7 завета на св. Тихон Задонски, български седем
Неведнъж в своите писания св. Тихон е подчертавал значението на победата над себе си, наричайки именно тази победа истинското щастие на християнина. „Гордостта се побеждава със смирение, гневът с кротост и търпение, омразата с любов“... Ако си спомним тази висока цел, става ясно как светецът успя да се зарадва на много бедствия - в края на краищата те му помогнаха да види злото, което лежи в сърцето му, и следователно да го преодолее. У Достоевски четем и думите на стареца Зосима: „Животът ще ви донесе много нещастия, но вие ще бъдете щастливи с тях ...“
Няма място, където Бог да не присъства и е добре да помним това. От една страна, за да се срамуваме да грешим, от друга, за да не търсим одобрение от никого освен от Него: „Той е навсякъде, но не е затворен от място: Той е с мен и с вас, и с всеки човек. Въпреки че не Го виждаме като невидим дух, ние често Го чувстваме присъстващ в нашите скърби, помагайки в изкушенията, утешавайки в скърбите, събуждайки духовни и свети съкрушения, желания, движения и мисли, разкривайки греховете в нашата съвест, изпращайки ни скърби за наша полза, утешавайки каещите се и скърбящите. Пред Него човек прави всичко, което прави, пред Него говори, пред Него мисли - добро или зло.
Грехът е страшен, мрачен и ... глупав. В края на краищата, ако го погледнете с ясно око, ще видите как нищо не печелите, като го направите: „Всеки човек греши и така наказва себе си! Самият му грях е неговото наказание. Обижда другиго - и бива обиден от себе си, ужилен - и ужилен, озлобен - и озлобен, бие - и бива бит, убива - и бива убит, лишава - и бива лишен, клевети - и бива наклеветен, осъжда - и бива осъден, богохулства - и бива хулен, кара - и бива хулен, съблазнява - и бива съблазнен, мами - и бива измамен ived, унижава - и унижавасмее се - и се подиграва. С една дума, каквото зло нанесе на ближния си, на себе си още повече вреди. Така че грешникът препълва себе си с мярката, с която мери ближния си! „Да се греши е човешко, но да се упорства в греха е дяволско“, пише Тихон Задонски, давайки надежда на каещите се и плашещи грешниците.