3. Равновесие на капиталовия пазар

Търговията със заемни средства се извършва на финансовия пазар или на капиталовия пазар.

Капиталовият пазаре представен освен пазара на заемен капитал от пазара на ценни книжа: акции, облигации. (Пазарът на ценни книжа е разгледан в раздела макроикономика). Пазарът на заемен капитал е взаимодействието на търсенето и предлагането на капитал.

Търсенето на капитал(D) не е просто търсене на пари, то всъщност е търсене на инвестиционни средства, необходими за придобиване на капитал в неговата физическа форма (машини, оборудване и др.). Търсенето на капитал се представя от фирмите и държавата (те са кредитополучатели).

Кривата на търсенето на капитал има отрицателен наклон. Защото търсенето на капитал (както и на други видове ресурси) се определя от пределния продукт (производителност) на капитала. И тъй като вложеният капитал се увеличава, пределният продукт намалява поради закона за намаляващата възвръщаемост.

Фирмите и домакинствата (индивидите) са субекти напредлагане на капитал– спестители. Спестителите заделят част от текущия си доход и получават компенсация за това под формата на лихви по заеми. Предлагането на паричен капитал на пазара се определя от решенията на собствениците на свободни средства (фирми и домакинства). Тъй като лихвените проценти се повишават, даването на пари назаем става по-изгодно и така кривата на предлагането се накланя нагоре надясно.

Кривата на предлагане на капитал на графиката има положителен наклон, тъй като отразява алтернативната цена на капитала. И колкото повече капитал даде едно домакинство, толкова по-големи са неговите алтернативни разходи. Предлагането на капитал се разглежда като отражение на разходите, загубените възможности за използване на капитала.

Комбинирайки двете графики, получавамеГрафично изобразяване на капиталовия пазар:

равновесие

Ориз. 9.1 – Равновесие на пазара на заемен капитал

Dc е търсенето на капитал;

Sc е предлагането на капитал;

r - лихвен процент (реален);

I - инвестиционни фондове (заемен капитал).

Лихвеният процент зависи от търсенето и предлагането на заемни средства. Лихвеният процент се определя от влиянието на търсенето и предлагането на паричния пазар. Търсенето на заемни средства зависи главно от очакваната възвръщаемост на инвестициите (инвестициите). Предлагането се определя основно от размера на спестяванията, т.е. сумата на средствата, изтеглени в момента от текущото потребление и предназначени за задоволяване на бъдещи нужди.

Спестяване - пренасяне на потреблението за бъдещ период от време

В пресечната точка E на кривите Dc и Sc се установява равновесие на капиталовия пазар: Dc = Sc. В точка Е пределната възвръщаемост на капитала съвпада с пределните алтернативни разходи, rо е равновесният лихвен процент. За всички други лихвени проценти ще има неравновесна позиция на капиталовия пазар.

Равновесният лихвен процент по заемае процентът, при който обемът на предлаганите заемни средства е равен на тяхното количество, съответстващо на ефективното търсене.

Колкото по-висок е пазарният лихвен процент, толкова по-малко пари назаем се търсят. Намаляването на лихвата създава благоприятни условия за разширяване на инвестиционното търсене.