„Заедно“ – „ще умрем“ или „ще живеем“?
Опитвайки се да сравним стихотворенията на Ф. Сологуб „В полето не се вижда нищо ...“ (1897) и „Цигулка и малко нервно“ (1914) на В. Маяковски, ние се стремим да разгледаме конфронтацията между символизма и футуризма не чрез теоретични манифести, а през призмата на конкретна поетична практика. Не е тайна, че шумно декларираната борба всъщност често се превръща ако не в помирение, то в наследяване, в продължаване на традициите - дори и тези, които се преодоляват. Изглежда, че подобно е положението и в случая с посочените поетически течения - поне две стихотворения, избрани от нас първоначално произволно, разкриха при внимателен прочит вътрешно сходство, още по-неочаквано, че са написани от поети на пръв поглед много далеч едно от друго. Това сходство, което не отменя и не прикрива различията (съществуването на които е известно на читателя), изисква внимателно внимание към себе си - на неговия фон самите различия се възприемат в диалектическа връзка.
На първо място, ситуацията, изобразена в стиховете, е подобна: самотен човек във враждебен свят. В Сологуб героят се озовава в средата на тъмно поле. Отнякъде чува зов за помощ. В полето е студено и тихо, самотен е смъртно умореният юнак: “Аз сам съм и беден, и малък, // Сам съм смъртно уморен, // Как да помогна?” Стихотворението на Маяковски е изградено по-сложно, в центъра му е образът на оркестъра, един от най-често срещаните образи на ранната лирика на Маяковски (откриваме следи от него в стихотворенията „Нещо за диригента“ (1915), „Можеш ли?“ (1913), „Аз“ (1913), в стихотворението „Облак в панталони“ (1915); в стихотворението „Война и мир“ (1916) целият свят се превръща в театър със сцена, разтърсена от „огъня на оркестъра“). В "Цигулка и малко нерв" музикалните инструменти са хуманизирани. Или по-скоро хората, загубили всичко живо,емоционални, са се превърнали в инструменти, които могат само механично да „издават“ звуци, които изобщо не са музикални. Само цигулката може да плаче - "като дете". Този вик е и зов за помощ. Лирическият герой на поемата на Маяковски, подобно на героя на Сологуб, се оказва единственият, който може да чуе този призив и да му отговори.
Както виждаме, в образната система на разглежданите стихотворения се открояват три центъра: 1) лирическият герой; 2) молба за помощ (цигулка - от Маяковски, неопределено "някой" - от Сологуб); 3) светът около героите (дрънчащ оркестър - и тъмно, студено поле).
Самотата на човека, който моли за помощ, обаче се подчертава по различни начини: в Сологуб - в цветовия план (черно поле, в което „нищо не виждаш“), в Маяковски - в звука (контрастът се създава с помощта на експресивна корелация на думите: цигулката„вика“- глупавият кимвал„се хвана“; самата рима „цигулка - заседнала“ подобно” е характерно подчертава същия конфликт между поетичното и вулгарното, битовото).
Самотен и лиричен герой. Мотивът за самотата е разработен в Маяковски по-подробно: той звучи не само в думите на самия герой („Знаете ли какво, цигулка? // Страшно си приличаме: // И аз също викам, // но нищо не мога да докажа!“), но и в забележките на музикантите, които се смеят на постъпката му.
Спасява ли обаче героят някого с тази постъпка? Защо последните думи на стихотворението са толкова несигурни, сякаш висят във въздуха: „Знаеш ли какво, цигулка? // Нека - // да живеем заедно! // A?"? Защо читателят не напуска усещането за абсурдността на случващото се, възникнало още при прочитането на заглавието на стихотворението, изградено върху комбинация от непоследователни думи? (Интересно е, че стихотворение, изградено по подобна схема с оптимистичен, уверен край, е в следреволюционнияМаяковски - "Добро отношение към конете". Възможно е той да е умишлено полемичен по отношение на "Цигулката" - дори Кузнецкият мост отново е избран за сцена на действие.) Не изглежда ли поведението на героя нелепо детински? Може би отказът да помогне, основан изобщо не на омраза към човек (както критиците често пишат за Ф. Сологуб), а на специална, дълбоко трагична философия на смъртта като единствен изход от живота, подобна на „животна клетка“ (образ на едно от стихотворенията на Сологуб), свидетелства за по-голяма мъдрост, по-голяма смелост на човек, който гледа в лицето на реалността (помнете редовете на поета, претърпени от собствения му живот: „Ще запаля восъчна свещ // И към създателя ще викам моя, // Прекланям глава и колена, // Не искам съществуването си, // Няма да прекъсна живота си, // Ще премина през всички стъпки до последно. // И не съм избрал този път, // И накъде води, не знам”)?
Съзнателно формулирахме въпросите рязко, за да покажем, че разликата между позициите на Сологуб и Маяковски е по-дълбока, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Несъгласието, неподчинението, отхвърлянето на съществуващия ред на нещата се изразява в едно и друго стихотворение, само поетите намират подкрепа за своя протест по различни начини: Сологуб - в смъртта, Маяковски - в живота. Оттук и контрастните окончания: „Ще умрем заедно“ - „Ще живеем заедно“.
Представени есета
8 клас Тема 1. 1. а) довидников; б) експедиционен; традиционен; г) аеро
Под музикален съпровод на сцената излизат участници от агитбригадата. Урок 1
Любимият ми ден от седмицата, колкото и да е странно, е четвъртък. На този ден отивам на басейн с приятелките си.
Нови композиции
Изпитни есета
Всеки поет, писател създава в творчеството си специален свят, в който се опитва да преосмисли образно проблемите, които го вълнуват, да ги намери
I love Ukraine Образователно-развлекателно събитие Водещ: Беше страхотно, скъпи приятели! Много здраве за теб. Прекрасни ли са тези фрази? Те ни сближават
КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕДИЙНО ОБРАЗОВАНИЕ В УКРАЙНА Одобрена с резолюция на Президиума на Националната академия на педагогическите науки на Украйна от 20 май 2010 г., Протокол № 1-7/6-150
1 Ахматова пише за Пастернак следното: Той беше възнаграден с някакво вечно детство, Той блестеше с щедрост и визия, И цялата земя беше