Архитектура, Древни крепости на северозапада
Според археологически данни, първоначално крепост, разположена на острова на реката. Вуокса, имаше заоблена форма с една кула, насочена към континента. Нарязаната стена на крепостта беше вкопана в ненаводнена облицовъчна платформа, издигната по периметъра на острова и представляваше непрекъснато кръгло укрепление от Гродня. По този начин Корелската крепостна стена е била едноредова стена, подсилена на определени интервали с къси напречни стени [1].
Цялата крепостна стена на Корела била затворена от кула, обърната към сушата. Тъй като евентуално нападение можело да се очаква само от сушата, поради тази причина единствената кула на крепостта била обърната именно там и била основата на отбраната. Системата от отбранителни структури на Корела се основаваше на възможна атака от континента, а основният огън на защитниците беше изстрелян от огъня на кулата на крепостта. Закръглената форма на крепостната стена дава възможност да се води фронтална битка по целия периметър на крепостта, без да се мисли за наличието на възможни мъртви зони [2].
През 1364 г. "в град Корелски, посадникът Яков постави огън"
След пожар през 1364 г., който напълно унищожава дървените укрепления, Корела е възстановен. Дървената кула е заменена от каменна кула (кулата на посадника Яков), разположена в югозападната част на острова. Наличието на един вход към кулата – откъм крепостта, а не отвън, показва, че тя е била използвана като основа на отбранителни укрепления. Кулата също е била ориентирана към сушата. Може би е извършено изграждането на още две дървени кули, но тяхното съществуване все още не е достатъчно потвърдено от археологически данни.
Изграждането на каменен огън като част от дърво-землени укрепления е наследеноЗападнобългарската укрепителна традиция от втората половина на XIII век. Българските еднокулни крепости са издънка на централноевропейската военна фортификация, те започват да се изграждат в периода, когато каменохвъргачките и особено арбалетите се налагат като ефикасно средство за борба с далечни разстояния. Централната отбранителна единица на такива укрепления бяха многостепенни бойни кули, които се различаваха, първо, по високото си положение (достигнаха 20-30 м), което позволяваше да се спрат нападателите на отдалечените подходи към града или замъка чрез стрелба, и второ, във верността на всеобхватния огън, който гарантираше поражението на врага, дори ако той нахлу в територията на крепостта. В северната част на Русия военни отбранителни структури с една каменна кула през 14-ти век, с изключение на Корела, са построени в Орешка, Остров, вероятно Изборск и отбелязват предстоящия преход към многокулни каменни укрепления. Доколкото може да се установи, севернобългарските кули са били долепени до околните стени, разположени са по-близо до портите или мястото на очаквания щурм и са имали бойна функция, тоест не са били донжони от средноевропейски и северноевропейски тип, представляващи укрепеното жилище на феодала. Въпросните структури обаче са толкова слабо известни, че всяка новооткрита проба е изследователска новост. Това се потвърждава и от находката, която е археологическа изненада от разкопките, проведени през 1972-1973 г. в древен цар.
Споменатите разкопки обхванаха мястото на първоначалното градско селище на остров с площ 80 на 80 м, сега поради понижаването на реката. Вуокса се плитчи и частично се слива със земята. В края на XV век. този остров става дете на града, тъй като през този период е допълнен от селища, разположени на съседния Спаски остров и прилежащите брегове на реката. Вуокса.Сега мястото на цитаделата е заето предимно от военноинженерни сгради от времето на шведската окупация на града през 1580-1597 и 1611-1710. Превратностите на многовековната история на Корела - Кексхолм - Кякисалми - Приозерск не можаха да помрачат древнобългарската му основа, представена по-специално от богатия на находки културен пласт от XIV век. (достигащи дебелина 0,5-1,8 m). Сред откритите по време на разкопките предмети има и карелски, което дава възможност да се заключи, че в града през първия век от основаването му са съществували карелска и българска общности. Това се потвърждава и от хроники. Организацията на самия град, изграждането на укрепления, защитата бяха длъжни на новгородската инициатива.
