Защо Esquire стана по-лош от Esquire беше по-добър, Мега
Една моя очарователна приятелка и съименница произнася приказно ругатня, обозначаваща някаква глупост или крах на начинания. Тук емоционалността нивелира непретенциозността на думата. Списанието не печата емоционалност, а букви. Ужасно.
На 17-18 години, след като затворих 11-ия брой на списание Наш (в живота ми той стана четвърти и предпоследен, за което страшно се радвам), забелязах, че броят на нецензурните думи в списанието е обратно пропорционален на качеството му. Когато отворих поредния, станал последен в живота ми брой на списание „Наш“, се убедих, че предположението е вярно. Esquire не се уморява да доказва моята хипотеза. Очакваме с нетърпение още едно добро списание, за да видим как ще падне под игото на безобразията. Или да не падне, опровергавайки моята теория.
Нарязаният почти кондензиран шрифт в Правилата на живота работи отвратително. Ако старият безсерифен шрифт наблягаше на думите и ви позволяваше да продължите да четете в същия ритъм, то сегашният задава странен тон за четене, принуждавайки ви да преминете към серифен шрифт, в който буквите са с нормална ширина. Човешко ли е?
Създаване на редовни заглавия
Разбира се, промени се, може би някъде към по-добро - винаги не е толкова забележимо, колкото нещо, което дразни;) Ще говоря само за четири: Развлечение, Постижения, 72 думи и Правилата на живота.
Постиженията загубиха една точка. Не, все още са пет, но единият е написан на снимка и се възприема отделно от останалите. Дори му взеха номер. Впрочем претенциозността на цифрите ме накара да пиша точки след тях. Дори не искам да пиша нищо за заглавията с курсив с главни букви - достатъчно съм осъдил шрифтовете по-горе.
Липсват 72 думиизобщо.
Генерален дизайн
Редакторът на заглавия или който и да е измислил такива, обича да си играе с думите. В тази игра той или тя, за съжаление, изобщо не печели.
Наистина харесвам
Знам, че следващия месец ще изляза и ще си купя нов Esquire. Ще купя друг за него. После още един. Те ще продължат да строят с бодлите си някаква картинка на рафта ми, а аз лека-полека ще свиквам с дизайна и само от време на време, събуждайки се насред сън след някой отчаян купон в столичен клуб или кръчма, с копнеж ще си припомням миналия дизайн на списанието.