2. Извори за изучаване историята на българския език.
Основнитеизточници за изучаване на историята на българския език саписмените паметници от различни епохи и диалекти на съвременния български език.
Освен тези извори, за изучаването на историята на езика са важни данните от лингвистичната география, както и фактите от ономастиката, заемките от български в други езици и обратно, свидетелствата на чужденци.
Ценен материал представляват писмените паметници, най-старите от които датират от XI век. В зависимост от характеристиките на възникване и информативност те обикновено се разделят на няколко групи.
1)Надписи или графити, те включват надписи върху надгробни паметници, върху архитектурни конструкции (едни от най-древните са надписи по стените на катедралите Св. София в Киев и Новгород), върху предмети от бита и др. За изследователя те са интересни като отражение на живата реч, тъй като често са създавани от неграмотни хора.
2)Материали от частна кореспонденция. Най-старите материали включват писма от новгородска брезова кора от 11 век. Общо в момента са известни повече от 1000 писма (XI-XV век), като този брой непрекъснато нараства. Географията на използването на букви от брезова кора е доста обширна: това са Смоленск, Витебск, Псков, Стара Болгар, Москва, Твер. Уникалността на брезовите букви се състои в това, че те позволяват да се съди за степента на грамотност на древното българско население, както и за особеностите на разговорната реч в много древни епохи.
3)Дипломи. Това е общото наименование на паметниците на деловата писменост, повечето от които до 17 век, независимо от жанра, се наричат букви. Броят на старобългарските букви, достигнали до нас (преди XIV век) е изключително малък. Тук е необходимо да се назове актът на киевския княз Мстислав към Юриевския манастир подНовгород, датираща от 1130 г., духовната грамота на Варлаам Хутински, написана в Новгород около 1192 г., и накрая, грамота от по-късен период, споразумението на смоленския княз с Рига и готското крайбрежие (1229 г.)
Към тази група паметници се присъединяват доста обширни текстове, включително и с правно естество. Един от най-старите паметници е "Българската правда", сборник от закони на Древна Рус, датиращ от предписмената епоха, но известен ни от списъка от 13 век.
4)Ръкописни книги. Обикновено паметници със значителни размери. Много древни текстове са преводна литература, главно богослужебна и учебна. Книгите на Свещеното писание са били преписвани многократно в Русия, като някои черти, които характеризират диалекта на писателя, могат да бъдат въведени в текстовете. Най-старият датиран паметник, който ни е известен, е Остромировото евангелие от 1056-1057 г., освен това Архангелското евангелие от 1092 г., Мстиславовото евангелие от 1117 г. и Добриловото евангелие от 1164 г. са много древни.
От края на XII век. са достигнали оригинални произведения както със свещено (житие), така и със светско (хроники) съдържание. Например, най-старите оригинални произведения включват Успенския сборник и Новгородската хроника според Синодалния списък.
5)Печатни книги.Появяват се в Русия от 16 век. Печатните книги включват, например, първите граматики: "Буквар" на Иван Федоров (1574 г.), "Граматика" на Лаврентий Зизаний (1596 г.), "Граматика" на Мелетий Смотрицки (първо издание 1619 г.).
Втората група източници са диалектите на българския език.
Тъй като диалектите са териториално ограничени образувания, те често са откъснати от книжовния език както във времетопротичането на определени процеси и в посоката на това протичане и затова се оказват по-архаични от книжовния език.
За разбиране на историческите процеси в езика, както вече беше споменато, се използват данните от лингвистичната география. Езиковата география определя областите на разпространение на определени диалектни новообразувания. С помощта на неговите данни е описано диалектното деление на езика.
За възстановяване на определени езикови факти се използват и ономастични данни, т.е. собствени имена (имена на места, градове, резервоари, имена на хора, имена на народи). Доказателствата за ономастиката могат да бъдат много древни, особено имената на географски обекти, тоест топоними.