§ 3. Определение на първоинстанционния съд 1. Понятието и видовете определения на първоинстанционния съд
Определенията имат същите характеристики като всички решения на първоинстанционния съд (вж.
Обичайно е да се отделят видовете решения на първоинстанционния съд.
Подготвителни определения са определения, които се отнасят за всички етапи на гражданския процес, предназначени да осигурят движението на делото и неговото решаване. Този вид определение включва определение за подготовка на делото, определение за замяна на неправилната страна, определение за образуване на касационно производство и др.
Превантивните определения са определения, с които се предотвратява образуването на процес или се прекратява производство по дело при липса на законово основание за образуването му или за водене на дело (определение за отказ за приемане на искова молба, определение за оставяне на заявлението без движение, определение за прекратяване на производството и др.).
Окончателни решения - решения, които завършват разглеждането на делото без вземане на решение (определение за одобряване на споразумение за спогодба и др.).
Допълнителните определения са определения, с които се отстраняват процесуални пропуски (определение за внасяне на поправки в съдебно решение, определение за уточняване на съдебно решение и др.).
Според предмета, който взема решението, те се разделят на индивидуални (например решение за подготовка на дело) и колегиални решения (ако делото се разглежда колегиално, тогава решенията в процеса също се приемат колегиално).
Според формата определенията могат да бъдат в отделен акт или устни. Устните определения се постановяват, без да се отвеждат в съвещателната зала, но подлежат на вписване в протокола от съдебното заседание. Устните определения засягат прости въпроси. Дефиниции във форматаотделен документ се съставя писмено под формата на съответен процесуален акт.
Специален вид решения на първоинстанционния съд е частно определение - това е средство за реагиране на съда при нарушения на закона от отделни длъжностни лица или граждани, установени по време на процеса, както и съществени недостатъци в работата на предприятия, институции, организации, техните сдружения, обществени организации. Съдът изпраща частно определение на съответното предприятие, трудов колектив и др., Които са длъжни да уведомят съда за взетите мерки в едномесечен срок от датата на получаване на препис от частното определение.
в размер до десет минимални заплати, установени от федералния закон. Налагането на глоба не освобождава съответните длъжностни лица от задължението да докладват за мерките, предприети въз основа на решение на частен съд (част 2 на член 226 от Гражданския процесуален кодекс).
Ако при разглеждане на гражданско дело съдът открие признаци на престъпление в действията на страна, други участници в процеса, длъжностно лице или друго лице, той уведомява прокурора за това (част 3 на член 226 от Гражданския процесуален кодекс).
2. Съдържанието на определението на първоинстанционния съд и влизането му в сила
Определението на първоинстанционния съд се състои от четири части, както и присъдата. Съдържанието на определението трябва да включва: 1)
датата и мястото на постановяване на решението; 2)
наименованието на съда, постановил определението, състава на съда и секретаря на съдебното заседание; 3)
лицата, участващи в делото, и предмета на спора или заявеното изискване; 4)
въпросът, по който се взема решението;
5) мотивите, по които съдът е стигнал до заключенията си, и позоваване на законите, от които се е ръководил съдът;
7) реда и срока за обжалване на определението, ако подлежи на обжалване.
Ако съдът издаде определение, без да напуска съвещателната зала, тогава решението трябва да съдържа информацията, посочена по-горе в параграфи 4-6 (член 225 от Гражданския процесуален кодекс).
По правило определенията влизат в сила заедно с решението по делото. Въпреки това отделно от решението влиза в сила: -
първо, определения, които блокират движението на случая; -
второ, определенията, посочени в закона като обекти на частна жалба. Последиците от влизането в сила на определенията се различават от последиците от влизането в сила
решенията са изпълними и често зависят от вида на решението. Например подготвителните определения нямат изключителност и необоримост, тъй като съдът може да се върне отново към такова определение. Определенията за отказ за приемане на молба и за прекратяване на производството по дело имат свойството изключителност.
Всички постановления на съда (съдията), магистратите са задължителни за лицата, участващи в делото, и за съда (съдията), който ги е постановил.