АРТЕРИАЛНА ХИПОТОНИЯ
АРТЕРИАЛНА ХИПОТЕНЗИЯ(гръцки, хипо- + лат. tensio напрежение, напрежение; лат. arterialis) - ниско кръвно налягане. Според решението на научната конференция във Вилнюс (1966 г.), G. a. се диагностицира, когато кръвното налягане е под 100/60 mm Hg. Изкуство. за лица на възраст 25 години и под 105/65 mm Hg. Изкуство. за лица над 30г. По-точно долната граница на нормалното систолично налягане се определя по формулата: при мъжете - 65+ възраст, при жените - 55+ възраст [Дейвис (R. Davis), 1974].
Разграничаване на физиол. и патол. G. a., въпреки че границата между тях не винаги е ясно очертана.
Физиологична артериална хипотониячесто се среща при здрави хора, извършващи нормална физическа активност. и умствена работа; не е придружено от никакви оплаквания и патоли, промени в организма. Разпределете също физиол. G. a. висока годност (преходен характер), която се среща при спортисти; едновременно намаляване на систоличното и диастоличното кръвно налягане се наблюдава в 13,8% от случаите, само систолното - в 56,5% и само диастолното - в 29,7% (A. G. Dembo, M. Ya. Levin, 1969). Към физиол. Посочва се и G. a., който се развива в процеса на аклиматизация и адаптация на човешкото тяло към условията на високи планини, Арктика, субтропичен или тропически климат.
Патологичната артериална хипотонияможе да бъде остра или хронична. Остър Г. а. най-често това е следствие от остра сърдечно-съдова или съдова недостатъчност при шок с различен генезис (виж Шок) и колапс (виж), включително с вътрешно кървене и загуба на кръв (виж), с внезапно преразпределение на масата на циркулиращата кръв (по време на бързата евакуация на значителни обеми асцитна течност или плеврален ексудат), с тежка интоксикация, като инфекциозна (с крупозна пневмония,грип, тиф и коремен тиф, хранително отравяне, дизентерия и др.), а при отравяне с различни отрови, както и припадък, тежка форма на синдром на болест на движението. Остър Г. а. може да се развие при неправилна употреба на лекарства, които понижават кръвното налягане (невролептици, ганглийни блокери, блокери, симпатиколитици, нитрити и нитрати), с принудителна интравенозна инфузия на антиаритмични лекарства (по-специално новокаинамид и анаприлин). Специално място заема хипотонията на позицията или ортостатичната Г. а., която се проявява при редица пациенти след хирургични интервенции (предимно на коремните органи) или в стадия на реконвалесценция след остри инфекциозни заболявания, при бременни жени, със синдром на каротидния синус, амилоидоза на вътрешните органи и с някои лезии на нервната система (с мозъчни тумори, невросифилис). , сирингомиелия, енцефалит, паркинсонизъм) и др.), особено със синдрома на Shay-Dreijer (виж синдром на Shay-Dreydzher). Най-често ортостатични G. и. се развива в резултат на секвестрация на кръв в долната половина на тялото и намаляване на венозния поток към сърцето.
Хрон, патол. G. a. се подразделят на т.нар първичен (есенциален) и вторичен (симптоматичен). Според статистическата класификация на болестите, травмите и причините за смъртта, основана на Международната класификация на болестите (1965 г.), като нозологична единица, т.нар. хипотония, понякога наричана есенциална хипотония, хипотония, първична артериална хипотония. Във всички тези наименования терминът "хипотония" не е използван адекватно за обозначаване на ниско кръвно налягане (виж Хипотония, Хипертония).
Съдържание
Първична (есенциална) артериална хипотония
Счита се, че първичната G. и. се среща най-често при възрастни жени31-40 години. С развитието му при деца и юноши отдават значение на наследствената обремененост, както и неспазването на дневния режим, конфликтните ситуации в училище или у дома, инфекциозните заболявания. Естеството на работата също изглежда има значение. Според I. B. Temkin (1971), 79,2% от пациентите с G. a. - Лица, занимаващи се с умствен труд.
