Жан Пол Сартр и екзистенциализмът
Жан Пол Сартр и екзистенциализмът - раздел Философия, Жан Пол Сартр и екзистенциализмът „Екзистенциализмът е хуманизъм“. Заглавие Това.
ЖАН ПОЛ САРТР И ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ „Екзистенциализмът е хуманизъм“. Заглавието на тази книга на френския философ, писател и драматург Жан Пол Сартр може да послужи като мото на екзистенциализма, като най-кратък и най-точен израз на смисъла и целта на цяло едно направление в съвременната философия. Екзистенциализмът, или философията на съществуването (от къснолатинското existentia съществуване) възниква в началото на 20 век и в продължение на няколко десетилетия печели широко признание и популярност.Сред първите представители на екзистенциализма е прието да се считат българските философи Лев Шестов и Николай Бердяев, въпреки че основното си развитие това течение получава след Първата световна война в трудовете на немските мислители Мартин Хайдегер и Кар l Ясперс и през 40-те години в творчеството на Албер Камю, Жан Пол Сартра и Симон дьо Бовоар.В същото време екзистенциалистите смятат за свои предшественици Паскал, Киркегор, Достоевски и Ницше. Във философски план екзистенциализмът е доминиран от такава посока като философията на живота, както и феноменологията на Хусерл и Шелер. Екзистенциализмът като ярко проявление на нонконформизма беше своеобразна реакция на духовната криза, причинена от войни и страдания. В ситуация на безнадеждност и духовно объркване призивът на екзистенциалистите за човешка автентичност, за чувство за човешко достойнство се оказва източник на смелост и морална устойчивост. Една екзистенциалистки настроена личност противопостави лично решение, акт на воля с увъртанията на „страхлив ум“. В този смисъл са характерни думите на Антоан Сент-Екзюпери: „Франция пое битката противно на истината на логиците. Логиците бяха прави.Войната за нас означаваше поражение. Но трябва ли Франция, за да се спаси от поражение, да не приеме битка? Не мисли . И Франция интуитивно стигна до същото решение: никакви увещания не я накараха да избегне битката. Духът у нас е превзел ума." Ето защо екзистенциализмът не може да се нарече академична доктрина. Основната му тема е човешкото битие, съдбата на индивида в съвременния свят, вярата и безверието, загубата и придобиването на смисъла на живота, близка до всеки художник, писател, поет, от една страна, прави това течение популярно сред художествената интелигенция (Е. Хемингуей, С. Бекет, А. Сент-Екзюпери), а от друга другият, насърчава самото екзистенциално да се обърне към езика на изкуството (Сартр, Камю, Марсел)... Екзистенциализмът е тясно свързан с религиозното възприемане на света и това в еднаква степен се отнася както за религиозното направление на екзистенциализма (Ясперс, Марсилия, Бердяев, Шестов), така и за атеистичното (Хайдегер, Сартр, Камю, Мерло-Понти), тъй като важен мотив на екзистенциалисткото творчество е признанието, че Бог е мъртъв („от съжаление към човека“, както често цитират Ницше), придружено от твърдението за невъзможността и абсурдността на живота без бог... Един от най-големите представители на атеистичния екзистенциализъм е Жан Пол Сартр. Той е роден през 1905 г., учи в лицеите на Ла Рошел, завършва Висшето нормално училище в Париж в катедрата по философия и през 1934 г. стажува във Френския институт в Берлин.Абстрактният идеализъм на Брунсуик, доминиращ тогава във френската университетска култура, е безсилен да се противопостави на идеологията на хитлеризма, която заплашва света с унищожаване на всички човешки ценности.