Абстрактна престъпност се генерира от самото общество - банка от резюмета, есета, доклади, курсови работи и
И методите за справяне с него трябва да бъдат не само законни
Напоследък все по-често се чува мнението за затягане на наказателното законодателство. По-специално за необходимостта от замяна на санкцията "8-20 години или доживотен затвор" за умишлено убийство с "доживотен затвор". Освен това подобни предложения се разпространяват не само от обикновени граждани, но и от юристи, работещи в правоприлагащите органи.
Тъй като това мнение е доста често срещано, позволете ми да се спра на този въпрос по-подробно. Още повече, че ще говоря не само като юрист, но и като гражданин.
Факт е, че около този проблем се създава абсолютно излишно вълнение. Човек може да си припомни много телевизионни програми, статии във вестници, призоваващи за отмяна на мораториума върху използването на смъртното наказание и като цяло по-строги санкции за извършване на различни престъпления. През последните години обаче наказателното законодателство се развива точно в друга посока - санкциите не се затягат, а смекчават. Извършва се реформа на процесуалното право, предназначена преди всичко да реализира нашите неотменими права, залегнали в Конституцията и други актове, включително международни. И това радва.
И колкото по-успешно се провеждат тези реформи, толкова по-силно се чуват гласовете за връщане към близкото минало, чийто символ беше безправието, унижението, изравнителният подход към всички, включително и към престъпниците. Това, разбира се, е невъзможно. Това ще бъде друга държава, както каза наскоро президентът на среща с ветерани от войните. Но политиците, или по-скоро политиците от всички нива, умело използват тази тема, за да спечелят евтина популярност за себе си. И по този начин създават атмосфера на гняв и страх в обществото,което допринася за нарастване на престъпността, а не за нейното намаляване.
Противниците могат да възразят: добре, още повече, че е необходимо да дадем доживотна присъда на всички умишлени убийци, за да не се върнат при нас, ако всичко беше толкова просто.
Първо, какво означава умишлено? В крайна сметка за никого не е тайна, че хитър следовател може да представи всяко или почти всяко неумишлено убийство за умишлено. И да убеди съда. А един опитен и хитър адвокат от своя страна може да представи предумишленото убийство като убийство по непредпазливост. И в резултат на това човек, който действително изпада в беда и няма необходимите средства, ще седи цял живот в резултат на това. И престъпникът, който е и потенциален убиец, ще се разхожда сред нас.
На второ място, наличието на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства е не по-малко важно. В крайна сметка възникват много въпроси във връзка с така наречените убийства в разгара на страстта. А също и в случая, когато самата жертва го е довела до подобно състояние (да си спомним така наречения „случай Сакалаускас“ от 1987 г., който вече е станал учебник). И какво, дават безразборно на всички само доживотна присъда? Какъв е смисълът да ходите на съд тогава?
Затова изглежда много по-важно да се измести акцентът от нормите на Наказателния кодекс (на кого какво наказание да се наложи) към процесуалните норми.
Представете си ситуация, в която едно убийство е превърнато от разследващите органи в умишлено убийство. В този случай, благодарение на процесуалните правила, е възможно да се отправи молба до по-горен съд за преразглеждане на несправедлива присъда. А в краен случай и пред президента за помилване.
Или напротив, защитата с измама и мишена изби от съда оправдателна или изключително лека присъда за техния богат клиент. Тук отново чрезот процесуалното законодателство, Съдийската колегия може да провери такава присъда по реда на надзора.
Ето защо смятам, че във фокуса на обществеността и юристите трябва да бъде проблемът за по-нататъшното усъвършенстване на наказателно-процесуалното законодателство, което позволява да се сведе до минимум издаването и най-вече изпълнението на несправедливи съдебни присъди. Въпросът - на кого какво наказание да се наложи, е второстепенен. През последните години с приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс в България реформата на наказателния процес напредна. И това е само успокоително.
Бих искал специално да се спра на морално-психологическия аспект на проблема. Необходимо е да се изслушат психолозите, които смятат, че психологическото състояние на обществото пряко влияе върху нивото на престъпността в страната, както и върху естеството на извършените престъпления. Атмосферата на страх и подозрение един към друг, която се превърна в норма през последните петнадесет години и вече не изненадва никого, е в състояние да провокира увеличаване на тежките престъпления много повече, отколкото липсата на строги санкции в законодателството.
Опитът на европейските страни показва, че не затягането, а по-скоро смекчаването на наказателното законодателство, заедно с рационализирането на процесуалните закони и високото ниво на професионализъм на правоприлагащите органи, могат да създадат напълно различна атмосфера в обществото. Обществото не се плаши от истински и митични престъпници, доверява властта. И вярва само защото правителството вижда в тях пълноценни хора, доказва с дело способността си да защитава правата и сигурността на своите граждани.
И не казвайте, че нашата ситуация уж е различна от европейската, изисква някакви спешни мерки и други подобни. Това е грешно. Просто трябвауспокойте се и спрете да правите безсмислени приказки за необходимостта от затягане на законодателството. За обикновените граждани тези разговори не носят нищо добро. Точно обратното. Те са изгодни само за политици, кандидатстващи за изборни длъжности, преди всичко за депутатски.
В крайна сметка основните задачи на нашата държава сега са да продължи да подобрява наказателно-процесуалното законодателство, да реформира съдебната система, както и да повиши професионализма и същевременно да намали нивото на корупция в правоприлагащите органи.
Само това може да успокои обществото и да намали престъпността.