Апории на Зенон Елейски и тяхното философско значение
Зенон от Елея (около 490-430 пр.н.е.) - любим ученик и последовател на Парменид. Той развива логиката като диалектика. Най-известните отричания на възможността за движение са известните апории на Зенон, когото Аристотел нарича изобретател на диалектиката. Апориите са изключително дълбоки и предизвикват интерес и до днес. Той защитаваше неизменността на битието (еднородно и неподвижно), небитието не може да се мисли, това е областта на мнението. Той отрече възможността за мислене, движение, анализиране и това, което не може да се мисли, не съществува.
Вътрешните противоречия на концепцията за движение са ясно разкрити в известната апория "Ахил": бързоногият Ахил никога не може да настигне костенурката. Защо? Всеки път, с цялата скорост на бягането му и с цялата малкост на пространството, което ги разделя, веднага щом стъпи на мястото, което костенурката е заемала преди, тя ще се придвижи малко напред. Колкото и да намалява пространството между тях, то е безкрайно в своята делимост на интервали и всички те трябва да бъдат преминати, а това изисква безкрайно време. И Зенон, и ние отлично знаем, че не само Ахил е бързоног, но и всеки куц крак веднага ще настигне костенурката. Но за философа въпросът е повдигнат не в равнината на емпиричното съществуване на движението, а от гледна точка на мисълта за неговата непоследователност в системата от понятия, в диалектиката на връзката му с пространството и времето.
Апория "Дихотомия": обект, който се движи към целта, трябва първо да премине половината път до нея, а за да премине през тази половина, трябва да премине през половината от нея и т.н., ad infinitum. Следователно тялото няма да достигне целта, т.к. пътят му е безкраен.
Аристотел посочва, че Зенон смесва безкрайно делимото с безкрайно голямото. Зенон разглежда пространството като сбор от крайни сегментии го противопоставя на безкрайната непрекъснатост на времето. В Костенурката невъзможността за движение произтича от факта, че е невъзможно да се изминат безкраен брой половини от пътя за крайно време. Зенон просто не познава концепцията за сумата на безкрайна серия, иначе щеше да види, че безкраен брой членове все още дава краен път, който Ахил, движейки се с постоянна скорост, несъмнено ще преодолее за правилното (крайно) време.
Така елеатите не успяха да докажат, че няма движение. С тънките си разсъждения те показаха това, което едва ли някой от съвременниците им е разбирал - какво е движение? Самите те в разсъжденията си се издигнаха до високо ниво на философско търсене на тайната на движението. Те обаче не успяха да разчупят оковите на историческите ограничения на развитието на философските възгледи. Бяха необходими някои специални мисли. Тези ходове бяха напипани от основателите на атомизма.
Основното свойство на околния свят не е субстанцията, а качеството (неизменна вечност, можете да си помислите) - това е заключението на елеатите.
16. Философията на атомизма: концепцията за атома и причинността.
№ 6 Учение на Демокрит. Понятие за атом и празнота.
Атомизъм- движението на древната мисъл към философското обединяване на основните принципи на битието. Хипотезата е развита от Левкип и особено от Демокрит (460-370 г. пр. н. е.).
В основата на безкрайното многообразие на света стои една-единствена арка, която има безкраен брой елементи (атоми).Потенциална безкрайност- Винаги може да се добави още една песъчинка към купчина пясък.Реална безкрайност– наличието на безкраен брой елементи в ограничен обем. Не може да се обясни с обикновено мислене.
Битието е нещо изключително просто, по-нататък неделимо, непроницаемо - атом. Атомите са безброй, те са вечни, неизменни, невъзникват и не се унищожават. Атомите са разделени един от друг чрез празнота; атом-съществуване, празнота-несъществуване. Атомите вечно се втурват в безграничната празнота, която няма връх, няма дъно, няма край, няма ръб, сблъскват се, вкопчват се и се разделят. Съединенията на атомите образуват цялото многообразие на природата. Атомите имат способността да се самодвижат: такава е тяхната вечна природа. Атомите се образуват в различни конфигурации, които възприемаме като отделни неща, но разликата в структурите на тези конфигурации, т.е. качественото разнообразие на света зависи от различните видове взаимодействия между атомите
Човекът е сноп от атоми, който се различава от другите същества по наличието на душа. Душата е субстанция, състояща се от малки, най-подвижни, огнени атоми.
Демокрит се колебаеше по въпроса за природата на боговете, но беше твърд в признаването на съществуването на Бог. Според Демокрит боговете са съставени от атоми, а Бог е космическият разум.
Атомизмът е едно от най-великите учения. За разлика от всички идеи за началото, представени досега, идеята за атома съдържа, наред с други неща, принципа за границата на делимост на материята: атомът е замислен като най-малката частица, която действа като начална в създаването и последна в разлагането на материалния елемент на съществуването. И това е блестящо излитане на мисълта до фундаментално ново ниво на философско разбиране на битието.
Основата на знанието е усещането. „Видикс“ - материалните форми на нещата се отделят от нещата, те се втурват във всички посоки в празното пространство и проникват в сетивните органи през порите. Ако порите съответстват по размер и форма на „видиците“, проникващи в тях, тогава в усещанията възниква образ на обект, съответстващ на самия обект. Че. вече в усещанията получаваме истински образ на обекта. Има обаче обекти, които поради малките си размери са недостъпни за сетивата, такива свойстванещата се разбират от ума и това знание също може да бъде надежден.
Причинност. Развитието на Вселената, редът на света, всичко по същество се определя (определя) от механичното движение на атомите. Следователно в неговата система няма място за обектива. наличието на "случайност". А самата "авария" се обяснява с липсата на причинно-следствено обяснение, непознаване на причините за определено явление. При Демокрит, както казва Диоген Лаерт, „всичко възниква от необходимост: причината за всички събития е вихрушка и той нарича тази вихрушка необходимост“. Това понятие за необходимост е следствие от известна метафизична абсолютизация на механично разбираната причинност. (Именно това е основният предмет на критика от страна на един от видните представители на древния атомизъм Епикур.) Разбирането на Демокрит за причинността като абсолютна необходимост обаче, както подчертава Аристотел, няма нищо общо с телеологията и е насочено конкретно срещу телеологичното тълкуване на реалността. "Демокрит се отдалечава от говоренето за целта и превежда всичко, което природата използва, към необходимост."