Академик И

Академик И. П. Павлов

Откритието на академик И. П. Павлов е, че всеки хранителен продукт отделя свои собствени храносмилателни сокове по време на храносмилането, обработката се извършва при различни условия (киселинна или алкална среда), в различни части на храносмилателния тракт и изисква различно време. Следователно дори два хомогенни продукта (протеин, въглехидрат и т.н.) могат да попречат един на друг да бъдат напълно усвоени и асимилирани - например парче месо и яйчен белтък, хляб и царевица. Именно това научно обосновано твърдение е в основата на разделното хранене, предложено от Г. Шелтън и разпространено по целия свят чрез неговата школа.

Разделното хранене е особено важно за отслабени и болни хора - то улеснява работата на храносмилателната система и съответно ускорява оздравителния процес. Що се отнася до здравия човек, спазването на принципите на правилната комбинация от храни ще помогне за укрепване на тялото и удължаване на живота.

В името на справедливостта трябва да се отбележи, че правилната комбинация от продукти е известна от много дълго време. В средновековния трактат по медицина "Чжуд-ши" по този въпрос е написано следното:

„Ако приемате несъвместими видове храна, това е като да ядете смесена отрова. Рибата не върви добре с мляко, млякото и плодовете от дърветата са несъвместими. Яйцата и рибата не вървят заедно. Грахова супа с тръстикова захар и подарък (кисело-млечен продукт като кефир) са вредни. Не можете да пържите гъби в синапено масло, смесете пиле с кисело мляко. Равни части мед и растително масло са несъвместими. Не можете да ядете кисело с мляко, да ядете нова храна, докато старата не се усвои, защото може да са несъвместими и да започнат кавга. Несвикналата и ненавреме изядена храна също е отрова.

Подобни глави от други книги

Академик А. М. Уголев

Академик А. М. Уголев Мнозина вярваха, че И. П. Павлов е открил и изследвал всичко, свързано с храносмилането. Въпреки това А. М. Уголев разработи учението за специфичното хранене, храносмилането и микрофлората, както и учението за чревната хормонална система.Научните експерименти, проведени от Уголев,

41. И. П. Павлов - великият физиолог

41. И. П. Павлов - големият физиолог Иван Петрович Павлов (1849-1936) - големият български физиолог. Той стана разработчик на нови принципи на физиологичните изследвания, които гарантираха познаването на тялото като единно цяло, което е в единство и постоянно

СЕДМА ГЛАВА дава думата на известни спортисти и треньори. Читателят ще разбере какво мислят за банята ръководителят на катедрата по хигиена на Централния институт за физическа култура, академик по медицина А. А. Минх и кандидат на медицинските науки Н. А. Кафаров

СЕДМА ГЛАВА дава думата на известни спортисти и треньори. Читателят ще разбере какво мислят за банята ръководителят на катедрата по хигиена на Централния институт за физическа култура, академик по медицина А. А. Минх и кандидат на медицинските науки Н. А. Кафаров.

Глава 4. Академик А.М. Уголев и вегетарианството

Глава 4. Академик А.М. Уголев и вегетарианството Сега за читателя е трудно да си представи, че първоначално, при праисторическия човек, незаменимите аминокиселини, необходими за тялото му, са били произведени в достатъчни количества от микрофлората на дебелото му черво. Еволюционен

Академик Амосов и неговото "Преодоляване на старостта"

Академик Амосов и неговото „Преодоляване на старостта“ Имах късмет: от много години поддържам връзка с Николай Михайлович Амосов. Тази комуникация отдавна е надхвърлила професионалните контакти на журналист с известен учен и публикаизвършител. Когато съм в Киев, определено ще отида при него

д-р Лакур и посланик Павлов

Д-р Лакур и посланик Павлов Престоят ни в Париж беше към своя край.Една неделна вечер бяхме поканени със съпруга ми да посетим д-р Лакур. Това беше знак за специално местоположение. Трябва да се каже, че не е много обичайно французите да канят гости у дома.

ИВАН ПЕТРОВИЧ ПАВЛОВ

ИВАН ПЕТРОВИЧ ПАВЛОВ Нито един физиолог в света не е бил толкова известен като Иван Петрович Павлов. За него както в документалната, така и в художествената литература е писано толкова много, заснети са филми, че е трудно да се добави нещо към вече казаното и не е възможно да се преразкаже вече написаното.