Значението на името на драмата "Гръмотевична буря" от Островски, Александър Островски
Творчеството на А. Островски – българският Молиер и българският Шекспир, както понякога го наричат, днес, в епохата на формирането на специфична форма на „дивия капитализъм“, изисква нови подходи и по-внимателен прочит, защото отново поставя проблемите, вълнували обществото както в средата на 19, така и в края на 20 – началото на 21 век.
Драмата "Гръмотевична буря" на Островски е една от най-добрите му творби - и днес е една от най-популярните пиеси, поставяни на десетки театрални сцени в различни градове. На какво се дължи интересът към пиесата, който не стихва и до днес и какъв е смисълът на нейното заглавие? Пиесата е създадена през 1860 г. По това време българските писатели от 50-те и 60-те години на ХХ век са особено заинтересовани от три теми: крепостничеството, появата на нова сила на арената на социалния живот - разночинската интелигенция и положението на жената в страната. До тях имаше още една, която изискваше задължително осветление. Това е тиранията на тиранията и парите в търговския живот, тирания, от която страдаха всички членове на търговските семейства, особено жените. Задачата за изобличаване на икономическата и духовна тирания на "тъмното царство" е поставена от Островски в драмата "Гръмотевична буря".
В него, под влияние на нова обществена ситуация, той поставя по-широко и по-дълбоко темата за изобличението. Той не само изобличава „тъмното царство“ сега, както в други пиеси („Нашите хора - да се разберем“ и др.) “, но също така показва как в дълбините му възниква протест срещу вековните традиции и как старият начин на живот започва да се срива под натиска на променящия се живот. Протестът срещу остарелите основи намира израз в пиесата най-напред и най-силно в самоубийството на Катерина. "По-добре да не живееш, отколкото да живееш така!" Това означаваше нейното самоубийство. Присъда към обществения живот, изразена в такава трагична форма,Българската литература преди появата на „Гръмотевична буря” още не познава. В българската литература „Гръмотевична буря” отдавна е олицетворение на борбата за свобода. Още през 20-те години на миналия век Пушкин пише: „Къде си, гръмотевична буря - символ на свободата?“
В статията си „Лъч светлина в тъмното царство“ Н. А. Добролюбов даде блестящ анализ на идейното съдържание и художествените характеристики на драмата „Гръмотевична буря“. Критикът вложи в тази статия скрит политически смисъл. Под „тъмното царство“ той разбира мрачната феодално-крепостническа система на България и разглежда самоубийството на Катерина като предизвикателство към деспотичния начин на живот, като протест на личността срещу всяко потисничество, като се започне от семейството.
В „Гръмотевична буря“ според Добролюбов има нещо освежаващо и ободряващо. Българският живот и българската сила са извикани от художника в „Гръмотевична буря“ на решаваща задача – каза Добролюбов. А „решаваща кауза“ на езика на Езоп от 60-те години означава революционна кауза.
Тези думи съдържат ключа към разбирането на идейния смисъл на „Гръмотевична буря“. Тираните тревожно усещат, че светът им се разклаща. Те се страхуват от непонятни за тях явления, приближаващи се като пречистваща гръмотевична буря. Пробуждането в индивида на чувството за собствено човешко достойнство – това е, което вече не може да бъде спряно.