51 Реализъм и модернизъм в творчеството на Леонид Андреев
„Реализъм” и „модернизъм* в творчеството на Леонид Андреев
Вземете например ранните стихове на Блок от цикъла за Красивата дама. В крайна сметка това не са просто стихотворения, посветени на темата за любовта, а малки философски и поетични есета по темата за вечната женственост на света. Тази тема е взета от Блок от любимия му философ Владимир Соловьов и развита в такава необичайна, поетична форма.
Или вземете „Песента на сокола“ и „Човекът“ на Максим Горки. В крайна сметка това са не само стихотворения, но и истински романтични трактати за това каква е природата на художника, как се проявява в света и т.н. Соколът е неспокойната артистична природа на човек, който не иска да се примири с „дребнобуржоазния“ закон на живота и е готов да се втурне към смъртта, вместо да приеме „вечерните“ правила на света, изоставил търсенето на истината. А Човекът е цялостният образ на цялото човечество по пътя към върховете на самопознанието и създаването на специална, „човешка” религия.
Краят на века, или „сребърният век“ (това определение принадлежи на сина на Анна Ахматова и Николай Гумильов, покойният историк Лев Николаевич Гумильов), е пълен с противоречия. Например реалисти и декаденти спореха помежду си. Към декадентите тогава се нареждат символистите: А. Блок, А. Бели, Д. Мережковски, З. Гипиус, В. Брюсов и др. Те провъзгласиха нов път в изкуството и маркираха търсенето на нови форми. Първо, съзнателно са писали „неразбираеми“ стихове. За какво? Само техен каприз? Оказва се – не! Според тях Вечната Истина говори през устата на поета. Но истината не може да бъде разбрана от мнозинството. Разбираемо е за „избраните“, а „избраните“ говорят на собствен език, който може да не бъде разбран от останалите.
Реалистите спореха с тях,които вярваха, че литературата е демократично явление; трябва да е достояние не само на "избраните", а на целия народ. Начело на това литературно движение беше М. Горки, а към него се присъединиха И. Бунин, В. Вересаев, Е. Чириков, А. Куприн, А. Серафимович, Н. Телешов и др. Принципите на реалистите се споделят от Чехов и Толстой, въпреки че те третират произведенията на реалистите по различен начин.
Леонид Андреев отначало също принадлежи към кръга на писателите реалисти. Смята се за задължен на Максим Горки, който го въвежда във Великата литература. И артистично те отначало бяха близки един до друг. Ранните разкази на Андреев са написани в реалистичен дух.
Но още в разказите "Баргамот и Гараска", "Ангел", "Петка на село" и други можем да забележим една особеност на творчеството на Леонид Андреев - неговата парадоксалност. Ако историята започне със сантиментални интонации, тогава със сигурност ще завърши иронично. Ако Баргамот повика просяка Гараска в къщата си, не забравяйте да очаквате мръсен трик! Всичко ще завърши със скандал, както в разказите „Ангел” и „Петка на село”.
По-нататъшната работа на Андреев потвърди предположенията на Блок и Михайловски. В разказите „Пропастта“, „Стената“, „Набат“, „Лъжа“ и др., той се изявява ако не като символист, то като модернист.
Модернизмът е по-широко понятие от символизма. Символизмът в България (преди това във Франция) беше представен от някои поети, чиито имена посочих по-горе. Беше не само поетичен, но и философски. В тяхното разбиране символът означаваше нещо повече от алегоричен израз на явление. Например животинските образи в басните на Крилов не са символи. Това са алегории, които отразяват конкретни човешки пороци: алчност, глупост, страхливост и т.н. Символът е нещоизразяващи не конкретно явление, а дълбоки значения. Например, Красивата дама на А. Блок е символ на Вечната женственост; но кой от нас може да каже, че е видял със собствените си очи Вечната Женственост? Това го има в света, но „невидимо за окото“, по думите на Владимир Соловьов.
Модернизмът е изкуство, което опровергава старите, консервативни представи за изкуството. "Модерен" ("модерен") - означава "модерен". Модернистът е художник, който отхвърля традиционния мащаб Този текст е само за лична употреба - 2005 естетически ценности и се опитва да създаде нов. Първоначално неговите творения изглеждат на публиката необичайни, предизвикателни; но тогава тя може да свикне с тях и тогава модернистът се оказва напълно традиционен художник. В крайна сметка ние сме свикнали с необичайните стихове на ранния Блок и те ни се струват доста достъпни. И на обществеността от началото на века те изглеждаха ужасно необичайни, предизвикателни!
В реализма на Леонид Андреев имаше много модернизъм. Например, той изостави буквалното придържане към правилото на вероятността и започна да изобразява живота в конвенционални, абстрактни образи. Той се опита да изобрази не предмети и не лица, а самите философски концепции. Например „стена“ е нещо, което пречи на човечеството по пътя към щастието. Всичко може да се разбира като „стена“: болести, бедност, войни, страдания, пороци, природни бедствия. Вместо да изобрази всяко явление поотделно, Андреев ги събра в един обемен образ на Стената, през която човечеството не може да премине, както не може да се отърве от всичките си беди и нещастия.
В бъдеще Андреев се опита да съчетае конкретен образ на живота с абстрактен. И така, в „Животът на Василий от Тива“ виждаме живота на обикновен провинциален свещеник, който, каквоНарича се нещастен живот. Синът умря, съпругата пие, друг син се роди, но се оказа изрод. И изведнъж осъзнаваме, че тази реалистична картина на живота е изпълнена с някакъв нов смисъл. Нещастието около. Василий от Тива е съдба, която преследва цялото човечество. Човек отказва да повярва в Бог, който му изпраща такова страдание. Но това е притча! Притчата, която Андреев прочете в Библията, в книгата на Йов!
И се оказва, че „Животът на Василий Тивийски” изобщо не е реализъм, а образно отражение на съдбата на човечеството, разкъсвано между вяра и неверие, религия и бунт.