Значението на исляма, какво означава думата - разбиране на исляма за исляма
Всяка световна религия носи името на своя основател или на обществото, в което се е родила. Християнството, например, носи името си от името на своя пророк Исус Христос; будизъм – от основателя му Гаутам Буда; Зороастризмът – от основателя му Зороастър; Юдаизъм - от името на държавата Юдея, където е възникнал и т.н. Но не е така с исляма. Тази религия е коренно различна от другите по това, че нейното име не се свързва нито с индивид, нито с нация. Думата "ислям" не се отнася до нито едно лице, нация или държава. То не е продукт на човешкия ум и не е ограничено до определено общество. Това е универсална религия и нейната цел е да създава и възпитава у човека специални духовни качества. „Ислямът“ всъщност е името на определящото име. Според Корана (Свещената книга на мюсюлманите) сред всеки народ и във всички епохи е имало справедливи и праведни хора, истински вярващи и всички те са били и са мюсюлмани. Това повдига въпроса: какво е ислямът? И кой е мюсюлманин?
Какво означава думата "ислям"?
„Ислям“ на арабски означава „подчинение“, „подчинение“, „подчинение“. Като религия ислямът е изграден върху пълно подчинение и подчинение на Аллах – оттук и името му _ HYPERLINK l "p1" __(1)_ . Всички виждат, че светът, в който живеем, е организиран. Всички негови части са подчинени на определени закони. Всичко има своето място в тази огромна система, която работи перфектно и ясно. Слънцето, луната, звездите, всички небесни тела са свързани помежду си. Тяхното движение и ред не позволяват ни най-малко отклонение от предписания път. Как Земята се върти около оста си и около Слънцето, от най-малкия електрон до мощните мъглявини - неизменно следва собствените си закони,променя се, ражда се и умира в съответствие с тези закони. А в човешкия свят законите на природата са съвсем очевидни. Раждането на човек, неговият живот и смърт се регулират от биологични закони. Структурата на всички органи на тялото му - от клетките на кожата до сърцето и мозъка - се подчинява на определени закони. Накратко, нашият свят е вселена, контролирана отгоре, в която всичко следва предварително определен закон. Този могъщ, всеобхватен закон, който управлява цялата вселена - от най-малките прашинки до величествените галактики - е законът на Бог, Създателят и Владетелят на Вселената. Тъй като всяко творение е подчинено на закона на Господа, тогава цялата вселена буквално следва исляма, защото ислямът не означава нищо повече от подчинение и подчинение на Аллах, Владетеля на Вселената. Слънцето, луната, земята и всички останали небесни тела, строго погледнато, са също „мюсюлмани“. Същото се отнася за въздуха, водата, камъните, дърветата и животните. Всичко във Вселената е "мюсюлманско", защото се подчинява на Бог според Неговите закони. Дори човек, който отказва да повярва в Аллах, е принуден, волю или неволю, да бъде мюсюлманин по отношение на своето телесно съществуване, защото на всеки етап от живота, от ембриона до превръщането в прах след смъртта, всяка клетка от плътта му, всеки член от тялото му следват закона, предписан от Бог. Дори неговият език, който поради своето невежество отрича Бог или казва, че вярва в много божества, е мюсюлмански по природа. Главата му, която той кланя на всички, освен на Аллах, е мюсюлманин по рождение. Сърцето му, в което той пази любов и благоговение към другите поради липса на знания, интуитивно е мюсюлманско. Всички те се подчиняват на Божествените закони, техните функции и движенияконтролирани само от тях. Такова е накратко истинското състояние на човека и цялата вселена. Сега нека погледнем този проблем от различен ъгъл. Човекът е така устроен, че има две различни сфери на неговата дейност. В един от тях – той е изцяло подчинен на Божествения закон. Той не може нито на йота да се отклони от него, той е напълно в плен на закона на природата и е длъжен да го следва. Но има и друга област на неговата дейност. Той е надарен с интелигентност, способност да мисли и да формулира преценки, да избира и отхвърля, да приема и отхвърля решения. Той е свободен да избира начина си на живот. Той може да приеме всяка вяра, всеки начин на живот в съответствие с идеологията, която признава. Той може да създаде свой собствен кодекс на поведение или да приеме тези, разработени от други. Дадено му е завещание и той може да начертае свой собствен курс на действие. В това отношение, за разлика от другите същества, той получава свобода на избор, мисъл и действие.
И двата аспекта съжителстват ясно в човешкия живот. В първия случай хората, както всичко съществуващо в света, са мюсюлмани от рождение, неизменно се подчиняват на наставленията на Бог, а във втория са свободни да избират дали да следват правия път или да се отклонят от него, т.е. им се дава свобода на избор. Този избор разделя човечеството на две части: вярващи и невярващи. Истински мюсюлманин става този, който избере вярата в Създателя, приеме Го за свой истински Господар, честно се подчинява на Неговите закони и наредби и следва кодекса, който Той е разкрил за човека и неговия личен и обществен живот. Той е достигнал, така да се каже, завършеност в своя ислям, като съзнателно е решил да се подчинява на Бог в областта, в която е надарен със свобода на избор. Сега целият му живот е подчинен на служенето на Бога и неговата личност не е раздвоена, тъй като подчинението на неговото „аз“ на волята на Аллах не е нищо друго освен ислям.
Човекът вече съзнателно се подчинява на Върховния – този, на когото вече несъзнателно се подчинява. Сега той с готовност служи на Господа, знанията му вече са реални, защото той разпозна Създателя, който го надари със способността да изучава околната среда и да опознава света. Сега умът и преценките му са в съгласие, защото той е взел правилното решение да се подчини на Аллах, който го е надарил със способността да мисли и да оценява. Неговият език също е правдив, защото той се изповядва убедително пред Господа, който му е дал дар слово; сега цялото му съществуване е въплъщение на истината, тъй като във всички сфери на живота той волно или неволно се подчинява на законите на Господаря на Вселената. Сега той е в мир с всичко, защото почита Онзи, когото почита целият свят. Такъв човек е наместник на Бог на земята. Целият свят е за него, а той за Бога.