Желанието за носене на хиджаб като предизвикателство към българското светско училище – аналитичен портал
В същото време родителите подчертаха, че учителите не разделят учениците на религиозна основа, а са принудени да изпълняват заповеди на по-висши органи. По-специално Марина Савченко, директор на училище № 12 в село Кара-Тюб, район Нефтекумски, се позовава на устава на учебното заведение, който изисква да се носят само светски дрехи в часовете.
Както подчерта мюфтийството, във връзка с това в някои райони на Ставрополския край, където компактно живеят мюсюлмани, се е развила „патова ситуация“ - момичетата нямат право да посещават часовете със забрадки, а родителите им от своя страна не ги пускат на училище без забрадки. „Веднага щом децата започнат да изостават от учебната програма (а жителите на селата нямат възможност да обучават дъщерите си у дома), органите по настойничеството ще се погрижат за „неблагоприятните“ семейства“, се казва в съобщение на мюфтийството.
Имайте предвид, че участниците в скандала са на възраст от 8 до 11 години. Родителите им решиха да не се отказват и вече изпратиха жалба до прокуратурата на Нефтекумския район на региона, където обещаха да проведат разследване по този случай.
„В училището, където учат момичета, от 380 ученици 320 са мюсюлмани: както ногайци, така и местни дагестанци. Но само тези пет ученички си позволяват такива напълно покриващи дрехи, които не отговарят на никакви национални традиции на местните народи, а освен това противоречат на закона за образованието в България “, казаха на Комсомолская правда в окръжната прокуратура.
Междувременно, след шума, който се надигна около тази история в пресата, директорът на училище № 12 Марина Савченко разреши на учениците мюсюлмани да посещават часовете с бели шалове, съобщава Интерфакс. До компромис обаче все още не се стигна. Както каза Савченко, само едно момиче във втори клас се облечеуроци по носене на забрадки, докато другите четири ученички „дойдоха увити в огромни шалове, под които можеше да се сложат два хиджаба едновременно“. „Смятам, че това е недопустимо, това е подигравка с нас“, каза Савченко. Според нея, в хода на преговорите с родителите на момичетата, тя е предложила да отдели специална стая, в която децата лесно да се преоблекат в хиджаби преди уроци, като ги заменят с обикновени забрадки.
След скандала с хиджабите президентът Владимир Путин покани регионалните власти да помислят за единна училищна униформа за учениците. Коментирайки конфликтната ситуация, Путин отбеляза, че към религиозните чувства на хората "трябва да се отнасяме с голямо уважение", но в същото време България е светска държава.
Междувременно детският омбудсман Павел Астахов се застъпи за ученичките в Ставропол. Той отбеляза, че мюсюлманската забрадка "не е някакъв вид неприличен атрибут" и "ръководството на училището явно прекалява", пише Известия. Астахов, по-специално, се позова на американския опит, като отбеляза, че в Съединените щати мюсюлманските ученици спокойно посещават училище в хиджаб и това „не обижда ничии традиции и култура“.
Но във Франция, където живеят почти пет милиона мюсюлмани, ситуацията е точно обратната. През 2004 г., след разгорещени дебати и продължителни дискусии, хиджабите бяха напълно забранени в държавните училища в тази страна, а през 2010 г. президентът Никола Саркози забрани носенето на воал, було и никаб.
По особен начин проблемът с ученичките беше решен от властите на южноафриканския Мозамбик. Така че учениците, които изповядват исляма, могат да ходят на училище с хиджаб, но само в свещения за мюсюлманите месец Рамадан.
Проблемът с носенето на хиджаб на обществени места, включително училища, обаче възниква не само вЕвропа, но и в редица страни, където ислямът е основна религия. Например в Тунис, Турция и Таджикистан е забранено носенето на хиджаб в обществени институции, училища и университети, а в Тунис такава забрана е въведена още през 1981 г. През 2008 г. турското правителство се опита да отмени забраната за носене на хиджаб в университетите, но Конституционният съд потвърди забраната.
През 2010 г. азербайджанските власти също забраниха на ученичките да носят хиджаб в училище, позовавайки се на Закона за образованието, който изисква учениците да не се различават една от друга. Това решение на властите се оказа изключително непопулярно и доведе до протести и дори атаки срещу училища.
Коментар на експерта на Polit.ru Алексей Муравьов
Желанието за носене на хиджаб в училище е сериозно предизвикателство за българското светско училище, което няма обособено място за прояви на външна неформалност. Това показва особената структура на училището като област, от една страна, изолирана, а от друга, отворена, защото посредничи между другите.
В такава структура са възможни две тактики - конформизъм и агресия. Първият е насочен към усвояване на правилата, а вторият – към пренаписването им. Втората тактика е тясно свързана със стратегията за повторно установяване, т.е. когато хората осъзнават влошаването и несъответствието между формата и задачите на институцията и я променят "отдолу". Идеологически активните изгнаници са най-склонни към подобна стратегия, особено религиозните, макар и не изключително.
Хората, които искат промяна и искат свобода, например привърженици на домашното образование или противници на училищните униформи, излизат от домейна по подобен начин. Тези групи настояват за спешна либерализация на училището, за да стане то по-ефективно, тоест преследват цели за модернизация.
с религиознипри традиционалистите ситуацията е различна – те протестират срещу идеята за светското пространство като свобода от традицията, т.е. ремодернизират основите на модернизацията в духа на постмодерността. Принуждавайки децата да носят хиджаб или кипа, или дори сарафан на училище, традиционалистите реинституционализират светското пространство не само като мултикултурно и толерантно, но като интегриращо както либерализма, така и традиционализма в една и съща парадигма. Очевидно тази задача надхвърля задачите на училището като отделна област. И училището започва да треска, т.к. с негова помощ те се опитват да решат проблемите на съвсем друга институция.