Алкохолни психози

Различават се следните форми на алкохолна психоза: алкохолен делириум, алкохолна халюциноза, алкохолни налудни психози, алкохолна депресия, алкохолна епилепсия, дипсомания, алкохолни енцефалопатии. В структурата на алкохолната психоза основното място заемат делириум (76,5-91%), остра халюциноза (5,6-22,8%) и налудни психози (3,8-10-25%).

ПАТОГЕНЕЗАТА е сложна. Алкохолните психози не са толкова резултат от прякото въздействие на алкохола върху мозъка, а по-скоро резултат от увреждане на вътрешните органи и метаболитни нарушения, възникващи по време на хронична алкохолна интоксикация. От особено значение са нарушенията на чернодробната функция, метаболизма на витамини от група В, катехоламини, ендогенни опиати.

При атипични форми структурата на алкохолния делириум може да включва онейроидни компоненти, индивидуални умствени автоматизми; възможно е значително систематизиране на налудни идеи, преобладаване на вербални халюцинации, развитие на редуцирани форми на алкохолен делириум (хипнагогичен делириум, абортивен делириум). Атипичните форми са по-дълги от намалените (абортивният делириум продължава около един ден).

В редки случаи алкохолният делириум, който се проточва, преминава през етапите на професионален и преувеличаващ делириум (тежък делириум). Професионалният делириум се развива на фона на тежко соматично състояние. Пациентите правят монотонни разнородни движения, наподобяващи професионални. Това е придружено от откъслечни твърдения с професионално съдържание, фалшиви признания. Спомени от този етап почти никога не са запазени. При мъчителен делириум пациентите не реагират на околните, вкл. към речта, отправена към тях. Лежат в леглото, мърморят нещо несвързано едва чуто, слаби са, несигурни, понякога носят конвулсивниестеството на движението на ръцете (те усещат, издърпват нещо от себе си, подреждат одеялото). Общото състояние е заплашително: има висока телесна температура, задълбочават се сомато-невротични разстройства, характерни за предриозния период, присъединява се пневмония. Заболяването може да се усложни от зашеметяване, кома и да завърши фатално (в болница смъртността от делириум тременс е 1-16%).

Подострата алкохолна халюциноза продължава 1-6 месеца. Различава се от острия по по-малката тежест на страха и възбудата. Преобладават слуховите вербални халюцинации, налудности за преследване и депресивен афект. Краят на острата и подострата алкохолна халюциноза е критичен или литичен.

Алкохолните налудни психози могат да бъдат под формата на остър и хроничен параноичен, алкохолен делириум на ревност. При остър параноик се забелязва остър страх, образна заблуда за преследване или заблуда на отношението в продължение на няколко дни или седмици. Пациентът приема околните хора за преследвачи, произволни предмети в ръцете си - за оръжия. В реални разговори той долавя намеци, че го очаква насилствена смърт. В ужас пациентът се опитва да избяга, подготвя се за защита или нападение. Има случаи на неуспешен остър алкохолен параноик.

При хроничен алкохолен параноик се увеличават налудните идеи за преследване, възможни са налудности за влияние и други умствени автоматизми.

При алкохолен делириум на ревност (алкохолна параноя), постепенно, на фона на депресивно, злонамерено настроение, се формират систематизирани луди идеи за ревност, които пациентът често внимателно крие. Те се откриват за първи път по време на алкохолно опиянение, кавга и т.н. С течение на времето достоверността на болезнените изказвания се губи. Рейвизневярата се разширява, разпространява се в миналото, усложнява се от идеите за преследване, отравяне, разваляне, както и конфабулации, словесни илюзии. Дейността на пациента е насочена към получаване на "доказателства" за неговата невинност, "разобличаване" на съпругата му. В същото време често се срещат брутална агресия и убийства. Курсът е продължителен, с отслабване или засилване на проявите в зависимост от алкохолизма и условията на живот.

Алкохолната депресия може да бъде с различна продължителност и дълбочина; с него настроението се влошава следобед, отбелязват се тревожност, сълзливост, раздразнителност, суицидни стремежи, хипохондрия, чувство за малоценност.

