16.5. Гаранции и гаранции на търговските банки
Издаването на гаранции от банките всъщност има кредитен характер. Участниците в правоотношението при прилагане на банкова гаранция (гаранция) са:наредител–лицето, по чието искане се предоставя банкова гаранция (гаранция);банка гарант(гарант) – банка, която издава гаранция (поръчителство), т.е. поемане на задължението при настъпване на обстоятелствата, посочени в гаранцията (гаранцията), да извърши плащане на посоченото в нея лице;бенефициент–лицето, по искане и в полза на което банката гарант (гарант) извършва плащането. Съгласно договора за банкова гаранция (гаранция) едната страна (банка гарант), сключвайки основното споразумение относно паричното задължение на длъжника, се задължава да отговаря пред кредитора за пълното или частичното изпълнение на длъжника на неговото парично задължение.
В практиката обаче терминът "гаранция" често се използва като синоним на поръчителство. Общо за гаранцията и поръчителството са задълженията както на поръчителя, така и на поръчителя да заплатят парична сума в случай, че задължението бъде изпълнено от друго лице. Участниците във връзката също са едни и същи. Характеристиките се проявяват в договорните позиции, правната област.
Основните характерни разлики между гаранция и гаранция са самостоятелно и независимо задължение на банката като обезпечение на задължението на друго лице - банкова гаранция. Банковата гаранция не е акцесорно задължение. Това означава независимост на задължението на гаранта (банката) от задължението на длъжника.
При гаранцията размерът на задължението на банката не се определя, както при гаранцията, от размера на задължението на длъжника. Размерът на банковото задължение (винаги парично) се определя в договора. Реалностгаранционното задължение не зависи от валидността на задължението на главния длъжник. Банковата гаранция е независима от правоотношението между бенефициента на гаранцията и неговия длъжник (принципал). Банката гарант не може да предявява претенции към бенефициента на гаранцията, които длъжникът би могъл да направи (например искове, свързани с дефекти в продадените стоки, тяхното качество). Такова искане може да бъде предявено както от самия длъжник, така и от неговия поръчител. Гаранцията зависи от валидността на основния договор (продавач-купувач, кредитор-кредитополучател) и е изцяло свързана с него. Гаранцията по правило поражда солидарно задължение, освен ако в договора не е предвидено друго.
При гаранцията има безусловен характер на вземането на кредитора (бенефициента), който не търпи възраженията на гаранта, обикновено едностранният характер на задължението по гаранцията (едностранна сделка), което се различава от гаранцията, която е двустранен договор.
Важна разлика между банковата гаранция и гаранцията е, че банковата гаранция никога не е субсидиарна (допълнителна). Това означава, че банката, към която бенефициентът изпраща иск за изпълнение на надлежното парично задължение, посочено в договора за гаранция, не може да предяви иск срещу бенефициента, а последният първо да предяви иск срещу главния длъжник и едва след това срещу банката.
Един от най-разпространените начини в международната търговия за гарантиране на изпълнението на задълженията е гаранцията, по-специално банковата гаранция, която се използва и във вътрешния икономически оборот на страната.
Гаранцията се издава под формата на гаранционно писмо - документ, с който банката поема задължение при настъпване на обстоятелствопосочено в този документ, да изпълни паричното задължение в размер и срок, посочени в гаранцията, в полза на посоченото лице (бенефициент).
Банковата гаранция е неотложно задължение, в гаранционното писмо трябва ясно да се посочва датата на изтичане на гаранцията. След изтичането на този срок банковото задължение се прекратява, ако преди настъпването му бенефициентът не е подал заявление за изпълнение на тази гаранция.
Банковата гаранция се прекратява: при неизползване; когато длъжникът изпълни задълженията си; след изтичане на гаранционния срок; при плащане на гаранционната сума от поръчителя.
На практика има много видове гаранции. Тяхната класификация може да зависи от предмета, формата на договора, страните по договора, необходимостта от избягване на риска, технологията на изготвяне на договори и други характеристики. Емисия на банките:
Такова разделение е условно, тъй като всички гаранции са свързани със сключването на договори.
Гаранции за плащанесе издават, за да гарантират изпълнението на задълженията за плащане на главниците към бенефициентите. Банката-гарант дава, по искане на друго лице (принципал), писмено задължение за плащане на паричната сума на кредитора (бенефициента) на принципала в съответствие с условията на даденото от гаранта задължение. Плащането на паричната сума се извършва при представяне от бенефициента на просто писмено искане за плащане(гаранция при първо търсене)или искане за плащане, придружено от документи, доказващи или потвърждаващи неизпълнението на задълженията на принципала към бенефициента(условна гаранция).правни) решения или други документи,посочени в гаранцията.
Изискването на бенефициента за плащане на паричната сума по банковата гаранция трябва да бъде представено на гаранта в писмен вид. Изискването по условна гаранция трябва да бъде придружено от посочените в него документи, а в приложението към него бенефициентът трябва да посочи в какво се състои нарушението на принципала на основното задължение, в обезпечение на което е издадена гаранцията. Гарантът отказва да удовлетвори искането на бенефициента, ако това искане или приложените към него документи не отговарят на условията на гаранцията или са представени на гаранта след изтичане на срока, посочен в гаранцията. Задължението на гаранта към бенефициента, предвидено в банковата гаранция, се ограничава до плащането на паричната сума, за която е издадена гаранцията.
