2.4 Физически и развлекателни форми на класове, които имат характер на разширен активен отдих
Тези дейности до голяма степен ви позволяват да поддържате нормално физическо състояние на тялото и в същото време да задоволите нуждата от здравословна почивка. Те се практикуват отдавна, макар и все още не във всички подходящи случаи, в учебния ден (големи „подвижни междучасия“), в свободното време у дома, през уикендите и в други подобни ситуации. Те могат да бъдат наречени „занимания“, разбира се, само в условния смисъл на думата, тъй като според определящото съдържание това е почивка, но активна почивка, основана на обективна двигателна дейност, която в този случай е най-ценна с възстановителния си и оздравителен ефект. Както знаете, има доста подходящи варианти за това - от например елементарни игри на открито (по време на големи междучасия, на дворни площадки) или спортни игри по свободни правила, договорени между участниците, до като туристически пътувания през уикендите и през ваканционния период, при условие че натоварванията върху тях са умерени, не са придружени от дълготрайна натрупваща се умора и още повече отслабващ ефект (което означава не спортен туризъм, а практика d в режим на активен отдих са еднодневни и многодневни пътувания пеша, с велосипед, лодка, ски и др.) [13].
Такива форми на двигателна активност, както по съдържание, така и по структура, са много по-малко строго регулирани от обучението и други дейности, характерни за физическото възпитание, което произтича от тяхната възстановително-рекреативна (включително моменти на развлечение-почивка) ориентация, което предполага свободна независима вариация на поведение с ориентация не върху наложен бизнес, а върху лично интересна смислена почивка. Това обаче не изключванеобходимостта от регулиране на натоварването, предотвратяване на наранявания и изключване на други нежелани явления, което се осигурява отново въз основа на знанията, уменията за физическо възпитание [16].
Глава 3. Състезателни форми на обучение
3.1 Състезателен метод във физическото възпитание
Конкуренцията (или състезанието), подобно на играта, е едно от широко разпространените социални явления. Той е от голямо значение като начин за организиране и стимулиране на дейността в различни сфери на живота: в производствените дейности, в изкуството (художествени конкурси, фестивали), в спорта и др. Естествено специфичният смисъл на състезанията в тях е различен[13].
Състезателният метод във физическото възпитание се използва както в относително елементарни форми, така и в разширена форма. В първия случай това се изразява в използването на състезателния принцип като подчинен елемент на общата организация на урока (като начин за стимулиране на интереса и активиране на дейността при изпълнение на отделни упражнения), във втория случай като относително самостоятелна форма на организиране на занятия, подчинена на логиката на състезателната дейност (тестове, официални спортове и подобни състезания).
Основната, определяща характеристика на състезателния метод е състезателното сравнение на силите в условията на организирано съперничество, борба за превъзходство или може би високо постижение. Всички други характеристики на този метод произтичат от това.
Фактори на съперничество в процеса на състезания, както и условията за тяхното организиране и провеждане (официално определяне на победителя, награждаване за постигнатите резултати пропорционално на тяхното ниво, признаване на социалната значимост на постиженията, премахване на по-малкомногоетапни състезания, първенства и др.) създават специален емоционален и физиологичен фон, който засилва въздействието на физическите упражнения и може да допринесе за максималното проявление на функционалните възможности на тялото, като правило, по-значимо, отколкото при външно подобни несъстезателни натоварвания (това в момента се показва от много изследвания) [12].
По време на състезания, особено значими в личен и социален план, дори повече, отколкото в играта, моментите на психическо напрежение са изразени, тъй като постоянно действа факторът на противопоставяне, конфронтация, сблъсък на противоположни интереси. Отборните състезания се характеризират с това отношение на взаимопомощ, взаимна отговорност и отговорност към целия екип за постигане на състезателната цел[13].
Състезателният метод също се характеризира с уеднаквяване (довеждане до известна еднородност) на предмета на състезанието, реда на борбата за победа и методите за оценка на постиженията. Съвсем ясно е, че е невъзможно да се сравнят силните страни на участниците в състезанието, ако няма общ стандарт за сравнение и ако самият процес на сравнение не е рационализиран. В някои случаи обединяването може да е валидно само в рамките на дадена група състезатели (група, клас и т.н.). В спорта той се определя от единни правила, които в много случаи вече са придобили значението на международни състезателни стандарти. В същото време унификацията в състезателния метод не регулира във всички детайли дейността на състезателите. Естеството на тази дейност до голяма степен се определя от логиката на борбата за превъзходство, победа или може би високо постижение. Следователно състезателният метод предоставя относително ограничени възможности за точно разпределяне на товара,регулиране на влиянията и пряко управление на дейността на участващите. Може да се каже, че в това отношение той заема като че ли междинна позиция между метода на играта и методите на строго регламентирани упражнения (ако се състезават в игри, тогава състезателните и игрови методи, разбира се, съвпадат.) [19].
