25 целувки от Билан
Награда фанфик "25 целувки от Билан."
-Ти знаеш. - Билан внезапно спря да измъчва певицата и, гледайки как русото момиче си поема дъх, продължи - Да се обзаложим?
"Какво?", попита Ханова с нотка на злоба.
„Да заложим на едно желание!“, възкликна момчето весело.
„Нямам нищо против!“, намигна блондинката.
№ 23 в топ "Вземи по жанр закачки (14.01.17)
№ 29 в топ "Влезте в жанра Fluff (14.01.17)
№ 36 в топ "Получете по жанр Бантър (15.01.17)
-И момичето е пияно от един ден. Дълбоко влюбен в чара на другите хора. Зелена вълна покри сянката й, Замъгли целувката, която челюстите помнят - Запалителният танц на певицата въведе Билан в екстаз.
- Така ли се разбрахме? - попита мъжът през шума - Нали ти казах, че когато искам, тогава целувам! - обясни Дима, докато танцуваше и рязко хвана лицето на Полина в ръцете си, целуна я. Момичето изобщо не беше против това, само беше малко уплашено от изненада. Такава нежна, изпълнена с любов целувка беше прекъсната от Поля.
Пелагея взе микрофона и, като се преструваше, че нищо не се е случило, изпя:
-Някой чака гарата, някой чака дома. Никой не я чака, никой не иска тялото й! Не е ли по-лесно да се каже, по-лесно е да е тъпа, Когато дойде, и момичето е зряло.- момичето повтори пламенно последната дума и започна да танцува. Билан се засмя на смешните й движения. Те бяха толкова тромави и сладки.Прегръщайки блондинката отзад, Дима я притисна с всичка сила. Поля изсумтя възмутено и престорено удари Билан с лакът навътрекорема, те се смееха весело.
- Виждам, че момичето е узряло? — прошепна в ухото на певицата Дмитрий и обходи с ръце кръста й.
-Не! Пелагия извика злобно и махна ръцете на Дима от тялото си.
-Може би да? - настоя мъжът и отново сложи ръце на кръста си.
- Билан, взе ли малко? – Като оставим микрофона настрана и не обръщаме внимание на музиката, иронизира Поля.
Билан се обиди, че Пелагея не разбра намеците му, въпреки че дори не се опита да ги разбере. Дима искаше да изрази всичко, което мисли за момичето директно в очите й. Не, това в никакъв случай не са гадни, а по-скоро приятни думи, които изникнаха в главата на човека при вида на любимата му.
- Пелагея! - извика рязко Билан, обръщайки момичето към себе си. Пелагея беше сериозно уплашена. Беше трудно, но някой ден тя трябва да разбере, че чувствата не са шега работа. „Знаеш ли, Пол - започна Дмитрий, притискайки блондинката към стената. - Знаеш ли, че има такава начална стъпка? Нарича се още приятелство. И има втора стъпка. разбираш ли? - пляскайки с мигли, Пелагея само поклати глава под силното напрежение на тялото на Дима.- Ти си умно момиче и мисля, че разбираш, че времето идва и тази първоначална стъпка постепенно се срива. Защото чувствата й помагат, неописуеми чувства.- леко повиши тон мъжът. И тогава внезапно промени изражението си на по-мило.- От какво се страхуваш, Пол? — попита Билан, като видя как очите на момичето почти почерняха от страх.
- Да... - тихо прошепна клетата Пелагея - Какво става с теб? Толкова си ядосан...
- Прав си, луд съм! Бесен от теб, от твоята неправдоподобност.- закиска се певецът и виновно наведе глава.- Няма да съм тиранин, но ще ти кажа всичко направо, без гатанки. Въпреки че околоза какво приятелство говоря, като вече два пъти сме били с теб...
— Разбирам — прекъсна го момичето, като се успокои малко.
„И за толкова кратко време разбрах, че ми харесва да прекарвам време с теб, обичам да се грижа за теб, но като цяло харесвам всичко, което е свързано с момиче като теб“, продължи човекът. Той говореше много по-спокойно, но в гласа му се долавяше вълнение. Беше твърде забележимо, тъй като гласът му трепереше предателски, а очите му се стрелнаха по лицето на Поли, който го слушаше със затаен дъх.-Пол, аз...ти...-преглътна Дмитрий.