Най-често се издават гаранции за плащане по кредитни сделки(гаранция за връщане на кредита).Те могат да бъдат издадени за пълния размер на кредитната сделка и за целия период на погасяване на кредита, както и да покриват лихви по кредита. Гаранциите и гаранциите по договори за заем трябва да бъдат обезпечени със залог на имущество на поръчителя или поръчителя.
договорните задължения по гаранциивключват гаранция за търг, гаранция за авансово плащане, митническа гаранция, гаранция за изпълнение и др.
Търг,иликонкурентна гаранцияима за цел да предостави на организацията, провеждаща търга, обезщетение за нейните загуби в случай на отказ на участниците в търга да участват в търга през периода на валидност на търга или в случай на победа от страна на участника и неговия отказ да сключи договор. Обикновено такава гаранция се получава от износителя от банката (по договор) в полза на организацията, провеждаща търга. Издава се търгова гаранция в рамките на определена сума от размера на сделката.
Гаранция за изпълнение–гарантира правилната доставка на стоките, изпълнението на работата, предоставянето на услуги. Такива гаранции защитават интересите на вносителя (купувач или клиент). Когато условията на договорите предвиждат санкции срещу износителите в случай на неизпълнение или неправилно изпълнение на задълженията им по договорите, се издават гаранции за точното изпълнение на договора, за да се гарантират задълженията на износителите да плащат глоби от банките.
Гарантирано авансово плащане (плащане) –предоставя на вносителя (купувача), който получава гаранция, че в случай на неизпълнение от страна на износителя, ще получи възстановяване на авансовото плащане, предплащане за стоката.
Митническата гаранцияслужи за обезпечаване на плащането на мита,съдебната гаранция–за обезпечаване на разноските по процеса и страните в хода на съдебното производство.
Гаранция за товарителница–Изпълнение на задълженията на превозвача на товара (обезщетение за щети) в случай на прехвърляне на стоки без товарителница, указваща прехвърлянето на права върху посочените стоки.
Банката не е длъжна да доставя стоки или да предоставя услуги за длъжника. Същността на банковата гаранция не е в изпълнението на задължения от гаранта вместо длъжника, а най-често в определено обезщетение за неизпълнение или неправилно изпълнение на поетите от длъжника задължения, тъй като гарантът може да извърши плащане на бенефициента в рамките на договорената сума. Тази разпоредба не се прилага за гаранция за плащане, по силата на която гарантът се задължава да изплати изцяло паричното задължение на принципала към бенефициента. Поръчителят носи отговорност само в съответствие с условията, посочени в гаранцията.
Банковата гаранция може да бъде разделена на: пряка, косвена или насрещна.Директна гаранциясе издава директно от възникналата банка.Косвена,илинасрещна–гаранция се използва, ако банката, която е поискала да издаде гаранцията, повери нейното изпълнение на кореспондентска банка (например в страната на вносителя, който издава насрещната гаранция).Насрещна гаранциявъзниква, когато бенефициентът изисква гаранция от определена банка, обикновено в държавата, в която се намира. Ако банката не рискува да поеме задължение по гаранция на неизвестен контрагент на определен бенефициент, такава гаранция се предоставя от банка в държавата на контрагента. В този случай банката може да предостави собствена гаранция, тъй като тя се издава не за обезпечаване на изпълнението на задължения на неизвестно лице, а за обезпечаване на банкова гаранция (насрещна гаранция). Тоест гаранция, издадена от една банка, може да бъде изцяло или частично потвърдена от друга банка(потвърдена гаранция).Потвърждаващата страна, заедно с първоначалния гарант, носи солидарна отговорност към бенефициента в рамките на установения размер. Условията на насрещната гаранция не пораждат задължения за бенефициента и не му предоставят допълнителни права спрямо първоначалната гаранция.
За да разпределят риска на гарантите, банките могат да издават консорциална гаранция, която се издава от няколко банки в полза на бенефициента чрез основната банка гарант.Гаранция от консорциуме банкова гаранция, издадена от няколко банки в полза на бенефициента чрез основната банка-гарант. При издаване на гаранция на консорциум, основната банка-гарант осигурява за своя сметка определен дял от задълженията по гаранцията. Остатъкът от гаранционното задължениесе обезпечава за сметка на други поръчители, които от своя страна предоставят подгаранции на основната банка-гарант за сумите на участието си в гаранцията на консорциума. Редът за предоставяне на подгаранции на основната банка-гарант, както и размерът на задълженията и отговорността на всеки участник в задължението на консорциума се определят в сключеното между тях споразумение.
Банковата гаранция, в зависимост от задълженията на страните, действа или като неотменимо задължение, или като отменяемо задължение.Неотменимата банкова гаранцияне предвижда възможност за едностранно прекратяване на задължение само по решение на гаранта и не може да бъде променяна без съгласието на бенефициента.Отменяемата гаранцияподлежи на промяна. Неотменимата гаранция е в най-добрия интерес на бенефициента. Банкова гаранция (гаранция) може да бъде издадена и под формата на менителница, чек, акцепт на сметка, гаранция за възстановяване.
Подвъзстановителна банкова гаранциясе разбира вид договор за банкова гаранция, по силата на който банката-гарант поема задължението да приеме и плати менителница при представяне от длъжника срещу обезпечение на документ за стоката (коносамент).
Банките имат право да издават други видове гаранции и гаранции, установени от законодателството на Република Беларус. За банкова гаранция (гаранция) длъжникът заплаща на банката-гарант (гарант) такса в размер, определен по споразумение на страните.