549
Член 549. Концепцията за наказание
1. Неустойката (глоба, наказателна лихва) е парична сума или друго имущество, което длъжникът трябва да прехвърли на кредитора в случай на неизпълнение от страна на длъжника на задължение.
2. Неустойката е неустойка, която се изчислява като процент от размера на неизпълненото или ненадлежно изпълненото задължение.
3. Неустойка е неустойка, която се изчислява като процент от размера на неизпълненото в срок парично задължение за всеки ден забава на изпълнение.
4. Неустойката като правен и икономически феномен не бива да се смесва със сродни явления. Подобно объркване води до неправилно определяне на основанието за плащане на неустойката и извършване на други плащания. Това води до грешки при разрешаването на въпроси относно данъчните основания, получени по реда на плащане на глоба и извършване на други плащания, относно източниците, от които се извършва плащането. С оглед на това неустойката се разграничава от: 1) от платената лихва по чл. 536 от Гражданския кодекс, 2) от увеличени лихви, платени от кредитополучателя в полза на търговска банка в съответствие с договора в случаите на забава в изплащането на кредита, 3) от лихви и индексиране на дълга по парични задължения по чл. 625 от Гражданския кодекс, 4) от плащането за повторно посещение и демеридж на морски търговски кораб по време на стационарното време, чиято продължителност се определя по споразумение между товародателя и корабособственика (член 149 от ТМО [34]), 5) от плащането за услуги. И така, съгласно чл. 119 SZU [287] по време на забавянето на вагони (контейнери) при товарене, разтоварване, забавянето им във връзка с митническо оформяне на стоки и други закъснения, изпращачите, получателите и други субекти плащат не неустойка (глоба), а такса. Неняма основания тази такса, включително и в данъчните правоотношения, да се квалифицира като неустойка. От друга страна, наказанието, предвидено в част 6 на чл. 231 от Гражданския кодекс [42] или предвидено в договора за забавяне на изпълнението на парично задължение в рамките на двойния дисконтов процент на НБУ (членове 1, 3 от Закона „За отговорността за забавено изпълнение на парични задължения“ [107]), е вид неустойка. Критерият за разграничаване на неустойка от други плащания е текстът на закон или договор, който не противоречи на закона. Ако
законът нарича съответния правен състав неустойка (глоба, наказателна лихва) и за него се прилагат разпоредбите на законодателството за наказанията. Ако съответната правна конструкция се нарича плащане (за услуги, работи, стоки) по закон или споразумение, тогава към него се прилагат разпоредбите за заплащане на стоки, работи, услуги.
5. В случай на загуба от лицето, получило автомобила под наем, изправни части, възли, възли от автомобили и гуми или замяната им с дефектни или износени, стойността на загубените или заменени части по цена на дребно се утроява от това лице. Квалифицирането на тази специфична правна конструкция като обезщетение или неустойка води до прилагане на различни давностни срокове. Освен това данъчното законодателство установява различен правен режим за сумите на неустойката, получена от платеца на данък върху дохода (в съответствие с параграф 4.1.6 от част 4.1 на член 4 от Закона „За данъчното облагане на печалбите на предприятията“ [113] са включени в обекта на облагане с данък върху дохода) и сумите на загубите, възстановени от длъжника под формата на разходи и обезщетение за загуба и щета на имущество (те са изключени от обекта в в съответствие с параграф 4.2 от член 4 от същия закон за данъчното облагане на доходите). Като се има предвид това, стойността на изгубенитеили заменени части в троен размер, събрани в полза на лизингодателя, трябва да се разделят за данъчни и счетоводни цели на щети, тоест стойността на загубени и заменени части в единична сума (това е възстановяване на загуби, които не подлежат на облагане с данък върху дохода), и неустойка, т.е. два пъти цената на изгубени или заменени части (тази сума подлежи на данък върху дохода).
6. В стремежа си да бъде по-гъвкав, да търси гражданскоправни структури, които осигуряват нормалното развитие на имуществените отношения, законодателят установи неустойка за забавяне от страна на наемателя при изпълнение на задължението да върне вещта, прехвърлена по договора за наем, на лизингодателя в размер на двойно плащане за използването на вещта за забавяне (част 2 на член 785 от Гражданския кодекс). Тук законодателят директно определя правната природа на такова плащане като неустойка. Именно от това определение трябва да се изхожда, когато се прилагат нормите както на гражданското, така и на данъчното право към отношенията, които възникват в този случай.
транспорт ”[102], Закона „За отговорността за несвоевременно изпълнение на финансови задължения” и др.
