Жукоцки В
COMMON SENSE есен 2005 г. № 4 (37)
ПРОБЛЕМИ НА ХУМАНИСТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
като идеологическа основа на съвременните междукултурни комуникации
Встъпителна лекция към курса "Основи на съвременния хуманизъм"
Хуманистичната алтернатива на съвременна България е продиктувана от най-новите изисквания за хармонизиране на обществените отношения и съзнанието на хората на качествено ново ниво на културно-историческа еволюция, когато доминантата на позитивната религиозност или идеологическият диктат на държавата се заменя с доминантата на светската култура на гражданското общество. Всъщност става дума за историческата мисия на светския хуманизъм като светогледна основа на съвременните междукултурни човешки комуникации. И в този въпрос е особено важно да се разграничат глобалните тенденции и особеното им пречупване в контекста на националната история и култура. Какво е България и нейният път в световната история? Как точно се вписва в световния хуманистичен процес и какво ново му носи? Какво е хуманизмът за България и какво е България за хуманизма? Подобна постановка на въпроса пренася традиционната хуманистична проблематика в конкретно-историческия план на гражданската служба, където индивидът като суверен формира естествената основа на „свободно общество на свободни хора“.
Като цяло хуманизмът е изключително чувство за мярка, блестящо в своята простота и неразбираемост, точка на абсолютен баланс между мисълта и предмета на мисълта, между идеята и нейното въплъщение. Това е точката, в която един човек среща друг човек и двете същности образуват идеален и, изненадващо, много реален момент на хармонично единство. Споменът за такъв момент и способността да се възпроизвежда отново и отново формират истинското начало и път на хуманистичноточовек.
Преди всичко трябва да се запитаме: какъв урок може да извлече от всичко това едно отворено, творчески развиващо се съзнание? Очевидно само едно: „Пазете се от чистотата на формата, защото колко е добра на ниво мисъл, толкова е лоша и неадекватна на ниво практика“. Прагматичното начало тук заявява своята хуманистична солидност. Това е формулата на преминаващата светлина по въпросите на светогледната ориентация, където критерият за истина е практическият резултат.
Като цяло хуманизмът е изключително чувство за мярка, блестящо в своята простота и неразбираемост, точка на абсолютен баланс между мисълта и предмета на мисълта, между идеята и нейното въплъщение. Това е точката, в която един човек среща друг човек и двете същности образуват идеален и, изненадващо, много реален момент на хармонично единство. Споменът за такъв момент и умението да го възпроизвеждаш отново и отново формират истинското начало и път на хуманистичния човек.
Но какво общо има това с казаното за българския манталитет? Най-непосредственото. Всяко пристрастие към чистотата на една идея, нейното възпроизвеждане и въплъщаване на принципа на противопоставянето на други идеи (други хора) не е нищо друго освен фатална склонност към нетолерантност от религиозен тип. То е необходимо и дори неизбежно по свой начин, но само като момент от нашето личностно и социално формиране, когато се разкрива самата възможност за себе си, своя и – в тази светлина – друг свят. Но всяко забавяне по този път е изпълнено с най-сериозни последици както за индивида, така и за обществото - започва необратим процес на тяхното разлагане и деградация, фатално маркиране на времето. Какви са те - следващите, пострелигиозни етапи от формирането на индивида и обществото?
Следователно, светскиграждански хуманизъм – това е критерият за зрялост на индивида и обществото. Въплъщава способността за съзидание, свободно морално и интелектуално развитие, реален стремеж към по-добро бъдеще. Светският хуманизъм поставя всяка идея, склонна към религиозна изолация и самопревъзнасяне, до друга подобна идея и по този начин ги изравнява. Множеството и равенството, търсенето на стабилен баланс в множеството формират основните принципи на единството и целостта на светския хуманизъм.
Имаме всички основания да твърдим, че България в своето историческо развитие като самобитна цивилизация навлиза в период на своя разцвет и зрялост, когато чувството за мярка и вътрешната уравновесеност започват да надделяват над хобитата и безразсъдните постъпки, когато балансът на основните идеи на модерността предусеща и предупреждава всяка тенденция към тяхното надмощие. Всъщност това е демокрацията в действие, когато дори една либерална идея не си позволява да се качи на определен трон на абсолютно господство, осъзнавайки, че ако това се случи, за нея това би било акт на самоубийство. Някога, в началото на 20-ти век, по подобен начин се говореше за творческия характер на марксистката идея (да си припомним великия таксономист и основоположник на организационната наука, учен-марксист А. А. Богданов), но не устояха... и ето го резултатът.
Патриотизмът днес е вяра в съзидателния потенциал на българската цивилизация, твърде млада, за да мисли за своя край и изход, но именно поради младостта си, тя толкова силно осъзнава крехкостта на нашето съществуване. Способността да се консолидира около ценностите и целите на светския хуманизъм е ключът към неговата жизненост и готовност за преодоляване на кризата, възприемайки я като необходим момент на растеж.
…Съвременният светски хуманизъме сложна комбинация от различни хуманистични школи на мисълта. Те придобиват своя хуманистичен смисъл в диалогичен режим, в непрекъснато общуване с цел постигане на човешко благополучие и свободно развитие на личностното начало у човека.
Широкото и съзнателно овладяване на нормите на светския хуманизъм е и гаранция за равноправното ни влизане в световната цивилизация. В същото време с особена острота се поставя въпросът за нашата национална, цивилизационна идентичност. В традиционния списък на нашите черти – православие, съветизъм, чувство за „евразийство” – днес, в хода на усвояването на хуманистичната културна парадигма, се добавя и нашият особен български стил на мислене – едновременно анархичен, светски, общностен и съборен, екзистенциален в своите метафизични страсти и тревоги. Тази среща на българското съзнание и психология със съвременния хуманизъм разкрива възможността за преход от частното и индивидуалното към общото и универсалното, като съхрани богатството на конкретното и безграничната сила на общото.
