ЗДРАВЕТО НА ВСЕКИ Е БОГАТСТВОТО НА ВСЕКИ
ПРОДЪЛЖАВА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЗДРАВНИТЕ УСЛУГИ В РЕГИОНА
Виктор Яковлев, началник на Главния отдел за здравеопазване и фармацевтични дейности на територията, говори за перспективите за развитие на индустрията.
- Виктор Василиевич, на какъв етап от тази работа сме и какви трансформации ни очакват в близко бъдеще?
– Нека веднага подчертаем, че модернизацията е събитие от федерален мащаб, което се провежда във всички региони на страната и Алтайският край взема активно участие в него. Но нека решим откъде да започнем. Имаме дългогодишно участие в приоритетния национален проект „Здравеопазване“, който показа своята ефективност, даде възможност да се повишат заплатите на значителна част от специалистите, включително първичната медицинска помощ; подобряване на състоянието на акушерската система чрез удостоверения за раждане; провеждат допълнителни медицински прегледи на населението; за оборудване на лечебни заведения и линейки с линейки; подобряване на обезпечеността на лечебните заведения със съвременна медицинска апаратура.
Изпълнението на националния проект потвърди правилността на действията за подобряване на предоставянето на медицинска помощ, но и помогна да се видят слабостите. Очевидно й липсваше последователност. И беше предложен програмно-целеви път за развитие на здравеопазването. За нас основните направления са борбата със сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания и лечението на травми.
Така в областната клинична болница е създаден регионален съдов център с първични отделения в Барнаул и Бийск. В резултат на това само през тази година смъртността на жителите на региона от инсулти е намалена с 16,8%.
Оказа се всестранна подкрепа на региона в областта на онкологията, тя е включена в съответната национална програма. В района за сметка на областния бюджетсе изгражда онкологичен център, Министерството на здравеопазването и социалното развитие участва в оборудването му с модерна медицинска и диагностична апаратура, като отдели 437 милиона рубли за тази цел. А самият регион отдели от бюджета си 174 милиона рубли. за оборудване на 24 междурайонни онкологични кабинета в градове и области на региона за ранно откриване на онкопатология.
Засиленият ни интерес към проблема с травматизма не е случаен. В структурата на причините за смъртта на населението травмите заемат трето място. Регионът, очевидно, през 2011 г. ще бъде включен във федералната програма за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, имаме около 20 медицински институции, разположени по федералните магистрали, и те трябва да получат модерно оборудване за предоставяне на спешна медицинска помощ. За съфинансиране на тази програма проектобюджетът на региона за следващата година предвижда 90 милиона рубли.
В района интензивно се изграждат и въвеждат в експлоатация здравни заведения. Всеки жител на региона знае за най-големите от тях - новите поликлиники на областната болница и онкологичния център в Барнаул, онкологичния диспансер в Бийск. Изградени са в рекордно кратки срокове с добро качество. Тези тенденции присъстват и в програмата на губернатора "75х75". Една трета от предвидените нови сгради за юбилея на района са здравни заведения.
Именно на тази почва идва модернизацията на индустрията в региона. Нейната основна цел е да създаде система, която ефективно да влияе върху намаляването на смъртността и подобряването на качеството на живот чрез подобряване на здравния статус на населението.
Парите обичат сметка
- За модернизирането на здравеопазването в България през 2011-2012 г. се предвижда да бъдат отделени около 460 млрд. рубли. Откъде да вземем такива пари? За какво да харчите?
– Вземете чрез реформиране надежден съюзниксистеми за здравеопазване - системи за задължително здравно осигуряване. Законът скоро ще бъде приет от Държавната дума и ще увеличи осигурителните премии на работодателите за задължително здравно осигуряване от 3,1 на 5,1 процента от фонда за заплати. Разликата от два процента ще бъде насочена към федералния фонд за задължително медицинско осигуряване, според прогнозата ще възлиза на 460 милиарда рубли, които ще бъдат събрани в рамките на две години. Тези пари ще отидат в регионите чрез федералния фонд за задължително медицинско осигуряване и ще бъдат разпределени в три направления: развитие на материално-техническата база на лечебните заведения, информатизация на здравеопазването и въвеждане на стандарти и процедури за предоставяне на медицинска помощ. В същото време едно от задължителните условия за получаване на федерални средства за определените цели е разработването на регионални програми за модернизация на индустрията, при условие че се поддържат поне съществуващите обеми на финансиране.
– Каква е всяка посока?
- Развитието на материално-техническата база предполага завършване на строителството или основен ремонт на лечебни заведения, закупуване на модерно оборудване.