Алкохолната епилепсия е вариант на симптоматична епилепсия поради органично мозъчно увреждане; проявява се главно чрез епилептиформени пароксизми (с въздържание от алкохол, гърчовете обикновено не се повтарят).

Дипсомания (истинско пиене) може да бъде в III стадий на хроничен алкохолизъм, обикновено с изтрити форми на психични заболявания. Започва с тревожно-депресивен афект, дисфория, както и нарушения на съня, апетита, главоболие. В продължение на няколко дни или седмици пациентите, изпитващи силно желание за алкохол, прибягват до пиене на алкохол. Преяждането се прекъсва внезапно заедно с изчезването на желанието и дори появата на отвращение към алкохола.

ХОДА И ПРОГНОЗАТА на алкохолните психози се определят от основните модели на развитие, характерни за екзогенните психози. В някои случаи се наблюдават психотични състояния като остри екзогенни реакции и психоорганични картини. В този случай острите екзогенни реакции могат да бъдат заменени с ендоформни (характерни за шизофрения), след това психо-органични. Има следните видовепротичане на алкохолна психоза: преходно (единична поява на остра алкохолна психоза); повтарящи се (остри алкохолни психози се повтарят два или повече пъти след ремисии); смесен (преходен или рецидивиращ курс се заменя с непрекъснат); непрекъснато (непосредствено след остро психотично състояние или независимо възникват периодично обострящи се хронични психопатологични картини). Видът на курса и прогнозата на алкохолните психози до голяма степен зависят от естеството на алкохолизацията и фактори като наследственост, преморбидно състояние и допълнителни екзогенни опасности. Хроничният алкохолизъм може да провокира и усложни протичането на други психични заболявания, което затруднява диференциалната диагноза. От решаващо значение за диагностицирането на алкохолната психоза са наличието на хроничен алкохолизъм и клиничната картина на психозата (включително динамиката на психичните разстройства).

ЛЕЧЕНИЕТО се провежда, като правило, в болница. В случай на лек алкохолен делириум, 20-40 mg сибазон (седуксен), 200-400 mg мепротан (мепробамат), 10-20 ml 20% разтвор на натриев оксибутират или карбамазепин (финлепсин) (600-2000 mg на ден) се прилагат парентерално за облекчаване на възбудата. С повишено внимание (под контрола на кръвното налягане) се използват (интравенозно, интрамускулно) антипсихотици: хлорпромазин, тизерцин (50-100 mg), халоперидол (10-15 mg). Дневната доза се определя от състоянието на пациентите. В същото време се предписват сърдечно-съдови средства (кордиамин, камфор, коргликон), големи дози витамини (В1, В6, В12, С), магнезиев сулфат и инфузионна детоксикационна терапия: гемодез или реополиглюкин (400 ml интравенозно 1-2 пъти на ден) глюкоза (5% разтвор 500-1000 ml на ден с добавяне на инсулин 1 единица за всеки 4 g глюкоза), изотоничен разтворнатриев хлорид (500-1000 ml). При тежък делириум възбуждането се спира със сибазон (20-40 mg интрамускулно), натриев оксибутирапид (20-40 ml 20% разтвор интравенозно капково) или комбинация от тях. Показани са преднизолон (40-80 mg орално или 30 mg интрамускулно), полиглюкин, полийонен разтвор, предложен от L.V. Щерева и В.И. Неженцев, витамин В, 1000-15000 mg на ден, от които 500-600 mg интравенозно). За предотвратяване на церебрален оток се използва 10% разтвор на натриев хлорид, урея, манитол. Ефективна хемосорбция. Други форми на остри алкохолни психози (подостра и хронична алкохолна халюциноза, алкохолни налудни психози) се лекуват с невролептици; детоксикационната терапия е по-малко интензивна. При хронична алкохолна психоза невролептиците се използват дълго време, в големи дози; при развитие на ендоформа се предписва и инсулинова терапия, при наличие на психоорганичен фон - ноотропни лекарства, витамини С от група В и при депресия - антидепресанти.

ПРОФИЛАКТИКА - профилактика и лечение на хроничен алкохолизъм.