50 километра шифон (Михаил Фатахов)
Намирането на кола до Калуга беше лесно. Мамикин го поръча за шест сутринта. В продължение на два часа той и шофьорът товареха кашони с шифон, докато не освободиха апартамента. Съпругата целуна Мамикин за довиждане и започна да плаче. - Е, ще стане. Ще, казвам, - Мамикин изведнъж усети, че гърдите му се пръсват от странно чувство. Той си спомни как е видял сбогуване със съпругите на здрави брадати търговци в киното, заминавайки за дълго време по работа в далечни страни. Мамикин целуна жена си и си тръгна. Четири часа с две коли до Калуга бяха безпроблемни. Преди около два дни Мамикин вече чука на вратата на директора на Kalugatextileoptorg Лидия Ивановна Белохвост. - Влезте ли? - чу Мамикин иззад вратата и неочаквано за себе си, нагло ритна вратата с крак. Вратата се отвори със замах. Пълничката жена на масата се втренчи в Мамикин. - Лидия Ивановна? — любезно попита Мамикин, продължавайки да се учудва на поведението си. - Да - Лидия Ивановна остави настрана писалката. Мамикин затвори вратата след себе си, отиде до масата и седна на страничен стол. Те се гледаха половин минута. Лидия Ивановна изглеждаше с около петнадесет години по-възрастна от Мамикин, имаше буйни гърди в деколтето, пухкави устни и големи мигли, с които непрекъснато пляскаше, като наивен първокласник, поглъщайки Мамикин с очите си. Мамикин не бързаше. Присвивайки очи и леко размърдайки устни, той усети с очи Лидия Ивановна, от което тя дори се изчерви. - И така, какво имате? - Лидия Ивановна кокетно оправи косата си, която беше паднала от косата й. Мамикин, гледайки Лидия Ивановна право в очите, извади две хиляди долара от чантата си и я сложи на масата. - Побъркан ли си? – Лидия Ивановна окръгна наивните си очи. Защо на масата? - Накъде? Лидия Ивановна показа очи към шкафа. Мамикинстана, взе парите, отиде до килера, отвори вратата, небрежно остави парите на рафта и се върна на стола. - И така, какво имате? Лидия Ивановна въздъхна с облекчение. - Шифон. японски. Петдесет километра. Две хиляди и петстотин рубли на метър. - Изпратете до склада. Ще мерим.
Докато шифонът се измерваше, Мамикин успя да отвори сметка в местната Сбербанк, в която Kalugatecsilopttorg веднага внесе парите, които Мамикин успя веднага да изтегли в брой при обаждане от Лидия Ивановна. Оказаха се две огромни торби. Опашка от счетоводители от различни предприятия, които са получавали заплатите си в банката, наблюдаваха със завист как Мамикин брои пари на касата. - Кооператор, кучко! Живоглот, - чу Мамикин зад себе си. Мамикин искаше да обясни нещо на тези хора, които получават мизерни заплати от мизерните си предприятия, но размисли, вдигна ципа на чантите си и напусна банката. Той вече беше посрещнат на изхода. Любезната Лидия Ивановна осигури на Мамикин охрана от своя шофьор и пазач, така че, дай Боже, Мамикин да не бъде ограбен. Мамикин беше върнат с парите в склада на едро, където масата вече беше подредена в кабинета на Лидия Ивановна. Сред поканените имаше пет жени и един мъж, завгар. Кратка борба за място до Мамикина завърши с победата на Лидия Ивановна и главния счетоводител, слаба блондинка с хищни очи. Мамикин дори пи с всички за приличие, но когато почувства две ръце на бедрата си едновременно от различни страни, осъзна, че е време да се пролее. Мамикин стана, наля си шампанско, вдигна наздравица за красивите дами, отпи, извини се, че все още трябва да ходи в Москва, и без да сяда отново, отиде при куфарите си, натъпкани с пари. Лидия Ивановна дори придружи Мамикин до колата и дори се опита да го целуне за сбогом по устните. - Ти си добър, харесвам те, -— прошепна Лидия Ивановна, ръгайки Мамикин между краката му. - Ще ти се обадя - обеща Мамикин. Той вдигна Лидия Ивановна и я стисна в ръцете си така, че тя едва не припадна. Мамикин внимателно постави Лидия Ивановна обратно на тротоара, качи се в колата, запали двигателя и натисна педала. Москвичът на татко издаде клуб черен дим и се отдръпна.
Мамикин караше по магистралата Калуга-Москва, опитвайки се да разбере какво се е случило. Спечелените пари бяха повече от достатъчни, за да покрият всички разходи за чорапи. Но Мамикин беше тъжен. Не е ли вече целият бизнес в страната така, помисли си Мамикин. Селища, обитавани от бедни граждани на богата страна, прелетяха покрай тях, а Мамикин продължи да мисли и мисли. В района на Обнинск пикочният мехур на Мамикин внезапно му напомни, че не е ходил до тоалетната от сутринта. Мамикин забави ход в горския пояс. След като се зарови в гората с две торби с пари, за да не ги остави на колата, Мамикин изведнъж се натъкна на берач на гъби, който с вик избяга от него. Мамикин погледна учудено берача на гъби, после пистолета в колана му и се ухили. Влизайки в Москва два часа по-късно, Мамикин случайно забеляза, че валутният курс рязко е паднал. Ако вчера те поискаха хиляда и двеста рубли за долар, днес вече е хиляда и сто. Мамикин помисли, помисли и отиде не при Борис, а у дома.
Съпругата, не вярвайки на очите си, погледна първо парите, после Мамикин. - Облечете се. Да отидем някъде или нещо подобно - Мамикин потупа жена си по задника и отиде в банята да си вземе душ.
Мамикин и съпругата му седяха в кооперативен ресторант и се наслаждаваха на живота. - Трябва да си купите нов костюм - прошепна жена му в ухото му. - Купете. Или може би ще отидем в Турция за една седмица, а? Как си? - Обожавам те, - съпругата се усмихна щастливо. Върнаха се у дома доста след полунощ. И двете силноразтърсен. Но те бяха добре. Паднаха на леглото и направиха нещо, което не бяха правили от месец.