§ 1. Основания за прекратяване на наказателно дело и наказателно преследване
Прекратяването на наказателното дело и (или) наказателното преследване е възможно само ако има основания, които са изчерпателно изброени в закона. Тези основания са разделени на три групи: реабилитиращи, нереабилитиращи и сочещи липсата на процесуални условия (предпоставки) за продължаване на предварителното разследване или дознание.
Сред основанията за реабилитация са: липсата на събитие за престъпление (клауза 1, част 1, член 24 от Наказателно-процесуалния кодекс); липсата на състав на престъпление в деянието (клауза 1, част 1, член 24 от Наказателно-процесуалния кодекс); неучастие на заподозрения или обвиняемия в извършването на престъпление (клауза 1, част 1, член 27 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Наказателното дело се прекратява поради липса на престъпно събитие в случаите, когато се окаже, че или самото деяние, във връзка с което е образувано делото, не е съществувало, или вредата е причинена от неконтролируеми природни сили или животни, или самата жертва е причинила вреда.
При липса на състав на престъпление, делото се прекратява, ако по време на предварителното разследване се окаже, че самото деяние, във връзка с което е образувано делото, е извършено, но в него няма признаци на наказателна противоправност, а именно: а) деянието не съдържа всички признаци на който и да е състав на престъпление по Наказателния кодекс на Руската федерация; б) деянието, въпреки че формално съдържа признаци на престъпление по Наказателния кодекс, но поради своята незначителност не представлява обществена опасност (част 2, член 14 от Наказателния кодекс на Руската федерация); в) има обстоятелства, изключващи престъпността на деянието (глава 8 от Наказателния кодекс на Руската федерация); г) след извършване на престъпление е приет закон, който премахва неговата престъпност и наказуемост (част 2 на член 24 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Прекратяване на дело или наказателно преследване поради неучастието на обвиняемия в извършване на престъпление е възможно при условие, че по време на разследванетоустановен е както фактът на извършване на деянието, така и наличието на състав на престъпление в него, но липсват достатъчно доказателства, сочещи извършването на това деяние от обвиняемия или заподозрения. Освен това заключението за неучастието на заподозрения или обвиняемия в извършването на престъпление може да бъде направено както в резултат на надеждно установяване на невинността на обвиняемия или заподозрения (например при потвърждаване на неговото алиби), така и в резултат на изчерпване на възможността за събиране на допълнителни доказателства и тълкуване на неотстраними съмнения относно вината на обвиняемия в негова полза въз основа на принципа на презумпцията за невиновност. Независимо дали решението за прекратяване на делото на това основание е резултат от установяване на невинността на дадено лице или резултат от тълкуване на съмнения за неговата вина -
Глава XVIII. Прекратяване на наказателно дело и наказателно преследване
Ако има някакви доказателства в негова полза, подобно решение ще го реабилитира напълно и няма да дава основание да се смята, че е оставен под съмнение.
Ако тези основания се разкрият на етапа на процеса, съдът се произнася с оправдателна присъда. Всички те, свидетелстващи за пълната невинност на дадено лице в предполагаемо престъпление, водят до премахване на обвинения от него и обезщетение за вреда, причинена от незаконно преследване, задържане или задържане (глава 18 от Наказателно-процесуалния кодекс, част 1 от член 1070 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Съгласно чл. 133 от Наказателно-процесуалния кодекс, заподозреният или обвиняемият, по отношение на които е прекратено наказателното преследване на основанията, посочени в параграфи 5 и 6 на част 1 на чл. 24 и в параграф 4-6 часа.
1 ст. 27 от Наказателно-процесуалния кодекс (включително във връзка с липсата на изявление от жертвата, ако наказателно дело може да бъде образувано само въз основа на неговото изявление; липсата на съгласие на съда заобразуване на наказателно дело или привличане като обвиняем на едно от лицата, посочени в параграфи 1-5, 9 и 10 на част 1 на чл. 448 Наказателно-процесуален кодекс; наличието на влязла в сила присъда по същото обвинение), но от това не следва, че тези основания също могат да бъдат квалифицирани като реабилитиращи. Нито едно от тези основания, за разлика от посочените в параграфи 1, 2 на част 1 на чл. 24 и ал. 1, част 1, чл. 27 от Наказателно-процесуалния кодекс, не свидетелства за невинността на заподозрения или обвиняемия в извършване на престъпление. Освен това е напълно възможно наказателното производство да бъде прекратено срещу заподозрян на основание, че вече има влязла в сила присъда, с която този заподозрян е осъден по същото обвинение.
