Записки на една луда жена - Страшни истории
Съжалявам ... че така прекъснах последното ми влизане, съквартирантката ми получи гърч и лекарите долетяха и не искам да разберат за теб, Дневник. Една съседка, разкъсала ръцете си до кръв, нарисувала някакви знаци по стените. Господи, колко зле се чувствам ... така че ще продължа. Две седмици минаха от този ден, нищо не се случи. Приготвях се за лягане, но реших да чета през нощта, се завих с одеяло и седнах пред книгата. Часовникът показваше 3 сутринта, бавно отивайки в леглото, се строполих в света на сънищата. Започнах да се събуждам от необяснимо чувство, нещо ме поглъщаше с очи. Отваряйки клепачи, забелязах силует в стаята. Страхът окова тялото ми като вълна, отваряйки по-широко очите си, познах баща си. Но нещо в него не беше както трябва, той стоеше като войник и ме гледаше право в очите, лицето му не изразяваше никакви емоции, не ... - Тате, нещо се случи? - Затова се повдигнах на ръце, но нещо ме спря. Татко бавно отвори уста и изсъска, не...не като котка...това е смразяващо съскане...аз...дори не мога да обясня...усещах как всяка клетка в тялото ми се свива от страх и припаднах. Родителите ми не ми казват нищо!! Щом започна да питам за това, излизат извън темата! Какво по дяволите става тук?! Измина един месец, сякаш съм го забравил. Родителите ми се държаха както обикновено, не чух никакви звуци или усещания и започнах да се приготвям да замина за Есекс. Денят мина бързо, реших да си легна рано и отидох в стаята. Събуди ме почукване, монотонен тропот. Дори преди да се събудя от сън, не можах да разбера откъде идва. Реших да сляза долу и да проверя. Слизайки внимателно по стълбите, забелязах две сенки в хола, изглежда бяха родителите ми. Седнах на стъпалото и погледнах надолу. Това, което видях, ме накара да ахна от изненада. Мама и таткоте стояха един срещу друг и от полуотворените усти излизаше съскане. Остър поглед към мен, очите им... Спомням си с ужас очите им, мъртви... пронизващи. Това не са моите родители. Реших да скоча и да хукна нагоре, но поради вродената си несръчност полетях надолу по стълбите. Бях много ранен, трудно дишах от болката, дори очите ми бяха замъглени. Баща ми застана пред лицето ми, опитвам се да се отдалеча от него. Чувам ръмжене... Вдигам очи нагоре и вместо родителите си виждам Нещо. Това не са хора, не са животни. Бледокафява кожа... бяло-сиви очи без зеници, които блестят в тъмното като на котка. Устата, или по-скоро усмивката, застинала на лицето, безумна, от която те побиват тръпки, дори е полуусмивка. Зъбите кафеникаво жълти. Кой е това? И какво искат от мен? Къде са родителите ми? Спомням си смътно какво се случи след това. Започнах да идвам в съзнание още в болницата. Както казаха лекарите, аз убих родителите си. И им изтръгна очите. Когато полицаите пристигнаха, седях на верандата и опипвах очите им в ръцете си. Ахахахаха…Скъпи дневниче, не съм ги убил!! Това са те! Те убиха родителите си! Спомням си само едни думи, изречени от гробовен глас: „НЕ гледай в мрака, НЕ слушай тишината!“. В противен случай те ще дойдат за ВАС! ТЕ са господарите на нощта, а ние сме само жертви. Оставиха ме да живея, но по-добре да ме убият...
Новини, редактирани отVENDETTA- 19-04-2012, 12:31