2.7.6. Рационализъм и научен характер на медицинското познание
Тук са съсредоточени много фактори, свързани с традициите на дадено училище, със спецификата на измерванията, както и чисто езикови, които водят до несъответствия в диагнозите, прогнозите и лечебните технологии. Съществена роля играят и нормативно-ценностните нагласи, ориентирани към вероятностно-статистически закономерности. Друг важен критерий за научния характер на медицината е последователността. Проблематичността, обективността, валидността и проверимостта са тясно свързани с критерия за системност. Заедно те съставляват знаци, с които можете само основно да характеризирате научния характер на медицината. Всъщност винаги трябва да се има предвид, че сърцевината на научността е истината на размисъла, съответствието на теорията с практиката. Следователно философите и лекарите са изправени пред задачата да идентифицират и формулират по-строги, нормативни, методологично по-евристични критерии от научен характер, съвкупността от които би представлявала един вид идеал, залегнал в основата на методологичните програми на изследователската дейност в областта на медицината. Особено място при решаването на проблема с научния характер в медицината заема проблемът за моделите на знанието. Както знаете, най-високата форма на организация на клиничните знания е нозологичният принцип. Историята на медицината дава примери, които показват, че в нея са възможни системи, които отговарят и не отговарят на медицинския модел на познание, които имат оперативен характер. В контекста на анализа на нормата и патологията в психиатрията може да се отбележи следното. През 19 век Екстрасенсът Гейнрот вярваше, че психозата възниква, когато злото се съвкуплява с душата. Фридрихс и други соматици вярваха, че само тялото може да се разболее, но не и душата като такава. Психобиологичната концепция на Майер и неговата психодинамична психиатрия полагат основите на специфична класификация на психичнитезаболявания на базата на видовете реакции, което е основно антинозологично в традиционния смисъл на думата и антипсихиатрично, свеждащо психичните разстройства до нивото на специални личностни реакции. Идеята за типовете реакции е в основата на една от класификациите на психичните заболявания.
Човекът е йерархия от множество функционални системи. Съществува очевидна взаимозависимост на различни функционални системи, когато дейността на една от тях задължително влияе върху дейността на други. Сложността на тези взаимодействия изисква систематична методология, разработена на базата на диалектиката, принципите на самоорганизацията на живите, което повдига въпроса за начините за задълбочаване на разбирането на рационалността (и научния характер) на медицинското познание в рамките на мултидисциплинарна теоретична концептуална схема. Съвременните методологии за анализ на знанието позволяват да се обоснове по нов начин позицията на единството на теоретичното и емпиричното знание в медицината с водещата роля на теориите под формата на теоретични концептуални схеми, програми за научни изследвания, дисциплинарни единици на знанието и различни теории. Втората половина на 20 век е време на безпрецедентен технологичен прогрес на човечеството и дръзки научни открития от световно значение, които промениха начина, по който хората живеят и мислят. Благодарение на развитието на биотехнологиите през последните десетилетия стана възможно да се реализират проекти за клониране, генна терапия и дешифриране на човешкия геном. Новите научни постижения са не само фундаментални (появата на нови медицински науки), но имат и приложно значение в медицината – в профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията. Решаваща роля в това отношение трябва да играе все по-ускоряващото се превръщане на науката в пряка производителна сила, тъй като, както отбелязва К. Маркс, приложението на науката къмсамото пряко производство става за него един от определящите и мотивиращи моменти. И въпреки че здравеопазването не се отнася за материалното производство, предложението на Маркс за движещия момент на науката е напълно приложимо за него. Това ясно се вижда по-специално в примера за прехвърляне на методи и резултати от научни изследвания в практиката, превръщането им в технология. На сегашния етап на научно-техническата революция става очевидно, че определена подсистема на здравеопазването или голям медицински комплекс, който не разполага с оборудването и технологиите, налични в други подсистеми или отрасли и комплекси, не е в състояние да реши някои неотложни практически проблеми, т. шансовете им намаляват. В условията на научно-техническия прогрес от края на XX - началото на XXI век. значително място заемат въпросите за въвеждането на технологична култура в медицината, основана на най-новите технологии и съвременните информационни технологии. Всеки, който се занимава с технологии, се занимава с бъдещето, всеки, който бяга от него със страх, бяга от бъдещето. Проникването на „технологични идеи“ в медицинските науки, универсализирането на понятието „технология“ вече не предизвиква възражения в средите на учените-медици и клиницистите.