Защо рибинската ВЕЦ е опасна и от какво се страхува RusHydro (Дмитрий Михайлович Коновалов)
Заплаха надвисва над град Рибинск. Хидротехническите съоръжения могат да пробият всеки момент и водна маса от 25 милиарда кубически километра вода ще покрие града за броени часове. Хората ще умрат.
УЧЕНИ БИЯТ КАМБАНИТЕ
През 2010 г. списанието „Хидротехническо строителство“, основано от Министерството на енергетиката на Руската федерация, публикува материал на група български учени, ръководени от доктора на техническите науки, един от най-добрите световни специалисти по бетон и основи Николай Константинович Розентал. В този материал, озаглавен „Състоянието на бетона на хидротехническите съоръжения на водноелектрическия комплекс в Рибинск“, на 11 страници ясно е написано, че са открити корозия на стоманената армировка на конструкцията (!), Дефекти на бетонирането под формата на разслояване на бетонната смес (!), недостатъчно уплътняване (!), има въздушни пори в бетона (!).
Освен това самият бетон вече е изчерпал своя ресурс за устойчивост на замръзване. Ето какво пишат учените: „За Рибинск броят на температурните преходи през 0 ° C е средно 60 пъти годишно. При такова излагане на околната среда само бетони с висока устойчивост на замръзване могат да запазят свойствата си. Бетонните смеси за бетониране на конструкциите на водноелектрическия комплекс в Рибинск са приготвени без химически добавки. От практиката на разработване на бетони, устойчиви на замръзване, е известно, че бетони с висока устойчивост на замръзване с якост 140 kgf / cm; при липса на пластифициращи и въздуховъвличащи добавки е почти невъзможно да се получи. Като цяло се стигна до заключението, че бетонът във всички конструкции има ниска устойчивост на замръзване. Ако във вътрешните слоеве, където температурата е относително стабилна и броят на циклите на замръзване и размразяване през годината е малък, все още може да се използва бетон, тогава във външните слоеве с дебелина до 0,6 m бетоне загубил своята устойчивост на замръзване и трябва да бъде заменен.
Но как да заменим бетона на Рибинските хидротехнически съоръжения, които са изцяло от бетон? Отговорът е лесен – няма как. Защото за подмяна на хидротехническите конструкции изцяло и изцяло, състоящи се от бетон, това означава демонтиране на същите тези хидротехнически съоръжения и изграждане на нови.
Учените също така отбелязват, че бетонът лесно се разпада при подходяща лабораторна обработка и с елементарен удар с чук върху проба, взета от конструкцията на хидротехническата конструкция, той напълно се разбива на малки парчета.
Най-вече в изследването си учените обръщат внимание на наличието на пукнатини в бетона по цялата основа на хидротехническите съоръжения, които ще продължат да увеличават размера и броя си, което неминуемо ще има последствия. Според прогнозите, описани в заключението на изследването, бетонът в конструкции, подложени на замръзване и размразяване във водонаситено състояние, ще претърпи по-нататъшно унищожаване, докато обемът на унищожаването ще се увеличи лавинообразно, т.е. ускорено.
Ако не се извърши основен ремонт на хидротехническите съоръжения, последствията могат да бъдат много трагични.
- България трябва да се пази от скъсаните язовири на Волга и на сибирските реки, които са изчерпали ресурса си и представляват заплаха, авариите по тях могат да доведат до милиони жертви.
По думите му програмният мениджър на Грийнпийс за България Иван Блоков допълни: - Хидротехническите съоръжения остаряват, много от тях не отговарят на изискванията за безопасност. Почти всички структури са построени в съветско време за 30 години, някои - за 50 години. Доста е трудно да се предвиди, че някъде ще се случи нещо, но всяка година вероятността някъде по тях да се случи инцидент се увеличава.
Възможно ли е инцидентРибинск хидравлични конструкции? Възможен! - казват компетентни учени. Един от тези учени е бившият директор на Федералното държавно унитарно предприятие "Канал Москва" инженер Игор Андреевич Дубински. През 2005 г. той изследва техническото състояние на Рибинския шлюз и оценява състоянието му като предаварийно.
