Между другото, къде е Теслик?
Извънземното измъкна ръцете си изпод одеялото. В тях имаше хамстер, който хъркаше след обилна закуска.
След като направиха всичко по-горе, приятелите започнаха да се спускат. През цялото това време момичето изпитваше някакъв странен смущение. Той се опита да не я гледа, защото с това действие бузите му започнаха да светят.
На десния етаж ги чакаха неприятности. На стълбищната площадка излезе Аглая Степановна Савельева, нацупена старица на 80 години, която винаги пъха носа си там, където не я питат.
— Здравейте, Аглая Степановна — поздрави блондинката, като се усмихна любезно.
- Здравей, здравей, Нана. Кое е това момче? Как влезе в нашата сграда? Родителите знаят ли за това? Защо е толкова страшен?
- Аглая Степановна, успокойте се. Това е моят приятел. Той дойде от Мексико на обмен. Поканих го на чай с нас. Родителите още не знаят, той пристигна вчера. И той изобщо не е страшен - търпеливо отговори момичето, докато си играеше с ключалката. След това тя бутна Неон в апартамента.
- И кой е? — попита той, оставяйки теслата на масата.
- Баба Аглая. Гадна старица - отговори Нана, закачайки сакото си. - преминавашдо моята стая. На вратата ми има плакат. Хайде, аз ще сложа чайника.
Извънземното кимна и тръгна по коридора, който беше облицован със снимки, маски и много други.
Веднъж в стаята на приятелката си, той се огледа. Стаята беше красива, съобразена с характера на домакинята. Но поради лошото време в стаята беше здрач, което предизвикваше сън. Приближавайки се до масата с компютъра, момчето взе книгата, която лежеше върху нея. „Интересно“, проблесна през ума му. Извади фенерче, запали го и го отвори на страницата, която беше маркирана. И първата дума, която Нео забеляза, беше целувка. Гостът леко се намръщи. Когато Неон върна книгата, Нана влезе в стаята, подавайки му чаша горещ чай.
— Помогни си — усмихна се любезно момичето, но усмивката изчезна от лицето й, когато видя, че приятелката й е мрачна. - Какво стана?
- Да, така е. Има един въпрос. можеш ли да му отговориш
- Какво е целувка?
Момичето едва не рухна при този въпрос. "Какво да му отговоря? Какво да му отговоря"?! — изплака наум тя, стиснала чашата си. Само минута по-късно тя осъзна, че там стои приятел и чака отговор.
Дори не знам как да ти обясня. Добре. целувка е, когато един човек докосва устните на друг с устните си - въпреки това отговори тя, седнала на килима и пиейки чай.
- Това се прави, за да си покажат колко са скъпи (прибл. авт. ударение върху първата сричка). Най-често това се случва при взаимна любов.
Извънземното я изслуша с ентусиазъм и започна да разбира какво го е измъчвало тази нощ (освен тъпченето на хамстера). Седнал до приятелката си, той я погледна и попита без нотка на смущение:
- Можете ли да покажете как хората го правят? Просто съм любопитен.
- Нео, ти сегасериозно? Нана остави чая си в очакване на този въпрос.
Потискайки треперенето на коленете си, момичето се приближи до приятеля си и го докосна с устни. Първоначално й се стори, че това е напълно достатъчно, но се оказа, че не е достатъчно. Тя хвана лицето му в ръцете си и задълбочи малко целувката. За един извънземен това беше и ново, и странно, и плашещо. Но е толкова хубаво. Затваряйки очи, той започна да й отговаря. Неумело, но все пак.
Когато им трябваше въздух, те се отдръпваха ужасени един от друг. Блондинката не можеше да повярва какво й се случи току-що! Тя току-що имаше първата си целувка! И то не с кого да е, а с извънземен гост. Бузите й почервеняха, устните й изгоряха, сърцето й биеше бързо, дъхът й секна. Нео също беше малко неспокоен.
- Вие. Съжалявам, моля - той се страхуваше да вдигне очи към нея от срам.
- Да, ти нямаш нищо общо с това - Нана го потупа успокоително по рамото. - Прости ми. Но признайте, беше хубаво.
- Не можете да спорите с това.
Те, без да кажат дума, решиха да не казват на никого за това. В крайна сметка само двама души трябва да знаят за такива неща. ;-)