2.6. Расова теория
Основоположник на тази теория е френският социолог и писател, един от основоположниците на расизма Ж. Гобино1. Голям принос за тази теория има Ф. Ницше2, който се смята за предшественик на идеологията на фашизма.
Същността на теорията. Теорията се основава на постулата, че човешките раси по никакъв начин не са равни и се различават във физически, психологически, умствени и други аспекти. Те могат да бъдат разделени на висши и низши. Висшите раси имат превъзходство над по-нисшите поради причината, че се сравняват благоприятно с другите в горните отношения. Следователно те могат да претендират, че са арбитри на съдбите на хората по целия свят, те са призвани да доминират, да налагат волята си на други групи хора, които не принадлежат към представителите на висшата раса. Държавата, според тях, е необходима, за да осигури постоянно господство на едни раси над други. Авторите на тази теория напомнят, че представителите на бялата раса имат голям принос за създаването на цивилизацията и нейната роля в развитието на цивилизацията като цяло не може да бъде надценена.
Расовата теория има дълга история. Тя служи вярно на своите адепти през Средновековието. Когато се формира колониалната система, тя отново е поставена на щик, модернизирана и придобива още по-голяма аргументация през първата половина на 20 век, в периода на възникване на фашизма. Все още се срещат изблици на расова теория, но сега тя не е включена в категорията на държавната теория в нито една страна: човечеството като цяло вече е израснало до осъзнаването, че хората се раждат равни и свободни.
Теоретична оценка. От гледна точка на днешните ценности няма причина расите да се делят на висши и низши. Промените в съвременния свят, който е приел такива ценности като правата на човека, придобити от раждането на всеки един от живеещите на Земята, дават основание като че ли от прага да се стигматизира всекиразделение на раси и расова теория, макар и не в практическо приложение. Тук обаче не бива да бързате, а трябва да се опитате да откриете причината за появата на тази теория.
Ницше правилно отбеляза, че хората се различават един от друг и тази разлика е биологична по природа.
Вярно е също, че различните страни се развиват неравномерно, т.е. различни отряди от човешката популация по различно време преминават през исторически етапи. Ако в Европа и Северна Америка има държави, развити не само в индустриално, но и в политическо, научно и друго отношение, то такова ниво на развитие все още не е постигнато в повечето азиатски страни. В центъра на африканския континент все още съществуват племенни отношения, което ни позволява да кажем, че държавността там все още не е напълно развита. И това правилно се забелязва от привържениците на расовата теория.
Това обаче дава ли основание да се повдигне въпросът, че има висши и низши раси? Този въпрос може да бъде преформулиран: кой е по-висок (по-нисък), не в буквалния смисъл, разбира се, дете или мъдър човек? Невъзможно е да се даде недвусмислен отговор, тъй като едно дете, когато порасне, може да "засенчи мъдреца", с когото го сравняват, интелектуално, да не говорим за физически.
Разликата в степента на историческо развитие на расите и народите зависи от обективни фактори и преди всичко от природни и климатични. Но с развитието на контактите между страните и народите, в резултат на заимстване на опит от народите на развитите страни и взаимно обогатяване, процесът на възникване и развитие на държавността сред по-слабо развитите народи се ускорява. Не трябва да се забравя, че самите развити народи някога са били на по-ниска степен на развитие. Следователно въпросът не трябва да бъде кой е по-висок и кой по-нисък, иначе кой е отишъл по-нататъкпътя на историческия прогрес. Разликата в историческото развитие е основата не за безапелационно командване на по-слабо развитите народи, а за подпомагането и подкрепата им.
1G. Гобино (1816-1882) - френски социолог и писател, един от основоположниците на расизма. оп. „Есе за неравенството на човешките раси“.
2F. Ницше (1844-1900) - немски философ, представител на ирационализма и волунтаризма. оп. „Воля за власт“.