ANIMA, ANIMUS какво е определение ANIMA, ANIMUS
Съдържание:
Намерени са 4 дефиниции на терминаANIMUS, ANIMUS
АНИМА, АНИМУС
Понятията Anima и Animus са използвани от K.G. Юнг (1875-1961), за да характеризира вечните образи на наследствения опит за женственост и мъжественост, женственост и мъжественост. Анима и Анимус са образи на жена и мъж, датиращи от древността, наследствено запечатани в жива система и предавани от поколения предци. Тези образи несъзнателно се проектират (прехвърлят) върху друг човек, те са в основата на страстта към противоположния пол и допринасят за появата на чувства на любов и омраза. Те са архаични форми на онези психични явления, които в своята съвкупност и цялост често се наричат душа.
Според К.Г. Юнг, образите на Анима и Анимус са локализирани в менталната структура: те живеят и функционират във филогенетично дълбокия слой на несъзнаваното. Във фигурите на анима и анимус намира израз автономният характер на това, което той нарича "колективно несъзнавано". Анима и Анимус олицетворяват онези негови елементи, които са способни да се интегрират в съзнанието и в този смисъл са „функции, които филтрират съдържанието на колективното несъзнавано и го пренасят в съзнанието”. Веднъж интегрирана, Анимата става Ерос, а Анимусът – Логос.
КИЛОГРАМА. Юнг вярваше, че анимата и анимусът въвеждат в съзнанието духа на непознати предци. Техният начин на функциониране е да мислят и чувстват, да познават живота и света, боговете и човека. Те съществуват в свят, различен от външния, където раждането и смъртта на индивида не се броят. И двата архетипа са надарени с фаталност, понякога способна да доведе до трагични последици. Тяхната същност е толкова чужда и толкова чужда на съвременния човек, че тяхното проникване внеговото съзнание често е равносилно на психоза.
В аналитичната психология К.Г. Анимата и анимусът на Юнг играят важна роля в разбирането на психологията на мъжете и жените. Анимата е архетип (първоначален начин) на живот и се възприема от човека като дух. Анимусът е духовният образ на жената, но е взет от нея за Ерос. Анимата е комбинация от чувства, които влияят на мъжкия мироглед. Анимус е комбинация от спонтанни възгледи, които оказват влияние върху емоционалния живот на жената. Ако анимата създава настроение, то анимусът създава мисли. Ако Anima, както K.G. Юнг, е ирационално чувство, Анимусът е ирационална преценка. По своята същност Анимата е еротично-емоционална, докато Анимусът е разсъждаващо-критична. С помощта на анима мъжът се опитва да разбере природата на жената. Благодарение на Анимуса жената се опитва да разбере мъжа. В същото време следва да се има предвид, че от гледна точка на К.Г. Юнг, жената, така да се каже, има образа на мъжете, докато мъжът има образа на една жена.
В основата си Анимата е насочена към единство, докато Анимусът е насочен към изолация. В реалния живот образите на Анима и Анимус могат да допринесат за установяването на хармонични отношения между мъжа и жената. Но те също могат да доведат до конфликти поради изкривяванията, свързани с факта, че Анима и Анимус са персонифицирани комплекси, които държат човек във властта си и пораждат чувства на враждебност. И двата образа олицетворяват несъзнаваното и могат да действат като паднала жена и недостоен мъж, като по този начин предизвикват раздразнение, пораждат нестабилно настроение и агресивност. Като негативни образи Анима и Анимус често се появяват в сънищата на човек.
Анимата може да действа като женско проявление вмъж, а Анимусът като мъжко проявление в жената. Според К.Г. Юнг, няма мъж, който да е толкова мъжествен, че да няма нищо женско в себе си. В този смисъл можем да говорим за женствеността на мъжете и мъжествеността на жените. Но една жена, която е обладана от Анимуса, е в опасност да загуби своята женственост, точно както мъжът е в опасност да стане феминизиран, като попадне под влиянието на Анимата.
За дете в първите години от живота Анимата се слива с всемогъщата майка, а Анимусът с могъщия баща. С настъпването на пубертета настъпва идентификация (идентификация) с родителите. Мъжът има архетип на жена, жената има архетип на мъж. Скрити преди това под маската на родителския образ, Анима и Анимус придобиват самостоятелно значение. В същото време несъзнателното влияние на родителските образи е толкова ефективно, че често предопределя последващия избор на любим човек като положителен или отрицателен заместител на майка или баща.
По-специално, важно е да се разбере, че когато Анимата е достатъчно вкоренена в психиката на човека, тя някак си глези характера му, правейки го раздразнителен, ревнив, капризен, тщеславен. Идентификацията с анима може да доведе до хомосексуалност. А продължителната загуба на Анима води до загуба на жизненост и човечност, което води до преждевременно вцепенение и скованост, фанатична едностранчивост и своеволие, небрежност и безотговорност и склонност към алкохолизъм. Изхождайки от това, задачата на аналитичната терапия е растящият човек да придобие сили за освобождаване „от анимистичното увлечение по майката“, а мъжът в зряла възраст да възстанови, ако е възможно, „връзката с архетипнотоцарството на опита."