Авторитаризмът и неговата типология - Политология
Допълнителен източник на запазване на този тип управление е използването от властите на определени характеристики на масовото съзнание, манталитета на гражданите, религиозните и културно-регионалните традиции, които като цяло показват доста стабилна гражданска пасивност на населението. Именно масовата гражданска пасивност е източник и предпоставка за толерантността на мнозинството от населението към управляващата група, условие за поддържане на политическата й стабилност.
Ø Режими на лична власт
Особеността на партийните режими се състои в упражняването на монополна власт от която и да е партия или политическа групировка, която не е непременно формално представляваща институцията на партията. Най-често това са еднопартийни режими, но могат да включват и форми на управление на аристократични (Мароко, Непал) или фамилни (Гватемала) групи, както и управлението на първите лица на държавата с техните "солидни" екипи (Белобългария). Обикновено такива режими се създават или в резултат на революции, или се налагат отвън (както например в следвоенните условия в страните от Източна Европа, където комунистическите режими бяха установени с помощта на СССР). Но в някои случаи режими от този тип могат също да бъдат резултат от еволюцията на легитимен режим.
Корпоративният режим олицетворява властта на бюрократични, олигархични или сенчести (неформални, престъпни) групи, които съчетават власт и собственост и на тази основа контролират процеса на вземане на решения. Държавата се превръща в убежище за сили, които използват прерогативите на официалните органи, за да защитят своите тесногрупови интереси. Икономическата основа на такава система на власт е обширна система от квоти в публичната администрация, процедура за издаване на разрешителнирегистрация на предприятия, липса на контрол върху дейността на държавните служители.
В момента в българското общество се оформя олигархично-корпоративен тип политическа система, в която влияние върху лостовете на властта имат представители на най-богатите кръгове на обществото и едрия капитал. Според официалното признание на властите сенчестите престъпни структури вече контролират повече от половината от държавната икономика и частния сектор. Освен това процесът на сливане на власт и престъпност продължава. Корпоративните принципи на отношенията между елитните групи качествено намалиха влиянието на идеологически ориентираните сдружения (партии) върху властта, представляващи интересите на различни широки слоеве от населението.
Режимите на лична власт (Индия при И. Ганди, Испания при Франко, Румъния при Чаушеску) персонализират всички политически отношения в очите на общественото мнение. Твърдият характер на управлението, съчетан с определени традиции на безкритично възприемане на властта, често дава икономически ефект, води до активизиране на населението и нарастване на легитимността на режима. Подобна система на власт обаче често предизвиква политически терор от страна на опозицията.
1. А. И. Соловьов: "Политология", Москва, 2001 г.;
2. Василик М.А.: "Политология", Санкт Петербург, 2002 г.;
3. Решетников С.В.: "Въведение в политологията", Москва, 2001 г.;
4. Диденко А.А.: Политология и философия, Киев, 2003 г.;