Обективно при пациенти с G. a. могат да се открият различни вегетативни нарушения: хиперхидроза на дланите и краката (съчетана с оплаквания от втрисане), периодична поява на парестезии в пръстите на горните и долните крайници, тремор на клепачите и пръстите на протегнатите ръце, бледност на кожата с лека акроцианоза, постоянен червен дермографизъм и нарушения на терморегулацията с изразени дневни температурни колебания колебания и тенденция към намаляване сутрин (под 36 °). При рязко понижаване на кръвното налягане е възможно развитието на синдрома на Meniere, епилептични припадъци и диенцефални пароксизми с втрисане или обилна студена пот, отчетливи парестезии в крайниците и наложително желание за уриниране. При някои пациенти се отбелязва нестабилност в позицията на Ромберг (виж Симптом на Ромберг), мащабен нистагъм (виж). Всички пациенти имат стабилно понижение на кръвното налягане в брахиалната артерия (до 105-100 / 65-50 mm Hg) с едновременно намаляване на темпоралното и ретиналното кръвно налягане; средната стойност на систоличното кръвно налягане при деца и юноши е 77±8,6 mm Hg. Чл., И диастолно - 45 ± 7,6 mm Hg. Изкуство. Пулсовото налягане често се намалява до 20-25 mm Hg. Изкуство. Стойностите на кръвното налягане и пулса са лабилни и зависят от позицията на тялото, времето на деня и емоционалното състояние на пациента. Границите на сърцето обикновено не се променят. Аускултацията на върха на сърцето понякога се определя от заглушаването на първия тон и систоличния шум.
Често се регистрира FKGнамаляване на амплитудата на I тон на върха на сърцето и в точката на Botkin, както и кратък нискочестотен и нискоамплитуден функционален систолен шум на върха на сърцето, изчезващ след физическо. товари. ЕКГ данните не са специфични. Може да има синусова брадикардия или синусова тахикардия, ниско напрежение на зъбите, също така е възможно да се забави атриовентрикуларната и интравентрикуларната проводимост, депресия на S сегмента G, разширяване на вълната P и намаляване или, обратно, увеличаване на вълната Т. При капиляроскопия при редица пациенти, увеличаване на броя на капилярите с тяхното неправилно подреждане, неравномерно удебеляване и скъсяване на артериалните и венозни колене, нарушен кръвоток и често перикапиларен оток на бледорозов фон с цианотичен оттенък. Заедно с това се отбелязват редица патоли, промени в фундуса (вазодилатация и неравномерност на техния калибър, забавяне на кръвния поток, понякога дори подуване на диска на зрителния нерв поради повишена съдова пропускливост). Данните от лабораторните изследвания обикновено не излизат извън границите на нормата. Само малка част от пациентите показват тенденция към умерена анемия, левкоцитопения с лимфоцитоза и забавяне на ESR; може също да има тенденция към хипогликемия, леко повишаване на нивото на остатъчния азот, хипохолестеролемия и хиперлецитинемия с нормално съдържание на липопротеини, намаляване на коагулационната способност на кръвта (и съответно повишаване на нейната фибринолитична активност) и намаляване на основния метаболизъм.
Курсът на първичния G. и., както и клиновите му прояви, не се характеризират със строга редовност. Екзацербации патол, процесът се отбелязва по-често през пролетта и лятото, както и след остри инфекциозни заболявания. Има клин и експерименталните данни, показващи, че хрон. G. a. пречи на развитиетоатеросклероза. В същото време някои пациенти могат да развият хипертония. Имайте предвид, че при начален G. и. по-често се наблюдават някои усложнения на бременността и раждането: късна токсикоза, недоносеност, вътрематочна инфекция, предлежание на плацентата, увеличаване на средната продължителност на раждането, следродилен кръвоизлив, асфиксия на плода и новороденото.
Описаният клиничен полиморфизъм, прояви, неравномерност на течението и разнородност на разкритите промени в централната хемодинамика и съдовия тонус, както и липсата на специфични симптоми на заболяването оставят спорен въпросът за легитимността на разпределението на първичната G. и. като самостоятелна нозологична форма. Не е изключено във всички или в повечето случаи да става дума или за неразпознат патол. състояния, при които понижаването на кръвното налягане е симптоматично, или комбинация от определени заболявания, преди всичко различни неврози, с т.нар. физиол. G. a., на фона на разрез, признаците на невроза се интерпретират като прояви на първичен G. a.
Вторична (симптоматична) артериална хипотония
Вторичната (симптоматична) артериална хипотония е признак на всяка основна патология, определяща процеса и специфичните причини за намаляване на кръвното налягане във всеки случай. Най-често вторичен G. и. усложнява хода на вродени и придобити сърдечни дефекти и главни съдове (особено митрални и аортни сърдечни дефекти и аортна хипоплазия), миокардит с различна етиология, адхезивен перикардит, хрон. специфични и неспецифични заболявания на дихателната система, патол, процеси на храносмилателния тракт (язва на стомаха и дванадесетопръстника, хрон, хепатит, холецистит и др.), злокачествени новообразувания, заболявания на кръвоносната система (предимно левкемия,хемоглобинурия, пернициозна анемия), дефицит на витамини и храносмилателна дистрофия. Намаляването на кръвното налягане често се наблюдава при психични заболявания (като соматично отражение на афективни разстройства и ендогенна депресия) и при ендокринна патология (диабет и безвкусен диабет, микседем, хипофизна недостатъчност), особено при болестта на Адисон. Описан е персистиращ посткомоциозен G. a., най-вероятно поради патолични промени в хипоталамусната област с често повишаване на вътречерепното налягане. Важна роля в развитието на вторичния G. a. играят професионални фактори (работа под земята, в атмосфера с висока влажност и висока температура; продължително излагане на малки дози йонизиращо лъчение, микровълново електромагнитно поле, производствен шум и нискочестотни вибрации). Причина за симптоматичен Г. а. често се оказва професионална алергия (по-специално сред фармацевти, лекари и медицински сестри с постоянен контакт със сенсибилизиращ агент) и хронична интоксикация (продукти от дестилация на масло, въглероден оксид, сероводород, различни съединения на олово, живак, флуор и др.). От особено значение е интоксикацията поради замърсяване на околната среда.
