За възпоменанието на починалите според Устава на Православната църква (фрагменти)
В навечерието на деня на специално възпоменание на мъртвите - Радоница - порталът Patriarchy.ru публикува откъси от фундаменталния труд на изключителния литургист св. Атанасий (Сахаров), епископ Ковровски (+1962).
Великденска панихида
Църковният устав не познава ранга на пасхалната панихида. Естественото желание на живите да почетат своите скъпи покойници на Великден няма никакви пречки, тъй като поменът на проскомидията и тайното поменуване по време на литургията също не са забранени на Великден; Нито пък естественото желание да посетиш собствения си гроб, да се причастиш с Христос със скъпите покойници, не среща никакви пречки.
Кръщене с починалите
Във вярата починалите, оставайки същите членове на Христовата църква като живите, чуват призива на живите към тях и им отговарят, най-често незабележимо на нашите чувства, а понякога и много силно, както през 1463 г. чудотворците на Печерск на великденския поздрав на Св.
Но кръщаването с покойниците трябва да бъде наистина радостно кръщение, а не молитва за починалите, която винаги ни натъжава. Църковните ще кажат на скъп гроб: „Христос Воскресе!”, ще сложат на гроба червен тестис, може би ще проронят сълза, но няма да посмеят да отслужат панихида.
От тъгата на гроба за нас, хората, е трудно да се устои напълно дори на Великден, но не е нужно да увеличаваме тази естествена, неосъждаща тъга дори на Великден с тъжни погребални песнопения, които според църковните харти за тази седмица са напълно елиминирани от ежедневието им, дори от килията, домашния режим.
Великденско посещение на гробовете от духовници
Естествено е църковните хора да желаят товасвещеният обред на кръщението с мъртвите се извършва с участието на духовенството, както първото, най-радостно кръщаване с живите по време на утренята на първия ден на Пасха също се извършва с участието на духовенството.
Освен това, както за самите църковни хора е приятно и утешително да посещават жилищата си с молитва в деня на празника, така е естествено да се погрижат да доставят същата радост и утеха и на починалите. Но великденските посещения на гробове от духовници, в съответствие с особеното естество на празника на празниците и честването на празненствата, трябва да бъдат радостни, празнични, тържествени и напълно различни от посещенията на гробове по всяко друго време.
На Пасха, на гроба, най-правилно е духовниците да направят това, което обикновено се прави, когато духовниците посещават домовете на живите си духовни чеда на Великден, тоест да пеят пасхални песнопения, които са обичайни, и както там, в края, може да се добави ектения за здравето на идващите, така и тук може да се добави ектения за мъртвите, разбира се, с червено, а не заупокойна, Господи помилуй.
От помена не трябва да има нищо повече — нито кондак, нито Вечна памет.
При ковчега на човек, който е починал в светите дни на Великден, може да има по-дълга служба, но не Великденска панихида, а Великденска молитва с пропускане на Евангелието и рецитиране на 3-та, 6-та и 9-та песни от канона на ектенията за мъртвите. Пеенето на „Бог да почива със светиите“ и „Ти сам“ трябва да се остави като изключителна и почти единствена разлика между следването на пасхалното погребение.
Отслужването на пълна панихида трябва да се отложи за Радоница, когато обикновено поменваме мъртвите. Но дори и на Радоница не трябва да има някаква специална Великденска панихида, анай-разпространената голяма панихида, изложена в Типикона и Октоиха, се предшества само след първоначалния възглас на свещениците с трикратно пеене на пасхалния тропар, както се прави на всички служби в следпасхалните дни.
[2] Служба на преподобните отци Печерски и на всички светии, просияли в Мала България, Песня 8, тр. 4.