Александър Лосев Облекчаване на бюджета как да помогнем на икономиката с ниски данъци, Съвет по външни и
Малките намаления на данъците и разумното използване на фискални стимули биха могли бързо да помогнат на българската икономика да се възстанови от рецесията и да премине към растеж. Освен това общото данъчно бреме в България е с почти 7% по-високо от средното за света.
В неотдавнашното си обръщение към Федералното събрание президентът Путин инструктира правителството и бизнес общността бързо да разработят план за действие за увеличаване на икономическия растеж и коригиране на данъчната система за стимулиране на бизнес активността и осигуряване на устойчивост на бюджета. Темата за данъчното бреме и влиянието му върху икономическия растеж е актуална не само за България. Милиардерът и финансист Бил Грос, настоящият министър на финансите на САЩ Джейкъб Лю и британският му колега Филип Хамънд, както и редица политици и експерти, призовават правителствата по света да намалят зависимостта си от мерките на паричната политика и да използват фискални стимули, за да подкрепят икономиката. Ръководителите на редица водещи централни банки в света са съгласни с това, тъй като става очевидно, че монетарните мерки, предприети доскоро, са достигнали границите на своята ефективност днес.
След победата на Доналд Тръмп стимулирането на фискалната политика става тема №1 в САЩ. Намаляване на корпоративните подоходни данъци от 35% на 15%, намаляване на ставките на данъка върху доходите, увеличаване на бюджетните разходи за инфраструктура до $1 трилион - циничният Уолстрийт, оставяйки настрана идеологическите предпочитания, реагира на тази програма чрез нарастване на борсовите индекси, признавайки, че обявените мерки трябва да дадат нов тласък на развитието на американската икономика, да подкрепят реиндустриализацията и да осигурят темп на растеж от 4-5% годишно.
Отвъд Атлантика в Западна Европа през последното десетилетиеимаше тенденция за намаляване на ставките на корпоративния подоходен данък при увеличаване на косвените данъци и фискалната тежест върху населението. Нашите икономисти и Министерството на финансите предлагат нещо подобно на българското правителство. Чуват се призиви ББК да облекчи паричната политика и по-активно да намалява лихвите. Но подобни мерки не помагат много на европейската икономика, така че ръководството на ЕС обсъжда от почти година необходимостта от преминаване от монетарните стимули на ЕЦБ към фискални мерки в основните икономики на ЕС, със съответната корекция на Пакта за стабилност и растеж, който определя ограничения на бюджетния дефицит и публичния дълг. По предложение на Европейската комисия стратегическите инвестиции в инфраструктура и образование ще бъдат изключени от изчисленията на бюджетния дефицит и дълга спрямо БВП. Всяка от страните от ЕС ще има свои собствени фискални корекции в зависимост от очакваните темпове на растеж, докато допълнителните държавни разходи ще помогнат за извеждането на еврозоната от дефлацията и ще стимулират икономиката на ЕС.
Но доскоро икономистите критикуваха прекомерните бюджетни разходи и тяхната неефективност, а нарастването на дълговата тежест се смяташе за основна заплаха за стабилността на икономиката. Каква е причината за нарастващата популярност на идеите за активна фискална политика в света?
Факт е, че чрез управление на бюджетните приходи и разходи е възможно да се изгладят колебанията в икономическите цикли и да се увеличи съвкупното търсене. Това може да стане както пряко, чрез държавни поръчки и инфраструктурни проекти, така и индиректно, като увеличим разполагаемия доход на фирмите и домакинствата, вземем по-малко пари от бизнеса и оставим на хората повече средства, за да ги управляват както искат. Субсидиите на производителите позволяват увеличаванеобемите на произведените продукти, а намаляването на данъчната тежест върху населението повишава неговата платежоспособност и съответното търсене на промишлени стоки, което, когато се прилага едновременно, създава необходимите условия за растеж на БВП. Освен това фискалните мерки имат мултиплициращ ефект: последващият растеж на икономиката води до увеличаване на данъчната основа, а оттам и на бъдещите бюджетни приходи.