Състезателният метод се използва при решаване на различни педагогически проблеми: възпитание на физически, волеви и морални качества, подобряване на уменията, формиране на способността за рационално използване в сложни условия. В сравнение с други методи на физическо възпитание, той ви позволява да поставите най-високи изисквания към функционалните възможности на тялото и по този начин да допринесете за тяхното най-високо развитие. Изключително голямо е значението на състезателния метод във възпитанието на морални и волеви качества: целенасоченост, инициативност, решителност, постоянство, способност за преодоляване на трудности, самоконтрол, безкористност и др. Необходимо е обаче да се помни, че факторът на съперничеството и свързаните с него отношения могат да допринесат за формирането не само на положителни, но и на отрицателни черти на характера (егоизъм, прекомерна амбиция, суета и др.). Методът оправдава своята роля в нравственото възпитание само при условие на висококвалифицирано педагогическо ръководство. [13].
Състезателният метод има много от отличителните белези на състезанието, но има по-широк спектър от приложения. Предмет на състезанието при използване на състезателния метод може да бъде всяко физическо упражнение в класната стая от изграждане до излизане от салона.
Най-характерните особености на състезателния метод са следните:
1. Сравнение на участващите сили сс цел определяне на победителя. Победата зависи от всички дейности на участниците в съответствие с установените правила.
2. Състезателният метод дава възможност да се разкрият напълно функционалните и умствените възможности на учениците и да ги изведат на ново ниво на подготовка.
3. Ограничени възможности за регулиране на натоварването на учениците. Използва се за усъвършенстване на упражненията и възпитание на физическите качества, когато са необходими и допустими екстремни усилия.
С правилното използване на игрови и състезателни методи се разкриват широки възможности за внушаване на чувство за колективизъм, инициативност, постоянство, издръжливост и съзнателна дисциплина.
Ако учителят в процеса на управление на игрите и състезанията допусне грешки, подценявайки негативните прояви в поведението на учениците, тогава може да се нанесе непоправима вреда на тяхното образование[13].
Практическото приложение на методите на физическото възпитание изисква да се вземе предвид етапът на обучение и следователно фазата на усвояване на учебния материал. Така че, на етапа на предварително изучаване на упражнения (етап I), когато има запознаване с техниката на двигателно действие, в работата с по-млади ученици използваме игрови упражнения с имитационен характер. Подражавайки на действията на зайче, мишка, децата влизат в образа и изпълняват упражнения с голямо задоволство. Положителните емоции, които възникват в този случай, насърчават децата многократно да извършват действия, които допринасят за тяхната консолидация и развитие на физически качества. Децата могат да имитират движенията, навиците на животни, птици, насекоми, растения, различни видове транспорт, трудови операции. Изображенията, които съответстват на естеството на заучаваното движение, помагат да се създаде правилно визуално представяне на него, да се сравнят собственитеизпълнение с даденото изображение. Това спомага за повишаване на съзнанието на децата в учебния процес[13].
Създаването на правилна представа за изучаваното двигателно действие също се улеснява от използването на движения, които са близки до изучаваните по отношение на техниката на изпълнение и които са били срещани по-рано в двигателния опит на децата. Например битките със снежни топки помагат да се овладее хвърлянето на топка на разстояние и в целта.
При задълбочено изучаване на двигателните действия (етап II) е от голямо значение формирането на представа у децата за мястото на това упражнение в практическата дейност на човек. Когато преподавате същото хвърляне, на учениците трябва да се предложи ролята на войници в ситуация, в която е необходимо да се удари „вражески танк“, а когато се преподава дълъг скок, симулирайте редица препятствия. И така, в игрите са включени елементите на техниката на изучаваните двигателни действия. В такава ситуация децата стават по-внимателни и старателни[21].
Прилагайки състезателния метод на този етап, обектът на състезанието трябва да бъде показател за качеството на движенията („Кой е по-правилен?“, „Кой е по-точен?“). Използването на щафетни състезания с включване на разучавани упражнения или техни части е допустимо само ако се изпълняват в условия, познати на учениците. В същото време условията на игрите и състезанията могат да включват взаимни оценки от играчите на качеството на изпълнение на изучаваното упражнение, включено в щафетата.
Ако на II етап на обучение се оценява способността на учениците да изпълняват упражнения при постоянни условия, тогава на етапа на усъвършенстване и консолидиране на двигателно действие (етап III) задачата е да се доведе до нивото на умение, т.е. упражнението винаги трябва да се изпълнява свободно, с целесъобразна скорост, амплитуда, сила и вариация.
За това се използва цялото разнообразие от методи, но специално мястоназначени за игри и състезания. Изследваното упражнение се изпълнява в различни условия в комбинация с други действия. Тук методите за извършване на изучаваното действие зависят от конкретните условия на игровата ситуация и, което е много важно, са подчинени на целта на играта, нейното намерение и сюжет, а вниманието на играчите е насочено към резултата от дейността, а не върху техниката. Проблемните ситуации, възникващи в игри и състезания, изискват спешно решение, което подобрява психологическите функции на ученика[13].
Състезателният метод помага да се формира у децата умение да прилагат изучаваното упражнение в условия на ограничено време и емоционален стрес. Включването на няколко изучавани двигателни действия в щафетните състезания, когато едното затруднява изпълнението на другото, позволява да се доближи обучението до условията на житейски ситуации. Така например те подобряват хвърлянето в цел след бягане и хващането и подаването на топката, докато се движат в кръг.
Тези и подобни ситуации помагат да се симулират естествените условия за изпълнение на упражненията и да се усвои здраво учебния материал [24].