Безгръбначни животни на Байкал
Съдържание
- 0,1. Гъби във въпроси и отговори
„Безгръбначни на Байкал“ в енциклопедията:
"Безгръбначни на Байкал" в новините:
Гъбите (лат. Porifera) са вид водни (предимно морски) многоклетъчни животни. Гъбите се характеризират с модулна структура, често свързана с образуването на колонии, както и липсата на истински тъкани и зародишни слоеве. За разлика от истинските многоклетъчни животни (Eumetazoa), гъбите нямат мускулна, нервна и храносмилателна система. Тялото е съставено от покривен слой клетки, подразделени на пинакодерма и хоанодерма, и желеобразен мезохил, пронизан от каналите на водоносната система и съдържащ скелетни структури и клетъчни елементи. Скелетът в различните групи гъби е представен от различни протеинови и минерални (варовити или силициеви) структури. Размножаването става както сексуално, така и безполово. 1
ранг на таксона. В Байкал се срещат гъби от две семейства (Lubomirskiidae и Spongilladae) от разред Haplosclerida от клас Demospongiae и тип Porifera.
Общ вид. Гъбите са многоклетъчни безгръбначни, които вероятно са еволюирали от колониалните камшичести с нашийник преди камбрия.
Гъбите нямат ясно обособени тъкани и органи и се отличават с примитивна организация. Тялото на гъбите е с форма на чаша или торба, почти всички гъби имат скелет, образуван от силиконови или варовити игли. При роговите гъби скелетът се състои от белтъчно вещество спонгин. Оттук и друго име на вида - Spongia. половото размножаване ибезполов. Повечето гъби са хермафродити. При гъбите пъпкуването и други форми на безполово размножаване са широко разпространени.
Разнообразие в района на Байкал. Гъбите от ендемичното семейство Lubomirskiidae (4 рода, 13 вида) и космополитното семейство Spongillidae (4 рода, 5 вида) обитават езерото Байкал.
Екологична характеристика. Ендемичното семейство Lubomirskiidae е най-впечатляващата и поразителна група сред сладководните гъби в света както по отношение на размера, така и по отношение на изобилието в езерото. Формата им е разнообразна: дървовидна, кълбовидна, бучка, обрастваща, куполообразна. Те живеят в открит Байкал, на дълбочина от 2 до 533 м. Камъните и скалистите склонове служат като субстрат. Във фотозоната на литорала до дълбочина 40 m гъбите имат изумруденозелен цвят, което се дължи на присъствието в клетките на симбиотичното водорасло Zoochlorella conductrix Brandt (Chlorellacea). Скелетът се състои от силициеви спикули с различни форми, които изграждат вътрешната рамка. Повърхността е пронизана с пори, през които водата прониква в системата на водещия водоносен хоризонт и излиза през очните отвори. Като активни филтърни хранилки, гъбите пропускат през себе си обем вода, равен на обема на тялото за 17–24 секунди. Дебитът на водата е 0,2–3,3 cm/sec. Гъбите се хранят с бактериален пикопланктон (
Източник: Байкал: природа и хора: енциклопедичен справочник / Байкалски институт за управление на природата SB RAS; [рез. изд. член-кореспондент А. К. Тулохонов] - Улан-Уде : ЕКОС : Издателство на БНЦ СО РАН, 2009. С. 94-95.
Гъби във въпроси и отговори
431. Кои са най-древните организми в Байкал?
Гъбите, представени от ендемичното семейство Lubomirskiidae, три ендемични рода и шест вида. Тези най-прости многоклетъчни животински организми се срещат вфосилна форма в седиментни скали (глини) от терциерната епоха. През дългата си история те почти не са претърпели никакви промени. Някои фосилни форми принадлежат не само към същите родове, но дори и към същите видове, които в момента обитават Байкал.
694. Какво ново даде на учените изследвания с помощта на дълбоководни превозни средства?
Познанията ни за границите на разпространение на организмите в Байкал се задълбочиха. По-специално, живи водорасли, прикрепени към дъното, са открити на дълбочина от 80 m или повече. Преди това находките само на планктонни водорасли се считаха за случайно попадение по време на вертикално смесване на вода или утаяване на умиращи водорасли. На дълбочина до 1000 m са открити най-простите колониални организми, гъбите Baicalospongia и Swarchcwskia. Обикновено тези организми се срещат в плитката водна зона. Известно е, че те постоянно живеят в симбиоза с фотосинтезиращи водорасли, които им придават зелен цвят, и затова се смяташе, че гъбите не могат да живеят без водорасли на големи дълбочини. Оказа се, че гъбите на големи дълбочини живеят без симбионтни водорасли, чувстват се добре и се размножават. При гмуркане на дълбочина учените установиха хетерогенността на разпределението на планктонните организми във водния стълб. Оказа се също, че при гмуркане или изкачване на определени дълбочини голомянка спира и сякаш изпада в сънно състояние и се изкачва на повърхността или се спуска на дълбочина по най-краткия път, тоест вертикално.
Любопитно е, че повърхностният слой от дънни седименти на дълбочина има вълнообразен характер, донякъде напомнящ вълнички върху пясъка на плитка вода, въпреки че теченията там са толкова малки и не могат да образуват вълнички. Беше важно да се наблюдават гобиите (Procotlus major) на голяма дълбочинакрият се в изкопаните от тях дупки, че дълбоководните организми в Байкал не светят и т.н.
Източник: Изследване на Байкал // Галазий Г. И. Байкал във въпроси и отговори - Иркутск: Източносибирско книжно издателство, 1987