За всяка страна има оптимално ниво на данъци, тъй като фискалните стимули предполагат не само намаляване на данъчната тежест, но и увеличаване на държавните разходи, средствата за които трябва да се появят в бюджета отнякъде.
В настоящата ситуация е много важно да се намалят инфлационните очаквания и да се осигури стабилно ниво на цените и валутния курс. Тази работа вече се извършва успешно от Банката на България и най-вероятно паричната политика ще остане умерено стегната през 2017 г. и не се очаква монетарни мерки, както беше в ЕС, САЩ и Япония, да стимулират икономическия растеж в България в близко бъдеще. Търговските банки също няма да помогнат. Само 3% от банковите кредити отиват за инвестиции, а 97% от инвестициите в дълготрайни активи се правят или от печалби, или за сметка на собствениците на компании. Населението вече масово е задлъжняло и не търси нови заеми, а именно това допреди няколко години осигури по-голямата част от потребителския бум у нас.
Ръководителят на Министерството на финансите Антон Силуанов, представяйки „Основните насоки на данъчната политика за 2016-2018 г.“ на парламентарни изслушвания в Държавната дума, каза, че „данъчната тежест в България днес е около 36% от БВП. Данъчната тежест в България е малко по-висока, отколкото в страните от БРИКС и някои страни от ЕАИС, но по-ниска от тази в Европейския съюз. Въпреки това, според най-новотоСпоред доклада на Световната банка и PwC общата данъчна тежест (Total Tax Rate) в България е 47,4%, докато в ЕС тя е средно едва 40,3%, в САЩ е 44%. българската цифра е съпоставима с богата Германия, където тази данъчна тежест е 48,9%, докато средното за света през 2016 г. е 40,6%. Оказва се, че общото данъчно бреме в България е с близо 7% по-високо от средното за света. За една развиваща се икономика, която иска да излезе от кризата, това е много, много. Високите данъци и такси (включително корупционния компонент) намаляват доходите, намаляват съвкупното търсене и инвестициите в страната.
Така увеличаването на данъчната тежест вече е противопоказно в България. Трябва да се търсят ресурси за фискални стимули, за да има повече възможности за разширяване на производството и разкриване на нови работни места.
Икономически активното население на България надхвърля 76 милиона души. Ако всеки има поне една допълнителна хиляда рубли в ръцете си всеки месец, тогава за една година това ще възлезе на почти трилион допълнително търсене и разходи за закупуване предимно на домашни стоки (книги, тениски, играчки, билети за кино за деца, бира за себе си, цветя за съпруги и приятелки и др.). Това наистина ще съживи малкия бизнес, който храни милиони хора. Големите компании и държавните корпорации, наред с други неща, ще станат основните бенефициенти на стимулиращата фискална политика, защото ще получат допълнителни държавни поръчки и ще задържат част от печалбите за инвестиции и разширяване на производството и следователно ще могат да създават нови работни места.
Бюджетният дефицит се счита за основен недостатък на фискалната политика, но в същото време не е съществен проблем, ако не надвишава 5% от БВП и продължава.кратко време. Днешната българска цел за дефицит от 3% от БВП е невероятно трудна дори за водещите страни от Европейския съюз и е постижима според европейските икономисти само при годишен икономически растеж от 5%. Според повечето експерти в България има място за подобряване на ефективността на бюджетните разходи.
Ако сега българските банки по ред причини не могат да увеличат кредитирането на икономиката, то те са напълно в състояние да помогнат на Министерството на финансите. Деливъриджът вече осигури ликвиден излишък в банковата система. Банките са намалили кредитирането поради икономически рискове и натрупват излишни средства по кореспондентски сметки, които могат да бъдат използвани за закупуване на безрискови ОФЗ и по този начин да финансират бюджетния дефицит.
И ако сте сериозно въвлечени в надпреварата на икономиките, тогава не трябва да пренебрегвате това, което правят лидерите. Опитът на различните страни показва, че разумната фискална политика, малкото намаление на данъците и прилагането на определен набор от фискални стимули могат да помогнат на всяка икономика достатъчно бързо да преодолее цикличния спад и да влезе в траектория на устойчив растеж.