BAD BOY 5 - Лошо момче

ЛОШО МОМЧЕ 5

Горното, разбира се, не означава, че всички добри бедни момичета са били такива, готови безразсъдно да се предадат на лошо момче под хипнозата на неговия (всъщност не неговия, а на родителите му!) светски антураж и уж изискани маниери.

Разбира се, че не! Но лошото момче избра тези за себе си. И си мислех, че винаги ще бъде така. Винаги ще има няколко влюбени любовници и знаете, че той ще бръкне с пръст: „Днес си ти. Ако се държите добре." Е, не директно ей така, в ясен текст, но смисълът е същият.

Като цяло лошото момче възприемаше доброто момиче като функция, като роля, като морава, на която да се весели, берейки цветя на удоволствието.

Но в същото време самият той, безчувствено, но опасно за душата си, се превърна в абсолютно същата функция, роля и поляна. Към украсата.

Имаше потвърждения за това. Един ден лошо момче чу разговор за себе си. Едно добро момиче попита друго, също добро:

- Казват, че са ви виждали с премиера, нали?

- Харесваш го?

„Не знам“, каза доброто момиче на доброто момиче. - Какво имаш предвид като?

- Е, в смисъл на влюбване?

- Какво си ти ... Значи, все едно си бил на театър, това е всичко.

Лошото момче разбра, че и той, оказва се, е актьор в чужда пиеса. Част от фантазията на едно добро бедно момиче. А не господарят на мига, господарят на вечността и господарят на сетивата.

Просто казано, той мечтаеше за добро момиче.

Той не беше той, а нейната мечта ...

Защото тя се нуждаеше не само от елегантността на обноските и красотата на ситуацията. По някаква причина тя имаше нужда от сълзи и раздяла. Негодуванието и отчаянието. Самота и срам.

И тя мечтаеше за лошо момче - такова.

И той мечтаеше с необмислена готовност.

Е, тогава дойдоха лоши момичета (включително богати) и закачиха лошото момче на първия номер.

- За какво? — попита той, опитвайки се да се измъкне.

- И да играеш какви ли не глупави роли! лошите момичета отвърнаха безмилостно.

Стана ли добро момче?

не знам Но стана някак по-внимателен към хората. Включително и към себе си. Научих се да различавам мечтата си от реалността на някой друг. И обратно.