Засяване за анаеробнимикрофлора и определяне на чувствителността към антибиотици (анаеробна култура,

Откриване на анаеробна флора при гнойно-възпалителни процеси.

Анаеробните микроорганизми съставляват по-голямата част от нормалната микрофлора на човешкото тяло. Но при определени условия те стават причина за тежки гнойно-възпалителни заболявания.

Независимо от местоположението на фокуса, те имат общи характерни клинични прояви поради гнилостния характер на лезията, образуването на газ. Повечето анаеробни инфекции са ендогенни и най-често засягат органите на естественото им местообитание на анаероби - стомашно-чревния тракт, пикочно-половата система и горните дихателни пътища. Само точната диагноза може да оправдае рационалната терапия и да елиминира потенциално смъртоносна инфекция.

Екскретирани патогени: бактероиди, вейлонела, еубактерии, пептострептококи, актиномицети, фузобактерии, клостридии, превотела, гемела, бифидобактерии, порфиромони, пропионобактерии.

Изследователски материал:

  • аспирати от кухини (например маточна кухина), биологични течности от коремна, плеврална кухини, гнойно съдържание от абсцеси и флегмони;
  • парчета тъкан с миозит и мионекроза (чрез потапяне на парчето дълбоко във въглищната среда с помощта на прикрепения към него тампон), отделени от дъното на язвите;
  • жлъчка;
  • семенна течност (простатен секрет).
Забележка! Цената на анализа е посочена за всяка отделна локализация. За микробиологични изследвания е възможно допълнително заплащане на разходите за вземане на биоматериал или транспортна среда. Моля, изяснете информацията във Федералната информационна служба INVITRO зател. (495) 363-0-363.

Литература

  1. Гладкова Н. С. и др. Оценка на различни методи за лабораторна диагностика на урогенитални микоплазми.
  2. Провеждайте дерматол. Венерол., 1999, № 2, стр. 43 - 45.
  3. Gorbach S. Et al./ Инфекциозни болести (3-то издание)/2003/ Lippincott Williams & Wilkins/2700 ps.
  4. Jacobs D. et al. Наръчник за лабораторни изследвания/ Лекси-Комп./2002 г. - 1534 с.
  • Гнойна дълбокотъканна инфекция: интраабдоминален абсцес, белодробен абсцес, плеврален емпием, абсцеси в тазовата кухина, подкожни абсцеси, инфекция на пънче след ампутация, абсцес на простатата, конюнктивит, инфекция на аортен байпас.
  • Холецистит, причинен от клостридиална инфекция.
  • Инфекция на кожата и меките тъкани: целулит, параректален абсцес, диабетни язви на краката.
  • Гноен миозит.
  • Клостридиална мионекроза (газова гангрена).
  • Клостридиална септицемия.
  • Клостридиална инфекция на матката (особено след септичен аборт), дебелото черво или жлъчните пътища.
  • пародонтален абсцес.

Тълкуването на резултатите от изследването е информация за лекуващия лекар и не е диагноза. Информацията в този раздел не трябва да се използва за самодиагностика или самолечение. Точната диагноза се поставя от лекар, като се използват както резултатите от това изследване¤, така и необходимата информация от други източници: анамнеза, резултати от други изследвания и др.

Дава се информация за липсата или наличието на растеж. В случай на положителен резултат се определя чувствителността към антибиотици.

Тълкуване на резултата: нормално при сеитба растежът трябва да липсва.

Списък с антимикробни средства можете да намерите тук >>