248
Ако едномесечният срок е изтекъл или служителят не е съгласен доброволно да компенсира щетите, причинени на работодателя, и размерът на щетите, които трябва да бъдат възстановени от служителя, надвишава средната му месечна заплата, тогава възстановяването може да се извърши само от съда.
Ако работодателят не спази установената процедура за възстановяване на щети, служителят има право да обжалва действията на работодателя в съда.
Служител, който е виновен за причиняване на вреда на работодателя, може доброволно да я компенсира изцяло или частично. По споразумение на страните по трудовия договор се допуска обезщетение за вреди с разсрочено плащане. В този случай служителят представя на работодателя писмено задължение за обезщетяване на щетите, като посочва конкретни условия за плащане. В случай на уволнение на служител, който е дал писмено задължение за доброволно обезщетение за щети, но е отказал да компенсира посочените щети, непогасеният дълг се събира по съдебен ред.
Със съгласието на работодателя служителят може да му прехвърли равностойно имущество, за да компенсира причинените щети или да поправи повреденото имущество.
Обезщетението за вреди се извършва независимо от привличането на служителя към дисциплинарна, административна или наказателна отговорност за действия или бездействия, които са причинили щети на работодателя.
Служител, който е виновен за причиняване на вреди на работодателя, има право да го обезщети доброволно (пълно или частично).
Страните по трудовия договор могат да сключат споразумение за обезщетение за вреди с разсрочено плащане. Като приложение към такова споразумение служителят трябва да представи писмено задължение за обезщетение за щети, като посочи в него конкретните условия на плащане.
Методи за доброволно обезщетение от страна на служителя за причинените вредищетите могат да бъдат различни - извършване на съответните суми, коригиране на повредено имущество със съгласието на работодателя, прехвърляне на имущество на равна стойност.
Сам по себе си фактът на причиняване на вреда не е основание за отказ за прекратяване на трудовия договор по каквато и да е причина, предвидена в закона. Следователно, ако служител, който е поел задължението да компенсира щетите, доброволно напусне, отказвайки да компенсира щетите, тогава непогасеният дълг се възстановява в съда. 3.
Възможна е компенсация за щети по традиционния начин - чрез удръжка от заплатата на служителя, ако щетата не надвишава средната месечна заплата на служителя. Формата на отговорност (ограничена или пълна) няма значение. Такова обезщетение се извършва със заповед на работодателя в определен срок - не по-късно от един месец от датата на окончателното определяне от работодателя на размера на вредите, причинени от служителя.
След изтичане на посочения срок, както и в случай, че щетата надвишава средната месечна заплата на служителя и той откаже доброволно да компенсира щетата, работодателят има само един начин - да се обърне към съда с иск за обезщетение. 4.
Привличането на служител към отговорност за вреди, причинени на работодателя, не изключва възможността да бъде привлечен към други видове правна отговорност - дисциплинарна (от страна на работодателя), както и административна или наказателна (от страна на държавата). 5.
Неспазването от страна на работодателя на процедурата за обезщетение за вреди, установена в трудовото законодателство, дава право на служителя да обжалва съответните действия в съда.