Археолози от NI ISTU откриха молив на повече от шест хиляди години
Служители на изследователскаталаборатория на "Древни технологии" на NI ISTU по време на лятна експедиция, която се проведе в района на Бодайбо, откриха молив, чиято възраст е 6120 години. Това съобщиха от пресслужбата на университета.
По естеството на следите, оставени върху молива, учените заключиха, че той е много внимателно полиран, придавайки заострена форма.
- Това е 78% чист графит, - обясни служител на лабораторията на "Древни технологии", доцентЕвгений Инешин. – Прахът, останал след дялането, е използван за направата на боя. Въпреки факта, че моливът е на повече от хиляда години, все още е възможно да се пише с него.
Общо през изминалото лято служители на лабораторията по древни технологии проведоха няколко експедиции в различни региони на България.
По-специално, по време на археологическото проучване на Маратовска гора бяха открити културните останки от първия палеолитенпаметник „Военна болница” в България -място на древен човек от епохата на палеолита.
„Самият паметник е открит още през 1871 г., но връзките и местоположението му са изгубени с времето“, уточни Евгений Инешин. - Лаборантите успяха да завържат останките от културния пласт на изгубения обект. Сега има надежда, че в бъдеще ще имаме възможност да го изследваме.
Освен това експедицията посети района на Бодайбо, където Евгений Инешин, заедно с АЛексей Тетенкин, извършиха спасителни работина паметника„Мамакан-6”. Археолози от ISTU откриха това място на древен човек през 1998 г. В момента Мамакан-6 е в опасност, разрушава се от дере. Задачата на учените била да извлекат древните останкичовешка дейност от геоложки находища. Тази година в Мамакан-6 учените откриха инструменти от каменната ера. Радиовъглеродният анализ показа, че тези обекти са на 18 хиляди години.
„Открихме микроинструменти, датиращи от пика на последното заледяване. Размерът на повечето находки не надвишава един или два сантиметра, - каза Евгений Инешин. – Микростъргала, микрорезци – всичко това е използвано от древните хора за обработка на кожи и рязане на кости.
Иркутските археолози не само теоретично проследиха начина на изработване на каменни ядра, скрепери, ножове, скрепери, но и се научиха как да пресъздадат целия процес на тяхното производство от отделни елементи.