Очевидният списък на кораба на нашата цивилизация изисква усилия за коригирането му. И ключът към решаването на този проблем е въпросът за възстановяване на нашето трезво отношение към съветската епоха, без крайности и ексцесии. Всичко, което е било в нашата история, съветска и предсъветска, трябва да бъде поставено на везните на сегашния ни стремеж към бъдещето - без пристрастия и укори.
Какви са те, субектите на нашата идейна консолидация около ценностите на светския хуманизъм, като истинска универсалия на съвременната култура? Нека разгледаме този въпрос на конкретен пример.
Българското хуманистично дружество (РХД) е обществена организация, която обединява университетската и научната общност на основата на ценностите на научнатамироглед и светски хуманизъм. Тази организация изначално предлага мирогледна алтернатива както на традициите на обсебващата религиозност, така и на най-новите псевдонаучни и антинаучни тенденции в културата и живота.
Руското географско дружество определя своята стратегия не като вид обществена идеология, която може да се приеме за официална. Това е стратегията на свободния мироглед на свободните хора, стратегията на свободния диалог. Нейната основна заповед е "Не вреди!". Невъзможно е да се наложи каквато и да е гледна точка чрез религиозни или идеологически внушения, а само със силата на призива към разума и разбирането, здравото критично мислене, здравия разум, към компромиса и постигането на съгласие като цяло. В същото време тази стратегия не може да не се основава на буквата и духа на Конституцията на Руската федерация, която съдържа най-важния принцип на съвременното демократично устройство - принципа за светския характер на българската държава. Това е обещаващ принцип, който изисква стриктно спазване и неуморно внимание от обществото. Всъщност това е гаранция да не се изплъзнете в миналото на религиозния или идеологически неморалния абсолютизъм.
Българското хуманистично дружество (БХД) е обществена организация, която обединява университетската и научната общност на основата на ценностите на научния мироглед и светския хуманизъм. Тази организация изначално предлага мирогледна алтернатива както на традициите на обсебващата религиозност, така и на най-новите псевдонаучни и антинаучни тенденции в културата и живота.
Руското географско общество е неразделна част от международното хуманистично движение и по-специално от Международния хуманистичен и етичен съюз, който е роден през 30-те години на миналия век. на Запад, а през 1950г. придобиха зрели организационни форми за обединяване на хората на науката и образованието впринципите на светския хуманизъм. Програмни цели, задачи, идеи на хуманистичното движение на XX век. записани в неговите исторически документи. Това са Хуманистичен манифест I (1933), Хуманистичен манифест II (1973), Декларация за светски хуманизъм (1980), Декларация за взаимна зависимост (1988), приета на Световния хуманистичен конгрес в Бъфало (САЩ), и накрая Хуманистичен манифест 2000, проектът на който е изготвен от президента на Международната академия по хуманизъм Пол Курц 1 . Сред изключителните документи на хуманистичната мисъл на 20-ти век, разбира се, е работата на Ерих Фром "От плена на илюзиите" (1962), както и много други произведения на великите хуманисти на нашето време. Всички те са достойни за най-внимателно проучване и анализ от гледна точка на нашето време.
Светският хуманизъм се стреми да абсорбира всичко най-добро и универсално от това, което имат неговите „противници“. В този смисъл тя представлява непрекъснато развиваща се система от възгледи за човека и неговото място в света. Той се изявява като носител на идеята и практиката на диалога и общуването между различните вероизповедания и в това намира своето собствено верую.
Съвременният хуманизъм утвърждава възможността и реалността на достоверното, обективно и прогресивно знание за човека, за човешката природа, възможността за неограничено развитие и усъвършенстване на човешкия потенциал.
Гледната точка на светския хуманизъм е пряко противоположна на традиционната религиозна вяра в духа на теизма, според която еволюцията на Вселената върви в низходяща посока, отгоре надолу, от Създателя към творението (към човека като „създание”), от висше към низше, от абсолютно към относително. Съвременният светски хуманизъм обаче не се противопоставя толкова на религиозния и/или либералния хуманизъм, колкото като азаинтересованият субект поема отговорността за организирането на мирогледния диалог. Той решително се разграничава от либерално-анархичния хуманизъм на Просвещението с неговия войнствен атеизъм, вулгарен натурализъм и революционен социологизъм. Това още веднъж показва връзката на хуманизма с ценностните ориентации в политиката. Пространството на реалната демокрация за него обозначава сферата на реалния диалог между идеологическите системи, което задава тона на хуманистичния дискурс.
Следователно съвременният светски хуманизъм е сложна комбинация от различни хуманистични школи на мисълта. Те могат да бъдат повече или по-малко изолирани един от друг, но също така е очевидно, че те придобиват своя хуманистичен смисъл в диалогичен режим, в непрекъснато общуване с цел постигане на човешкото благо и свободното развитие на личностното начало в човека.
Всичко това открива перспектива за изучаване на хуманизма в няколко области: исторически форми на хуманизма и тяхното значение, глобализация и хуманизация в контекста на историята, видове съвременни хуманизъм и логиката на тяхното взаимодействие, философски и политически и правни аспекти на световното хуманистично движение, хуманизъм в контекста на онтологията на културата: генезис и развитие на нейното видово разнообразие - религия, философия, наука, изкуство и морал.
За 1 български превод на тези документи вижте Модерен хуманизъм: документи и изследвания. // Здрав разум.: Вестник на скептиците, оптимистите и хуманистите. Специалист. проблем / Comp. В. А. Кувакин. М.: РГО, 2000.