Факт е, че гаранционният срок на хидротехническите съоръжения на Волга е половин век, а конструкциите в Рибинск вече са на 75 години. Повечето от тях влизат дълбоко във водата и това не е бетонен монолит, както някои си мислят. Сградата се опира на подводни галерии с долни камери. По заповед на Дубински за първи път от тях е изпомпвана вода и внимателно проучена. В галериите бяха открити пукнатини и провали на почвата; водата нагоре по течението се втурна в пукнатините със скорост до сто литра в секунда, пет пъти над допустимото нормално ниво на дренаж. Нещо повече, по време на последващи прегледи беше установено, че тези пукнатини не само се увеличават, но и се образуват нови. Освен това корозионното износване на металните конструкции на ключалката надхвърли всички допустими граници.
„Разбрах, че ако подводните галерии се срутят, стените на конструкцията ще се срутят като къща от карти и 25 милиарда тона вода от резервоара ще паднат върху Рибинск, Тутаев, Ярославъл, крайбрежните села и градове“, каза Игор Дубински на гостуващо заседание на Висшия екологичен съвет към Комитета по екология и управление на Държавната дума на България в Ярославъл през май 2008 г.
РУШИДРА НЕ ДОПУСКА ЕКСПЕРТИ
Андрей Дережков обаче в отговор на молба отказа, като каза, че няма какво да правят експерти в нашите съоръжения. Според закона Андрей Дережков има право да откаже да влезе във водноелектрическия комплекс - Рибинската ВЕЦ е частно предприятие и да влезе в частна собственост катоизвестен без разрешение.
Ето какво пише г-н Дережков в писмо от 23 май 2014 г.: - „Състоянието на съоръженията, експлоатирани от клона на АО „РусХидро“ – Каскадата на Верхневолжските ВЕЦ“ се оценява като работещо, нивото на безопасност е нормално. Тези бази са направени от АО НИИЕС въз основа на данни от визуален и инструментален контрол.
Какво е интересното в този параграф? Първо, нивото на безопасност на ВЕЦ е нормално. Не страхотно, не добро, но нормално. Тоест средно? Второ, държавното проучване е извършено от Отворено акционерно дружество NIIES, дъщерно дружество на RusHydro. Тоест предприятие, пряко подчинено на RusHydro. Трето, данните за състоянието на ВЕЦ се базират на визуален (!) контрол. Визуално, значи са минали, погледнали са с очи и са казали - всичко е наред. Отвън обаче е невъзможно да се оцени състоянието на конструкциите!
Четем Дережков по-нататък.
- "За Рибинската ВЕЦ има Декларация за безопасност, разработена веднъж на всеки 5 години, която е преминала проверка и е одобрена от Ростехнадзор."
Веднага възниква въпросът - защо Декларацията за безопасност се разработва веднъж на пет години? Защо не всяка година? В крайна сметка техническото състояние на ВЕЦ-а става все по-опасно всяка година, а дори и всеки месец. Що се отнася до издаденото разрешение, веднъж писахме на страниците на нашия вестник за фактите на корупционния компонент на служителите на Ростехнадзор, разкрити от прокуратурата.
Невъзможно е да се чете писмото на Андрей Дережков без ужас в очите. Всяка негова дума е скептична относно загрижеността на обществото за тяхната безопасност. Тук в писмото си Дережков пише:
- „Рибинская ВЕЦ винаги е готова за диалог и обсъждане на всякакви въпроси в интерес на осигуряването натехнологична, екологична безопасност на водноелектрическия комплекс в Рибинск, което се потвърждава от множество брифинги, речи, срещи на ръководството и специалистите на предприятието с журналисти от различни медии.
Редакторите на „Рибинская правда“, официално регистрирано печатно издание, никога не са получавали покани за срещи на журналисти със специалисти от Рибинската водноелектрическа централа. Казват, че такива покани получават онези медии, които пишат каквото е удобно на RusHydro.
Изпълняващият длъжността директор на клона в Рибинск на JSC RusHydro, някой си Маламагомед Абдулгамидович Абдурахманов, написа следното:
За отношенията между RusHydro и Mologzhan Community обаче ще говорим друг път.
И сега трябва да се молим на Бога хидротехническите съоръжения на Рибинск да не се пробият, град Рибинск да не бъде покрит от водна вълна с височина 18 метра и ръководството на ВЕЦ в Рибинск най-накрая да има съвест и да отговори на въпроса: защо толкова се страхува от обществеността?