В региона е завършено създаването на регистър на лечебните заведения, направена е оценка на състоянието им. Уточнен е списъкът на оборудването за всяка болница, определено е какво им е необходимо, за да отговарят на стандартите.
Продължаващата информатизация ще даде възможност за формиране на единен регистър на здравноосигурените лица, осигуряване на достъпност на медицинската помощ и подобряване на нейното качество. Пациентът сам избира към коя лечебна институция и към кой лекар да се обърне, независимо от местоживеенето. Ако например поликлиниката на съседния квартал се намира по-близо, той има право да потърси помощ там. По време на почивка извън региона, ако е необходимо, можете спокойно да отидете до всяко здравно заведение.
Програмата за модернизация включвамеждуобщинско взаимодействие на лечебните заведения. В момента те са разделени от условните граници на здравните системи на всяка област и област.
Най-трудната и отнемаща време работа е свързана със стандартите за медицинско обслужване. Стандартът е задължителен обем грижи за пациента, като в България вече са разработени над 500. Те се отнасят за почти всяко заболяване. Но се препоръчва прилагането им да започне с тези заболявания, които причиняват най-висока смъртност на населението: сърдечно-съдови патологии, онкологични заболявания, травматология, лечение на деца, управление на бременни жени и акушерство, спешна медицинска помощ. Тези стандарти са задължителни във всички региони. Освен това за всеки е важно да подчертае своята собствена, най-значимата патология. За Алтайския край стандартите за лечение на бронхопулмонални заболявания са от особено значение.
Идентифицирахме институции, които ще изпълнят тези стандарти. Така до 2013 г. ще изградим по-добра мрежа от лечебни заведения в региона, която да отговаря на потребностите на населението от различни видове медицинска помощ, съобразена със заболеваемостта, географските особености на района и транспортната достъпност.
Особено внимание ще се обърне на здравеопазването в селските райони, включително разширяване на обхвата на линейките, развитие на общи медицински практики, дневни болници и телемедицински технологии.
Всички бременни жени ще могат да се обслужват в тези лечебни заведения, които имат възможност да ги наблюдават адекватно, като във всяка централна областна болница ще продължи да работи индивидуална родилна зала.
Силата на правното поле
- Държавната дума се готви да приеме нов закон за защита на здравето. Как се различава от предиследващ?
– Тя е по-широка и по-радикална, включително и по въпросите, свързани с отговорността на самите граждани за собственото им здраве. Новият закон изяснява много позиции, които досега не са били дефинирани на законово ниво. По-специално ще бъдат дадени обосновка и ясни дефиниции, например достъп до медицинска помощ, отказ от нея и т.н. Самата медицинска помощ ще бъде разделена на планова, спешна и спешна. Освен това се въвежда понятието "палиативни грижи", което ще се прилага в лечебните заведения.
Особено внимание се очаква да се обърне на кадровата политика. В региона тече оценка на кадровия потенциал на всяко лечебно заведение – създава се регистър на всички медицински работници.
За първи път ще бъдат установени задълженията на гражданите за поддържане на собственото им здраве. И ние говорим не само за здравословен начин на живот, който включва физическа активност, добро хранене, отказ от лоши навици, но и така наречената медицинска дейност - желанието да се свържете с лечебни заведения за превантивни цели. Това увеличава шанса за откриване на болестта в ранен стадий. Има два вида профилактика: първична и вторична. Първичното позволява на здравия човек да не се разболява. Вторичната позволява на хора, които вече имат хронично заболяване, да предотвратят неговото обостряне и прогресиране. Основният фактор във вторичната профилактика, който зависи от лекарите, е клиничният преглед. Но и самите граждани могат да си помогнат за поддържането на качеството на живот дори при хронични заболявания. В нашия регион от няколко години работят специализирани училища за пациенти, които дават на посетителите поведенчески стереотипи как да живеят и да се „разбират” със своето заболяване. Ползите от училищата са реални. Например, при пациенти с бронхиална астма се наблюдава намаляване на броя на пристъпите, при пациенти с хипертония, намаляване на честотатакризи.
С участието на областния бюджет се предвижда създаването на шест допълнителни здравни центъра за възрастни, а до края на годината ще бъдат открити два центъра за деца. Подготвя се и нова програма „Формиране на здравословен начин на живот”. Имаме прекрасни диагностици, терапевти, рехабилитатори, но все още няма достатъчно специалисти по профилактика, които да работят със здрави хора. И не само в региона, но и в България. Нуждата от тях обаче става все по-силна. А когато има търсене, трябва да се появят и решения. Главното ведомство е готово за диалог с населението, институциите на гражданското общество относно перспективите за развитие на здравеопазването в региона.