Нереабилитиращите основания за прекратяване на наказателно дело включват обстоятелства, които определят прилагането на различни институции за освобождаване от наказателна отговорност. Тъй като такова освобождаване е възможно само по отношение на лица, за които са събрани достатъчно доказателства, потвърждаващи извършването на деяние, съдържащо признаци на престъпление, прекратяването на делото на всякакви нереабилитиращи основания е възможно само ако материалите по делото потвърждават събитието на престъплението, наличието на състав на престъплението в деянието, както и участието на заподозрения или обвиняемия в извършването на престъпление. Невъзстановителните основания включват:
1) изтичане на давностния срок за наказателно преследване (клауза 3, част 1, член 24 от Наказателно-процесуалния кодекс). На основание част 1 на чл. 78 от Наказателния кодекс на Руската федерация наказателното дело подлежи на прекратяване, ако от деня на извършване на престъплението са изтекли следните срокове:
2 години след извършване на престъпление с малка тежест; 6 години след извършване на престъпление със средна тежест; 10 години след извършване на тежко престъпление; 15 години по-късноизвършване на особено тежко престъпление. Течението на давностния срок се спира, ако извършителят на
Раздел II. Досъдебно производство
престъпление, избягва разследване или съдебен процес и възобновява от момента на задържането или предаването му. По отношение на лица, извършили престъпления срещу мира и сигурността на човечеството (за които не се прилага давност), и за лица, извършили престъпления, наказуеми със смърт или доживотен затвор (за които се прилага давност с решение на съда), наказателното дело не може да бъде прекратено поради изтичане на давността;
2) помирение на страните (член 25 от Наказателно-процесуалния кодекс). На това основание делото може да бъде прекратено само по отношение на лице, което е извършило престъпление с малка тежест1, което се е помирило с жертвата и е поправило причинената на жертвата вреда. Освен това помирението, сключено между жертвата и лицето, извършило престъплението, и изявлението на жертвата въз основа на него за прекратяване на делото не лишават следователя, следователя и прокурора от възможността да продължат разследването и да предадат делото на съда с обвинителен акт. Това е съществената разлика между основанията, предвидени в чл. 25 от Наказателно-процесуалния кодекс, от подобно основание, закрепено в част 2 на чл. 20 от Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като помирението на жертвата с подсъдимия по частно обвинение води до задължението на съда да прекрати производството по това дело във всеки случай;
“ За разлика от чл. 76 Наказателен кодекс България чл. 25 от Наказателно-процесуалния кодекс позволява прекратяване на делото поради помирение в случай на престъпление не само с малка, но и със средна тежест. Тъй като разпоредбите на чл. 25 от Наказателно-процесуалния кодекс имат за цел да осигурят прилагането на разпоредбите на чл. 76 от Наказателния кодекс на Руската федерация - отклонението на нормите на Наказателно-процесуалния кодекс от нормите на Наказателния кодекс на България е неоправдано и погрешно.
Глава XVIII. Прекратяване на наказателното дело инаказателно преследване
6) наличието на възможност за коригиране на непълнолетно лице без прилагане на наказание (член 427 от Наказателно-процесуалния кодекс). Решението за наличието на такава възможност може да бъде взето от следователя или прокурора въз основа на материалите по делото само по отношение на непълнолетно лице, което за първи път е извършило престъпление с малка или средна тежест.
Друга група основания за прекратяване на наказателното дело се формира от обстоятелства, показващи липсата на процесуални условия за продължаване на производството по делото:
1) смърт на заподозрян или обвиняем (клауза 4, част 1, член 24 от Наказателно-процесуалния кодекс);
2) липсата на изявление на жертвата в случаи на частно или частно-публично обвинение (клауза 5, част 1, член 24 от Наказателно-процесуалния кодекс);
3) липсата на съдебно становище за наличието на признаци на престъпление в дейността на лицата, посочени в параграфи 1, 3-5 на чл. 448 от Наказателно-процесуалния кодекс или съгласието на съответната камара на Федералното събрание, Конституционния съд на Република България или квалификационната колегия на съдиите за образуване на наказателно дело или за привличане като обвиняем на едно от лицата, посочени в параграфи 1 и 3-5 на част 1 на чл. 448 от Наказателно-процесуалния кодекс (клауза 6, част 1, член 24 от Наказателно-процесуалния кодекс);
4) наличието по отношение на заподозрения или обвиняемия по същото обвинение на влязла в сила присъда, решение или съдебно постановление за прекратяване на наказателното дело или неотменено решение на следователя да прекрати наказателното дело или да откаже да го образува (параграфи 4, 5, част 1, член 27 от Наказателно-процесуалния кодекс). Откриването на влязла в сила присъда, определение или съдебна заповед, издадена по обвинение, по което се води дознание или предварително следствие, води до прекратяване на наказателното дело както по отношение на лицето, по отношение на което е постановено съответното решение, така и по отношение на други лица, ако са обвинени в същото.действия;
5) отказът на Държавната дума да даде съгласие за отнемане на имунитета на президента на България (клауза 6, част 1, член 27 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Наказателното преследване може също да бъде прекратено, ако лицето, заподозряно в извършване на престъпление, има право на дипломатически имунитет и държавата, че това лице
Раздел II. Досъдебно производство
поставя, на основание чл. 32 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения и чл. 45 от Виенската конвенция за консулските отношения не снема имунитета.
Всички основания за прекратяване на наказателно дело, независимо дали са реабилитиращи или не, могат да бъдат разделени на материални и процесуални.
И накрая, трябва да се прави разлика между безусловни и условни основания за прекратяване на делото.
Като условни трябва да се разглеждат основанията, наличието на които само дава право на органа за разследване, запитващия, следователя и прокурора да прекратят наказателното дело, но не ги задължава да вземат решение по този въпрос във всеки случай (членове 25, 26, 28 от Наказателно-процесуалния кодекс). Все пак трябва да се отбележи, че в случая
Глава XVIII. Прекратяване на наказателно дело и наказателно преследване
Ако са идентифицирани едновременно няколко основания за прекратяване на наказателно дело, решението трябва да се вземе в съответствие с основанието, което поражда най-значимите последици. Така наказателното дело не може да бъде прекратено на нереабилитиращо основание или поради липса на процесуални условия за съдебно производство, ако се установи някое от реабилитиращите основания. Ако по време на разследването на наказателно дело се установи едновременно липсата на състав на престъплението и неучастието на обвиняемия в извършването на престъплението, делото трябва да бъде прекратено съгласно втория от тезиоснования; при едновременно изтичане на давностния срок за наказателно преследване за престъпление и издаване на акт за амнистия, делото подлежи на прекратяване поради изтичане на давностния срок.