8. Значително по-голяма определеност по отношение на правния характер на неустойката има Стопанският кодекс. Първо, част 1 на чл. 216 от Гражданския кодекс следва ясно разбиране на отговорността като прилагане на икономически санкции. Разновидност на икономическите санкции са глобите. Наказанията са определени в част 1 на чл. 230 от Гражданския кодекс [42] като икономически санкции под формата на парична сума (неустойка, глоба, неустойка), която участникът
икономически отношения е длъжен да плати в случай на нарушение на правилата за извършване на икономически дейности, неизпълнение или неправилно изпълнение на икономически задължения. Това дава основание да се разшири до наказанието всичкиразпоредби на Иконом
код за отговорност.
9. Икономическият кодекс не предвижда плащането на неустойка чрез прехвърляне на имущество, изключва установяването на неустойка под формата на задължение на длъжник, който е нарушил задълженията за прехвърляне на имущество въз основа на част 1 на чл. 549 GK.
10. Стопанският кодекс нарича неустойката, глобата и наказателната лихва като видове неустойки, но не определя нито една от тези разновидности. Част 2 чл. 549 от Гражданския кодекс, характеристика на глобата признава, че тя се изчислява като процент от размера на неизпълненото или неправилно изпълнено задължение. Можем да кажем, че признаването на такава характеристика на дузпата не е напълно в съответствие с теорията. Но би било нецивилизовано да се влиза в дискусия със законодател, който вече е упражнил суверенното си право върху предмета на дискусията. Следователно при разбирането на глобата трябва да се следва законодателят. Когато страните в договора наричат неустойка неустойка, това не съответства на част 2 на чл. 549 от Гражданския кодекс, това не следва да бъде основание за извод за недействителност на съответната разпоредба от договора. Точно в такива случаи трябва да се говори за установяване на наказание, а не за глоба.
11. Неустойката се изчислява като процент от размера на неизпълненото в срок парично задължение за всеки ден забава на изпълнение. Такова разбиране за неустойката трябва да се спазва при сключване на договори и разрешаване на спорове. Въпреки това не може да бъде основание за отказ да се удовлетвори искането за плащане на неустойка, че се установява за всеки ден забава за изпълнение на друго (а не само парично) задължение, такава неустойка не попада в определението за неустойка, което е дадено в част 3 на чл. 549 GK.
12. Когато задължението на длъжника да плати парична сума или да прехвърли имущество на кредитора във връзка с нарушениетозадължение не попада в определението за глоба или санкция, следва да се използва терминът „неустойка“.
13. Част 4 от чл. 231 от Гражданския кодекс предвижда установяването в договора на неустойка като процент от размера на неизпълнената част от задължението или в определена, конкретна парична сума, или като процент от размера на задължението, в зависимост от степента на неговото изпълнение, или кратно на стойността на стоките, работите, услугите, прехвърлени или предоставени в съответствие с договора. Трябва да се стремим да спазваме тези правила. Но на етапа на разглеждане на спора условията на договорите за неустойка, чийто размер е установен по начини, различни от посочените, не могат да бъдат обезсилени, освен ако съответните условия не трябва да бъдат знак за формална сигурност.
14. Ако неустойката е определена като процент от размера на задължението, страните са свободни да определят базата (сумата), от която се изчислява размерът на неустойката, дори ако тази база е определена със закон, освен в случаите, когато дерогация от закона не е разрешена по силата на част чл. 6 GK. Такава база може да бъде сума, която се изчислява от цената, на която се извършват сетълментите между страните, или сума, определена на базата на дребно
договорената от страните цена и на каква цена купувачът на едро ще продаде стоките по-нататък или установени по реда на държавното регулиране на цените и размера на задължението минус данък върху добавената стойност, акциз, други данъци, които намаляват обекта на данъчно облагане на продавача или лицето, което извършва работа, предоставя услуги или изключват такива данъци. Ако базата за изчисляване на неустойката, определена като процент, не е определена в договора, неустойката следва да се изчисли по различен начин в зависимост отхарактера на нарушението и съдържанието на отношенията на страните. Санкцията за неспазване на срока за изпълнение на парично задължение трябва да се изчислява въз основа на паричната сума, чието плащане е просрочено (тази сума включва данък върху добавената стойност и акциз, който е включен в
цени на стоки, работи, услуги). В същите правни задължения неустойката за забавяне на прехвърлянето на стоки, извършването на работа, предоставянето на услуги трябва да се определя от цената на стоките, работата, услугите, с изключение на данъка върху добавената стойност, освен ако не е предвидено друго в договора. За да се приложи различна основа за изчисляване на неустойката, трябва да има специално правно основание. Уточнение, че наложените финансови санкции на основание чл. 23 от Закона за защита на правата на потребителите [215], изчислена по цените, на които стопанският субект е получил стоки от доставчици (без да се включва депозитната цена на стъклени съдове), не може да се разшири до гражданскоправни отношения.
15. Основанието, което поражда задължението за плащане на неустойка, е нарушение от страна на длъжника на задължението, определено в чл. 610 GK.