Въпреки многобройните разкопки, строителни и ремонтни напластявания, основата на откритата сграда е оцеляла напълно. В план кулата представлява трапец със заоблена външна страна. Размерите на конструкцията по осите са 7,2 на 9,5 м, вътрешната площ на долния слой е 28 м. Стените са изградени от дялан гранитен камък върху варов разтвор със запълване от камъни, ширината им е 1,45 м, най-голямата оцеляла височина е 1,6 м, най-малката е 0,8 м. 9 до 67 см. Ширината на фугите е 2 см. Не се забелязват следи от мазилка или мазилка. Стените лежат върху 1,5-метрова каменна основа (диаметър на камъка 20-40 см), положена на сухо. В дебелината на зидарията на източната и северната стена на кулата е запазен общ канал от дървена връзка с дебелина 30 см. Подът на кулата е бил пръстен, тъй като не са открити настилки [3].
Няма съмнение, че разглежданата сграда първоначално е имала поне три или четири нива, а заоблената й външна страна е била фронтална. Датировката на кулата се основава на факта, че тяосновите са положени в културния пласт с находки от първата половина на XIV в. и върху малката дебелина на стените му, характерна само за отбранителни прегради на предпожарната яма. Съдейки по името на сградата като огън, който в земите на Новгород и Псков е бил прикрепен към бойните стълбове, включването на сградата в линията на кръглите стени, завоя й към най-близкия (по това време неукрепен) остров Спаски, откритата кула е военна.
Правоъгълни кули от XIV-XV век. със заоблена външна страна също могат да бъдат намерени сред българските структури (например Воротная - в дъното на Ямгород, Николская - в Порхов), но те са били част от пръстена от съседни каменни конструкции. Корелският модел следователно уточнява облика на българските кули, отличаващи се с определена фронтална ориентация (тази еволюция ще доведе до полукръгли кули).
Стените на кулата на посадника Яков са удебелени около век след построяването й, а по-късно, по време на една от реконструкциите на градските укрепления (очевидно през 16 век), те са счупени като лошо пригодени за защита от оръдия. Източници заобиколиха този факт с мълчание, което породи недоразумения. Един от най-добрите познавачи на наследника на Корела - шведският Кексхолм - финландският археолог Т. Швиндт е изненадан, че след превземането на града от шведите през 1580 г. те не споменават нито една българска кула в своите писма и списъци.
Стените на крепостта най-вероятно са останали дървени, но са имали различна структура. Може би са се състояли от тара - отделни дървени колиби, закрепени заедно и пълни с пръст и камъни. За това косвено свидетелстват военните действия по време на обсадата на Корела през 1580 г. Така шведите успяха да принудят гарнизона на крепостта да капитулира едва след обстрел с нажежени гюлета, което предизвика пожар в крепостта [6].
Може да се заключи, че крепостта Корела е била основата за защитата на Корелската земя от кампаниите на шведите. За три века от своята строителна история Корела е поела всички укрепителни системи в Северозападна Рус. Неговите укрепления са построени според съществуващата новгородска традиция. Стените на крепостта са построени според общоприетите норми от Гродно и на първия етап (до 1364 г.) те отговарят на съществуващата техника на обсада и отбрана на крепости преди периода на артилерията.
От 1364 г. се извършва радикално преустройство на крепостта, което се свързва с появата и разпространението на огнестрелно оръжие като средство за обсада и нападение на укрепления. Има увеличение на броя на кулите на крепостта от една на три, една от които става каменна. Най-вероятно появата на рондели на мястото на кулите, което показва укрепването на укрепителната система. Същото може да се каже и за изграждането на структури на остров Спаски. Островът е ограден със стена, от страната на пода са издигнати рондели [7]. Стените също са преустроени и стават каменни, което пряко показва използването на артилерия при обсадата и защитата на крепостите.
По този начин укрепленията на крепостта Корела постепенно се развиват от най-простите укрепления, съществували преди появата на огнестрелни оръжия (когато ролята на крепостта беше сведена главно до укрепен подслон и място за събиране на опълчението или новгородско-корелските войски), до сложна укрепителна структура, чиято отбранителна система беше директно насочена към пътя на възможна атака.
Ориентацията на отбранителните укрепления на крепостта към континента директно показва методите на обсадната тактика от онова време. Следователно можем да кажем, че възможността за нападение е съществувала само от страната на сушататам са насочени всички кули, изпълняващи основните отбранителни функции [8].
[1] Кирпичников А.Н. Каменни крепости на новгородската земя. L, 1984. С. 126.
[2] Керимов A.S. Крепости на Карелия: Корела, крепостта Кемски, крепостта на град Олонец (опит от сравнително разглеждане). // Кижски бюлетин. № 8. Петрозаводск, 2003. С. 3.