3. Поведение на потреблението

Тема номер 3. Теория на потребителското поведение

1.Поведение и полезност на потребителите

2.Количествен (кардинален) подход към анализа на полезността и търсенето

3.Ординален (ординалистки) подход към анализа на полезността и търсенето

1. Потребителското поведение епроцесът на формиране на реално търсене, което зависи от действителните цени, установени на пазара, както и от доходите и предпочитанията на конкретните потребители. Именно от това търсене трябва да изхожда производителят, когато планира своята стратегия и тактика на пазара.

Теорията за потребителското поведение есубективна, защото всички потребители имат много различни вкусове и предпочитания (например френско сирене). Но той се основава на предпоставката, че потребителят ерационаленчовек, който се опитва да използва доходите си по най-добрия начин. В този стремеж се формират някои общи модели на поведение, които са характерни за средния потребител и отрязват крайни индивидуални особености в поведението му.

Полезност- удоволствието (удовлетворението), което потребителят получава от закупените стоки и услуги, които задоволяват определена потребност.

Според икономическата теория цената на една стока се определя от нейната полезност. Колкото по-голяма е полезността, толкова по-висока е цената. Но тук възниква противоречие (парадоксът на Смит). Например, защо водата, като незаменима, най-полезна и изключително необходима стока, изобщо няма цена, а диамантите, чиято полезност е изключително ниска, тъй като е напълно възможно да се мине без тях, имат много висока цена.

Отговорът на възникналото противоречие е, че цената се определя не само от полезността, но и отстойносттана стоката.

Стойност-полезност, разглеждана при отчитане на абсолютния недостиг (рядкост) на благото.

Пример.Чаша вода от кран няма стойност при нормални условия. Но чаша вода в пустинята е много ценна, защото количеството вода тук е абсолютно ограничено. Следователно, когато казват, че едно благо няма стойност, те нямат предвид, че то е безполезно, а че при дадени условия то не е ограничено и получаването на допълнителна единица от това благо не струва нищо.

По този начин понятиетостойностина благо е пряко свързано с понятието пределна полезност.

Пределна полезност (пределен, от английскипределен- пределен)- допълнителна полезност, получена от потреблението на още една единица от благо, т.е. увеличение на общата полезност с увеличаване на обема на потреблението на това благо с една единица.

Теорията за потребителското поведение (теория за субективната полезност) се основава на следните основни допускания:

1) Потребителят се стреми да разпредели ограничения си доход между закупените стоки и услуги по такъв начин, че субективното му удовлетворение да е максимално (хипотеза зарационалното поведениена потребителя).

2) Полезността на всяка следваща единица стока е по-малка от полезността на предишната единица стока (законът за намаляващата пределна полезност).

Една от най-важните задачи на теорията за поведението на потребителите е количественото измерване на полезността. Възможно ли е изобщо такова измерване? Ако е така, в какви единици трябва да се измерва полезността? В зависимост от отговора на тези въпроси теорията беше разделена на две направления:

2.Количествен (кардинален)подход към анализа на полезността (от английскиcardinal-количествен)се основава на предположението, че е възможно да се измери полезността на стоките в хипотетични единици - utils (от английскиutility-utility). Помислете за пример (Таблица 1).

Таблица 1.Полезност на бонбоните за отделен потребител