Бележки на един възпитаник, или тъмната страна на Висшето училище по икономика
Първоначално тази бележка беше замислена като разказ за тъжния опит от защитата на бакалавърска теза във Висшето училище по икономика, но тъй като нямаше време за писане, а имаше време за мислене, реших да дам малко предистория и в същото време да предупредя кандидатите от Юридическия факултет на Висшето училище по икономика за грешките, които могат да направят. Той обаче не възнамерява да критикува безразборно всички и всичко; имаше и много добро и би било напълно несправедливо да го премълчим.
Нека започна с доброто. По-точно от добрите, защото качеството на един университет се определя преди всичко от неговите преподаватели, а не от рентабилността на образователните услуги и не от индекса на цитиране на трудовете на преподаватели и възпитаници, както някои хора мислят. Използвам възможността още веднъж да изкажа своята най-дълбока благодарност на преподавателите, чиито часове ми позволиха да хвърля нов поглед върху закона, чиито твърдения помня и цитирам много често и чиято работа буди истинско възхищение. Това са Александър Николаевич Козирин, Михаил Александрович Краснов, Дмитрий Левонович Кузнецов, Гари Владимирович Минх, Михаил Юриевич Орлов, Юрий Петрович Орловски, Сергей Анатолиевич Пашин, Владимир Александрович Четвернин, Иля Георгиевич Шаблински, Иван Александрович Шаповалов, Артур Августович Енгелхард. Искрено съветвам всички настоящи и бъдещи студенти от HSE да не пропускат часовете на тези преподаватели, а да се радват на възможността да ги посещават. Разбира се, трябва да се има предвид, че за съжаление нямах удоволствието да се запозная лично с всички преподаватели от факултета, така че е възможно този списък да не е пълен.
След като отдадох почит и почит към „лъчите на светлината в тъмното царство“, искам да ви разкажа и за обратната страна на монетата. Още като студент разбрах за себе си, че всички проблеми на Юридическия факултет на HSE могат да бъдат сведени до два.
Първо, „формата”: изключително ниското качество на администрирането на учебния процес. По някаква причина този аспект от академичния живот само се влоши с годините. Банален пример: в годината на приема ми изготвянето на удостоверение за обучение отне няколко минути; в годината на дипломирането ми тази сложна процедура (разпечатване на шаблона и подпис на факултетен служител) започна да отнема 2-3 дни. Друг проблем е графикът. Ситуацията тук е подобна на сертификатите: в годината на приема ми графикът се променяше 4 пъти годишно (всеки обучителен модул) или по-рядко; в годината на дипломирането ми графикът започна да се променя почти всеки ден, което се превърна в проблем - докато отиваш в университета, графикът може да се промени и вече не можеш да отидеш. Излишно е да казвам, че когато си взех академичен отпуск, за да уча в чужбина, имаше много проблеми с регистрацията. Подобни проблеми възникнаха при завръщане от академичен отпуск и бяха решени почти през цялата последна година на обучение. Някой ще си помисли, че тези проблеми са възникнали поради моите собствени действия, но не: като подадох всички документи и информация в учебния отдел навреме (по-точно дори предварително), трябваше многократно да напомням на персонала на учебния отдел за техните задължения. Обобщавайки казаното, искам да отбележа, че работата на учебния отдел на Юридическия факултет е не само зле организирана, но и изобщо не е организирана. Удивително е, че ръководството на HSE позволява такава каша.
Тук би било много удобно да поговорим за това как се провеждаха държавните изпити (т.нар. „държави“). Случи ми се да държа държавни изпити по теория на държавата и правото и по българско търговско право. Беше трудно да не преминем първия: трябва да отдадем почит на преподавателите от катедрата по теория и история на държавата и правото - този предмет се преподава на доста високо ниво в HSE.Въпреки това, след като отговорих на един от първите, не наблюдавах по-нататъшния ход на изпита и следователно, може би, съм лишен от информация, която е важна за пълнотата на картината.
Работата е написана на тема "Правният режим на електронните пари" под научното ръководство на О.М. Олейник. Вече 4-та година се интересувам от тази тема. Частта от работата, посветена на децентрализираните валути (биткойни и други, базирани на същия алгоритъм), е написана в САЩ и беше високо оценена както от преподавателя, така и от колегите по време на презентацията на университета. След като съм работил достатъчно задълбочено по темата, очаквах доста успешна защита.
Още по-изненадващо за мен беше ревюто на A.A. Вишневски, в което е обърнато внимание не на някакъв съществен и проблемен аспект на темата, а на чисто техническия въпрос на нейното формулиране – дефиницията на „правен режим“. Тъй като основният предмет на изследване бяха правните въпроси, свързани с функционирането и използването на електронните пари, на понятието „правен режим“ беше отделено минимално внимание в работата. Като част от увода правният режим беше дефиниран като законодателна, административна и съдебна уредба. Възгледите на S.S. Алексеева, Л.А. Морозова, В.Б. Исакова, Д.Н. Bakhrakh, B.V. Росински, Ю.Н. Старилов, който пише, че правният режим е набор от правни средства (Алексеев С.С. Теория на правото. М., 1995. С.243. Морозова Л.А. Конституционно регулиране в СССР. М., 1985. С.123. Исаков В.Б. Механизми на правно регулиране и правни режими // Проблеми на теорията на държавата и правото. М .: Юрид. Лит., 1987. П 259. Бахрах Д. Н., Росински Б. В., Старилов Ю. Н. Административно право: Учебник за гимназии, М., 2002. С. 422).
Така например Сергей Сергеевич Алексеев в своя труд „Теория на правото“ пише: „В най-общ план неговият [правен режим] може да бъдеопределят като процедура за регулиране, която се изразява в комплекс от правни средства, които характеризират специална комбинация от взаимодействащи разрешения, забрани, както и положителни обвързвания и създават специална посока на регулиране” (М.: БЕК, 1995. С. 243). Разбирайки „правните средства“ като средство за въздействие на правото върху обществените отношения и въз основа на позитивистични позиции, в работата си изхождах от факта, че средствата за въздействие върху позитивното право върху социалните отношения са законодателни, административни и съдебни актове, което означава, че правният режим се изразява в комплекс от законодателни, административни и съдебни актове.
Като се има предвид, че аз не изразих мнение, че има „законов режим“, а само възпроизведох преобладаващата гледна точка, рязкото несъгласие на членовете на комисията беше абсолютно неочаквано и неразбираемо. Насреща въпросът, който зададох на комисията какво означава правен режим, ако не съвкупността от правни средства, изразени в законови, административни и съдебни актове, остана без отговор. Впоследствие, възползвайки се от уникалната възможност, след лекция по теория на гражданското право, помолих В.Ф. Яковлев на въпроса: „Каква е моята грешка при определяне на правния режим?“ И той възпроизведе написаното в увода на моята бакалавърска работа. Няма да скрия, че ми беше много приятно да чуя от Вениамин Фьодорович, че моята логика е правилна, но членовете на комисията грешат.
В заключение ще кажа, че дипломата ми изглежда изключително смешна: знанията по преобладаващата част от предметите са с оценка „отличен“, три оценки са „добър“ и. . . „задоволителна“ за бакалавърска работа, която членовете на комисията май не прочетоха по-нататък от втората страница. Ще добавя, че тази оценка, вероятно, трябва да бъде справедливо разделенамежду мен и моя ръководител.