Диференциална диагноза
Диференциална диагноза на първичен и вторичен G. и. се основава на изключването на симптоматични форми (включително тези, свързани с излагане на професионални рискове), което в много случаи е трудно дори при задълбочено клинично изследване. Понякога диагнозата се установява едва след лечение. И така, нормализирането на кръвното налягане след идентифициране и саниране на хронични центрове, инфекции (тонзилит, възпалителни процеси в жлъчните пътища и др.) Потвърждава симптоматиката на Г. и. При липса на индикации за патол е препоръчително да се сменят вътрешните организадълбочен преглед на пациента от ендокринолог, а понякога и от психиатър.
При патол, хрон. G. a. пациентите подлежат на диспансерно наблюдение; необходимо е да се освобождават от нощни смени и периодично да се изпращат в нощни и дневни диспансери в предприятието; не се препоръчва работа на височина, в горещи магазини, в производство, свързано с вибрации, дестилация на масло и продължително неподвижност в изправено положение. Самият Chron. G. a. не води до трайно увреждане, но може да послужи като основа за прехвърляне на лица, занимаващи се с тежък физически труд, на стругарска работа. труд или постоянен психически стрес (миньори, водолази, товарачи, шофьори, монтажници, работници в горещи и опасни цехове и др.); такава необходимост възниква най-често при наличие на затворено черепно-мозъчно нараняване в историята.
Лечението с лекарства включва назначаването на общи стимуланти (пантокрин и тинктури от женшен, лимонена трева, левзея, заманика, аралия). При главоболие, дискомфорт в областта на сърцето, артралгия и миалгия, кофеинът се предписва като част от комбинирани таблетки (цитрамон, кофетамин, аскофен, пирамеин и др.); с повишен тонус на блуждаещия нерв са показани препарати от беладона.
При тежка слабост, умора, апатия и значително понижение на кръвното налягане се предписват минералкортикоиди: кортин, дезоксикортикостерон ацетат или триметил ацетат. При припадък е показано парентерално приложение на 1-2 ml 10% разтвор на кофеин или кордиамин или 0,5-1 ml 0,25% разтвор на тауремизин или 0,1% разтвор на стрихнин; препоръчителни са и интравенозни инфузии на 250-500 ml 5% разтвор на глюкоза.
Психотерапията и лечението с електросън имат известен положителен ефект при повечето пациенти, които лежат. физическо възпитание ифизиотерапевтични процедури. Особено ефективни са изкуствените бани с 3-6% натриев хлорид, въглероден диоксид, сероводород, кислород или бял терпентин.
При остър Г. и. провежда се енергична терапия с парентерално приложение на вазоактивни средства (вижте колапс, припадък, шок),
Библиография:Александрова А. П. и Лукянов В. С. Въпроси на КЛИНИКАТА, профилактика и лечение на хипотония, М., 1960 г., библиогр.; Дембо А. Г. и Левин М. Я. Хипотонични състояния при спортисти, Л., 1969, библиогр.; Молчанов Н. С. Хипотонични състояния, Л., 1962, библиогр.; Сърце и спорт, изд. V. L. Karpman и G. M. Kukolevsky, p. 400, М., 1968; Студеникин М. Я. и Абдулаев А. Р. Хипертонични и хипотонични състояния при деца и юноши, М., 1973, библиогр.; Temkin I. B. Физиотерапевтични упражнения за първична артериална хипотония, М., 1971, библиогр.; Тимошенко L. V. и Ga ft-str при A. N. Артериална гидотония и бременност, М., 1972, библиогр.; Т и х о Л о в К. Хипотония, С., 1968, библиогр.; W o 1 1 h e i m E. a. M o e 1-ler J. Hypotonie, в книгата: Nashsh. inneren Med,, hrsg. г. G. Bergmann u. а., Bd 9, T. 5, S. 777, 1960.