Защо хората съчувстват и не правят нищо
Много хора обичат да се притесняват и да говорят за другите.
Ето например случаят. Сестрата на съпруга разказва как нейна приятелка е загубила апартамента си и в същото време има болно дете. Сега те наемат апартамент и плащат 30 000 рубли.
Значи има какво да се плати?
Не съм егоист, но не я познавам и тази информация е излишна за мен. Защо да говорим за такива неща на рожден ден и да предизвикваме тъжно настроение? И най-важният въпрос, ако седите и съчувствате, бихте помогнали с каквото можете. И също така, когато сестрата на съпруга започне да разказва нещо за лошото, неприятностите, те седят и си чоплят ноктите и това е ужасно досадно. А тя вече е на 40!
Има много такива примери. Имам предвид, ако съжаляваш за някого, помогни, дай пари, вземи го да живее при теб, купи дрехи на детето.
Щастието на хората е в собствените им ръце, разбира се, много неща в живота не са справедливи, но ако всеки човек помага, ще има повече добро в света.
Защо много хора знаят, че има приюти, различни центрове, но никой дори не превежда 50 рубли? Защо много хора четат книги и списания и след това ги изхвърлят, вместо да ги дадат в библиотеката.
Съчувствието към чуждата мъка, състраданието не задължава човек. Финансовата подкрепа може да повлияе на личния бюджет, парите са жалко и затова не правете нищо.
Е, има две страни на монетата. От една страна, разбира се, че е жалко, срамота, горката. Но от друга страна ризата ви е по-близо до тялото.
Има хора, които са пропити с болката на някой друг и знаят как да съчувстват, помагат да направят всичко, но .. Често те също играят зли игри с такива хора - използват ги, обиждат по някакъв начин.
И самите те имат нужда от помощ. И от друга страна, човек си мисли: "Да, гледах телевизия / гледах и там беше същото! Първо ще помогна, а след товатой ще бъде регистриран от дома, изгонен от родния си "и недоверието работи и се случва, че е оправдано. На човек се дава всичко, което може в ущърб на себе си, и той разбира, че го е получил лесно и седи на врата му.
А конкретно тук във вашия случай по-скоро лицемерието е просто. Младата дама вече разбира, а-а, не е добре, но не иска да прави нищо, защото това не е нейният проблем, което означава, че не й пука.