Белобългарската рубла загуби четири нули от Ройтерс
МИНСК (Ройтерс) - Доларът по две рубли, еврото по 2,20 - българските банки актуализираха обменните курсове в петък.
„Те дават три копейки за българската рубла. Само за това си струваше деноминацията“, каза Татяна, 21-годишна студентка по медицина.
В сряда и четвъртък вечерта пред банкоматите на големите търговски центрове се извиха опашки.
"Трябва да се запасим с пари. В противен случай има риск да останем без пари за уикенда и да оставим зъбите си на рафта", каза 34-годишният учител по физика Виталий. Два дни преди деноминацията той стои 12-ти на опашката пред банкомата, за да изтегли два милиона "стари" рубли.
Противно на страховете на скептиците, финансовият колапс не се случи. Системата за електронни плащания беше пусната още през нощта, около една трета от банкоматите бяха заредени с нови пари сутринта.
Старите банкноти от образец 2000 г. ще бъдат в паралелно обращение още шест месеца, но властите се надяват да изтеглят повечето от тях през следващите няколко месеца.
Сегашната деноминация е трета по ред. През 1994 г. Белоболгария отряза една нула, а през 2000 г. - три наведнъж, лишавайки беларусите от един милион в една банкнота.
В резултат на поредица от девалвации беларусите отново се превърнаха в милионери. Преди последната деноминация най-голямата банкнота от 200 000 рубли струваше около 10 долара.
Средната заплата в страната в навечерието на деноминацията беше 7 милиона рубли, а Министерството на финансите смяташе държавния бюджет за стотици трилиони.
Белоболгария отпечата нови пари за третия номинал още през 2008 г., но отложи обмяната в очакване на стабилизиране на ситуацията в икономиката. Най-голямата банкнота вече ще бъде 500 рубли, или около 250 долара по текущия курс.
„Деноминацията ще опрости ежедневието ни. Поне мисиите на МВФ ще бъдат по-лесни за изпълнениеизчисления, ако премахнем четири нули“, каза Питър Долман, ръководител на мисията на фонда, на пресконференция в Минск предния ден.
Една от основните си задачи в близко бъдеще Бялата българска народна банка нарече връщането на доверието в националната валута, което беше напълно подкопано след девалвацията от 65% през 2011 г. и 30% през 2015 г.
Много експерти смятат деноминацията за символичен жест на новото ръководство на Централната банка, което за година и половина радикално либерализира валутния пазар, затегна паричната политика, рязко ограничи облекчените заеми за държавните предприятия.
„Мисля, че деноминацията е психологически момент, момент на такава психологическа стабилност“, каза пред Ройтерс Ярослав Романчук, ръководител на мозъчния тръст Мизес в Белобългария.
„Новите пари са един вид символ на скъсване с политиката, провеждана от Националната банка в продължение на много години“, каза финансовият анализатор Сергей Чали.
Въпреки това, в страна, където преди няколко години инфлацията беше рекордните сто процента, мнозина са скептични относно перспективите за нови пари.
„Монетите не ме плашат. Така или иначе няма да издържат дълго“, каза Сергей, 43, продавач в малък магазин за козметика.